Определение № 486 от 19.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500454 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Г. Б. от АК-Пловдив срещу Определение № 654/15.01.2025г., постановено по гр.д.№ 6753/2024г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 4999/12.12.2024г., в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като присъди още 100 лв. адвокатско възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., доколкото жалбоподателят е извършил множество процесуални действия, които да обосноват присъждането на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника адв. С. М., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Решение № 4999 от 12.12.2024г., постановено по гр.дело № 1

6753/2024г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с., ответникът „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, е осъден да заплати на ищеца Б. В. Б., ЕГН **********, сумата от 464,50 лв. - платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № 608749/12.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 16.04.2024 г., до окончателното й изплащане и сумата от 202,50 лв. - разноски за държавна такса и депозит за вещо лице. Със същото решение е разпределена и отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение, като ответникът „Креди Йес“ ООД е осъден да заплати на адв. Д. Г. Б. от АК - Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство на ищеца Б. Б. пред първата инстанция, по реда на чл. 38 ЗА.

За определянето размера на адвокатското възнаграждение ПРС е съобразил липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Недоволен от решението в частта му за разноските адв. Д. Б. е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, като е поискал присъденото му адвокатско възнаграждение да бъде увеличено с още 100 лв. за оказаното безплатно процесуално представителство по предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил е, че предвид размера на предявения иск, определянето на възнаграждение в размер на минималния такъв по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 400 лв. би довело до икономически необоснован и несправедлив резултат, поради което е оставил без уважение молбата по чл.

248 ГПК за присъждане на допълнително възнаграждение от още 100 лв. към вече присъдения с решението размер от 300 лв.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

Пред първата инстанция е направено искане от адв. Д. Б. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия /в същия смисъл са определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи събрани са само писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, в хода на което не са разпитвани свидетели, назначена е само една съдебно-счетоводна експертиза. Съществува обилна и трайна съдебна 2 практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство на ищеца по осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е справедливо определено и съответства на посочените критерии, поради което няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над определения от Пловдивския районен съд размер.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 654/15.01.2025г., постановено по гр.д.

№ 6753/2024г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3