Решение № 260050 от 25.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15717/2020
- Вид
- Решение № 260050
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 264071 от 02.02.2021 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Решение № 262332 от 20.07.2021 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 278290 от 31.08.2021 · КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
- Разпореждане № 280032 от 18.11.2021 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 280427 от 10.12.2021 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 280672 от 23.12.2021 · КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
- Разпореждане № 260338 от 21.01.2022 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 260597 от 02.02.2022 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 260875 от 22.02.2022 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 261569 от 18.04.2022 · ГЕНОВЕВА ПЛАМЕНОВА ИЛИЕВА
- Решение № 260030 от 13.03.2023 · ГАЛЯ ДИМИТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ …….............../25.05.2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
АЛЕКСИЕВА като разгледа гр. д. № 15717 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 261769/06.04.2023 г., подадена от Ф.А.Ф., чрез адв. Б.Х., в която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допусната в постановеното по делото съдебно Решение № 260030/13.03.2023 г. очевидна фактически грешка.
В молбата се сочи, правната квалификация на предявените искове е чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 и чл. 149 СК. Твърди, че съдът неправилно е определил правната квалификация на исковете, предвид указаната в Решение № 1086/17.08.2022 г. на Окръжен съд – Варна, а именно по чл. 143 и чл.
149 СК.
Моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като диспозитивите се променят, както следва:
- ответникът В.П.Я. се осъжда да заплати на ищцата Ф.А.Ф., като майка и законна представителка на М.В.Я., и в полза на М.В.Я., издръжка в определения от съда размер, считано от 07.12.2020г., с всички законни последици;
- ответникът В.П.Я. се осъжда да заплати на ищцата Ф.А.Ф., като майка и законна представителка на М.В.Я., и в полза на М.В.Я., издръжка в определения от съда размер за минало време, за периода от 13.03.2020г. до 06.12.2020г., с всички законни последици.
В срока по чл. 247, ал.2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор. Счита молбата за неоснователна и моли съда да не допуска поправка на очевидна фактическа грешка.
Молбата по чл. 247 от ГПК е допустима, доколкото е подадена своевременно от легитимирана страна. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По този ред подлежат на отстраняване несъответствията между формираната от съда действителна воля в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. На поправка подлежат единствено допуснати в диспозитива неточности или грешки, тъй като именно той е източник на силата на пресъдено нещо. Ако такива са налице в мотивите, същите могат да бъдат отстранени единствено по пътя на инстанционния контрол, доколкото са се отразили на правилността на решението. В този смисъл - Решение № 108/23.07.2009 г., по гр. д. № 191/2008 г., на IV г.о., Решение № 1282/20.11.2008 г., по гр. д. № 3688/2007 г., на V г.о.; Решение № 143/07.10.2010 г., по гр. д. № 1136/2009 г., на I г.о.; Решение № 114/18.05.2011 г., по гр. д. № 979/2009 г., на IV г.о., Решение № 239 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 г., IV г. о., ГК и др.
В мотивите си съдът е изложил, че правната квалификация на така предявените искове намира основанието си в разпоредбите на чл. 143 СК и чл. 149 СК.
От горното следва, че в постановеното по делото решение не е налице разминаване между формираната от съда воля и изрично изразената такава в диспозитива, която не подлежи на поправка по реда на чл.
247 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 261769/06.04.2023 г., подадена от Ф.А.Ф., чрез адв. Б.Х., в която е обективирано искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допусната в постановеното по делото съдебно Решение № 260030/13.03.2023 г. очевидна фактически грешка.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: