Решение № 53 от 30.04.2024, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 550/2022
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Веселина Михайлова Узунова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Каварна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20223240100550 по описа за 2022 година
Производството е по чл.108 от ЗС.
Гражданско дело №550/2022г. е образувано по искова молба, подадена от „С.” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
„****” №22 /партер - вътрешен двор/, представлявано от Л. Н. Д., чрез адв.
М. В. М. - ВАК, личен № **********, с адрес на кантората: гр. Варна, ул.
„****” № 22 /партер - вътрешен двор/, съдебен адрес: гр. Варна, ул. ’’****” №22 /партер-вътрешен двор/, срещу С. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Каварна, общ. Каварна, ул. „****“ №11.
В исковата си молба ищецът излага, че през м. Януари 2014г. придобил фирма „С.” ЕООД, ЕИК: **** от С.Д.С., с ЕГН: **********, като станал едноличен собственик на капитала и управител. Дейността на дружеството е да извършва строителство, да купува и препродава недвижими имоти, на които е собственик, с цел печалба.
Излага още, че след като придобил дружеството установил следните факти: „С.” ЕООД е било учредено през 2008 от И. П. В., ЕГН: ********** с цел строителство и покупко-продажба на недвижими имоти, на които е собственик, с цел печалба, като до м. май 2012г. е развивало успешно своята дейност.
На 12.05.2012г. на един от строителните обекти, по който работи 1 дружеството - в гр.Варна, к.к. „****“, УПИ ***** в кв.14 на строителен обект "Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен басейн”, при извършване на строително монтажни работи загива работник на фирмата - П. С.. След злополуката започват незабавни проверки на дружеството и управителя И. П.
В., в негово лично качество, различни по компетентност държавни институции - Инспекция по труда, Национална агенция по приходите, Прокуратура на Република България и др.
Тогавашният управител И. П. В. започва незабавно да прехвърля имуществото на „С.“ ЕООД на близки и доверени лица с цел да „опразни“ дружеството, което е заплашено от непосилни санкции и запори и възбрани. В рамките на дни са били сключени множество разпоредителни сделки, като някои от имотите са били прехвърляни дори без да е заплащана цена за тях от купувача.
На 16.05.2012г., само четири дни след трудовия инцидент и започналите проверки, фирма „С.“ ЕООД е била прехвърлена на С.Д.С..
Твърди, че срещу управителя на „С.” ЕООД И. П. В. е било образувано НОХД №1087 от 2013г. по описа на Варненски окръжен съд - Наказателно отделение I състав за причиняване смърт по при професионална небрежност, като в последствие е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда №66/01.07.2014г. По предявените граждански искове в процеса той е осъден да заплати общо 120 000 лева на близки на починалия. Счита, че това е мотивирало управителя да отчуждава собствените имоти на дружеството, както и да продава дружествените дялове.
Ищецът твърди, че на 22.01.2014г. закупил дружествените дялове от С.Д.С., като предприел действия по събиране вземанията на „С.“ ЕООД от лицата, които не били заплатили цена срещу продадените на 15.05.2012г. имоти. Били образувани Т.Д. №767/2017г. по описа на ОС - Варна и ч.гр.д № 940/2017г. по описа на PC - Шумен. Длъжникът „Я. ООД, ЕИК: 127505978, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „****” № 3, ап.10 заплатил доброволно задължението си по Нотариален акт № 139, том I, per. № 1557, дело № 147 от 2012 г. за покупко - продажба на недвижим имот, в размер на 20 300 лева.
Представляващият дружеството посочва, че в последствие установил, че чрез предишния управител С.Д.С., дружеството е продало чрез Договор за 2 покупко - продажба, обективиран в НА №73, том II, per. №1443, дело 243 от 2013г., собствен недвижим имот на Д.Г.Г. ЕГН: **********, а именно: ПИ с идентификационен № ****.4800 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК. Последно изменение засягащо недвижимия имот е от 13.10.2021г., находящ се в гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „****“, с площ от 3147 кв.м. на цена от 10 000 лева, като данъчна оценка била 38 477 лева, а пазарна - над 10 пъти по - голяма.
Твърди, че при първоначалната продажба на гореописания имот, през 2006г., Община Каварна, която е била собственик на имота, го продала на „М.“ ООД за сумата от 72 404 лева, която цена е била опредена след направена оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти.
След това, имота е продаден от „М.“ ООД на „С.“ ЕООД през 2007г., за сумата от 92 000 лева с ДДС. Непосредствено след придобиването му, още същия ден „С.“ ЕООД го ипотекира в полза на В.А. Н. за обезпечение на заем в размер на 90 000 лева с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
През 2009г. „С.“ ЕООД продава имота отново на „С.“ ЕООД, което последно дружество е представлявано от И. П. В. за сумата от 31 000 лева.
Цената е занижена, в предвид предходните сделки, поради това, че за процесния имот е била наложена възбрана със Заповед №1/05.06.2009г. на ДОС по гр.д.№494/2009г., вписана в книга възбрани на СВ - гр. Каварна, под №57, том I, вх. per. №2027/09.06.2009г. от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Представляващия дружеството твърди, че процесния имот през 2013г. е продаден от „С.“ ЕООД за сумата от 10 000 лева на Д.Г.Г. при данъчна оценка 38 477 лева и десетки пъти под пазарната му стойност, но вече без всякакви вещни и облигационни тежести. Сделката е сключена един ден, след вдигане на наложената със Заповед №1/05.06.2009г. на ДОС по гр.д.
№494/2009г. възбрана.
През 2022г. Д.Г.Д. продава процесния имот на ответника С. Г. Ч. за сумата от 45 000 лева, което е 4,5 пъти по - висока цена от тази която сам той е платил за имота и която сам е определил за относима.
Представляващия ищцовото дружество, счита Договора за покупко продажба на процесния недвижим имот, обективиран в НА №73, том II, per.
3
№1443, дело 243 от 2013г. с който „С.“ ЕООД продава на Д.Г.Г. за нищожен поради противоречие на добрите нрави, което се изразява в нееквивалентност на престациите, като посочва, че пазарната стойност на отчуждения от „С.“ ЕООД процесен недвижим имот в гр. Каварна е над 10 пъти по - голяма от цената, която е получена за него. Твърди, че мотивите за подобна сделка са свързани пряко с обстоятелството, че по това време дружеството е било обект на множество проверки и ревизии от държавата, включително наказателно производство във връзка с възникналата трудова злополука. Освен това счита, че липсва и икономическа обосновка на подобна сделка, предвид това, че „С.“ ООД е търговско дружество, което е създадено с цел да генерира печалба от дейността си, а още повече да разпродава имоти на безценица.
В този смисъл, представляващия дружеството моли съда, да се произнесе в мотивите на решението си относно нищожността на сделката, съобразно Тълкувателно Решение № 1 от 2020г. по тьлк. дело № 1/2020г, на ОСГТК на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника С. Г. Ч., че „С.” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „****” №22 / партер - вътрешен двор/, представлявано от Л. Н. Д., е собственик на ПИ с идентификационен № ****.4800 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение засягащо недвижимия имот е от 13.10.2021г., находящ се в гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, ул. „****“, с площ от 3147 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: ****, парцел III, при съседи: ****.9792, ****.2492, ****.9528, ****.9791, както и ответника да предаде владението на ПИ с идентификационен № ****.4800.
Претендира разноски в производството.
В о.с.з., ищецът редовно призован, представлява се от адв.М.М., който поддържа исковата молба и моли за уважаването й в цялост.
Ответникът С. Г. Ч., в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, чрез адв.М.К. – АК Добрич. Счита предявеният иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, за неоснователен и недоказан. В този и смисъл оспорва наличието на порок в сделката осъществена през 4
2013г., изразяващ се в противоречие на добрите нрави и сочещо на нееквивалетност на престациите. Счита, че ответникът С. Г. Ч., който е добросъвестен купувач, е придобил собствеността през 2022г., а придобивната за него сделка отговаря на изискванията на закона. Твърди, че цената, която е заплатил и която е с три пъти по-ниска от данъчната оценка, не води до нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави.
Поради това и счита, че искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Претендира разноски в производството.
В о.с.з., ответникът, редовно призован, явява се лично и с упълномощения адвокат М.К., който поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че с Договор за продажба на недвижим имот от 12.12.2006г. (л.19 от делото на ОС Добрич) „М.“ ООД, е придобило от Община Каварна недвижим имот – незастроен терен, представляващ УПИ 0ІІІ в кв.185, по плана на гр.Каварна с площ от 3 147 кв.м., а по настоящем имота е с идентификатор ****.4800, видно от скица №15-1311799-10.11.2022г. на СГКК гр.Добрич (л.60).
В последствие, с нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот от 2007г. (л.20), „М.“ ЕООД, продава на „С.“ ЕООД гореописания имот.
На същия ден 21.11.2007г. дружеството „С.“ ипотекира имота, предмет на сделката за сумата от 90 000, която сума заемодателя В.А. Н. отпуска на „С.“ ЕООД (л.21).
На 01.09.2009г. „С.“ ЕООД продава на „С.“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ****.4800, с площ от 3 147 кв.м. за сумата от 31 000 лева, видно от приложения нотариален акт (л.23)
Междувременно е била наложена възбрана със Заповед
№1/05.06.2009г. на ОС Добрич върху процесния имот по бъдещ иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу М. К.Д. – едноличен собственик на „С.“ ЕООД, А С Определение №246/03.04.2013г., допуснатото обезпечение е отменено.
5
С нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот от 04.04.2013г. „С.“ ЕООД е продало на Д.Г.Г. поземлен имот ****.4800 с площ от 3 147 кв.м. за сумата от 10 000 лева (л.25). Именно тази сделка, ищецът моли съда да прогласи за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
На 22.06.2022г. Д.Г.Д. продава на ответникът С. Г. Ч. процесния имот с идентификатор ****.4800 за сумата от 45 000 лева.
Данъчната оценка на имота към дата 11.11.2022г. е на стойност 28 255 лева.
В с.з. са разпитани свидетели на страните.
Свидетелят Ж.Г.Ж., който познава и С.Д. и Л. Д., твърди, че са били обща компания. С. имал фирма с италианско име, която се занимавала със строителство и понеже имали задължения, му предложили да я прехвърли на него, защото и той се занимавал със строителство. Но свидетелят отказал.
Знаел, че формата е имала имот в Каварна.
Свидетелят Д.Г.Г. воден от ответника разказва, че е придобил имота, като синът му Ж.Г. го помолил да помогнат на негов близък. Преди това му искали заем и той се съгласил да купи имота. Казали му цената и той я платил. После им давал още заеми, които не му върнали. Мястото било хавра, полу-сметище, нямало ограда, нищо. После собственикът С. подал жалба в полицията, че е придобил неправомерно имота, но в полицията свидетеля показал нотариален акт. Предложил им да му върнат парите и да си вземат мястото. После решил да превърне мястото в производствена база за бетон.
Благоустроили го, направил ограда, ток, вода. При продажбата на сегашния собственик го продал на държавна цена, не е търсел печалба.
Свидетелят Г.К. Ч., който е баща на ответника С. Ч. разказва, че е собственик на съседен имот. Когато е закупил имот от Общината, всичко било едно поле. Той първо заградил неговия имот. После дошла фирма „С.“ да правят бетонов възел. След това направили ограда отзад и започнали да правят бетон. Прекарали ток, вода. В последствие синът му закупил имота от Д.Г..