Решение № 408 от 24.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Б., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20241200500841 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба и по частна жалба, подадени от А. М. Б., ЕГН **********, М. М. В., ЕГН **********, П. М. Б., ЕГН **********, и Ф.

М. Л., ЕГН **********, чрез адв. Г. К.. Жалбоподателите са ответници в първоинстанционното производство.

Въззивната жалба е подадена срещу Решение № 11 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 916/2022 г. по описа на Районен съд *, с което: 1/ е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът С. С. Х., ЕГН **********, е собственик на описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. недвижим имот, а именно - УПИ (парцел) IV, имот с планоснимачен номер 268 от квартал 13 по сега действащия план на с. К., община *, област Б., одобрен със Заповед № 115 от 1968 г. на Кмета на общината, с площ на имота от 540 кв.м. и при съседи на имота: от изток - УПИ (парцел) V, от запад - УПИ (парцел) III, от север - улица и от юг – УПИ (парцел) XI; 2/ ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на 236 кв. м. от процесното УПИ (парцел) IV, защрихован на скицата на вещото лице с жълт цвят, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението; 3/ ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 лв., представляваща обезщетение за времето от 14.09.2021 г. до 14.10.2022 г. за неоснователното им обогатяване от ползването на описаната част от неговия имот, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските като е осъдил ответниците: да заплатят солидарно на ищеца 1 сторените по делото разноски в размер на 436,64 лв.; на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплатят на адв. С. А. сумата от 3650 лв., представляваща адвокатски хонорар; да заплатят на РС * държавна такса по предявения иск по чл. 59 от ЗЗД в размер на 24 лв., ведно с 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

След като е било постановено първоинстанционното решение, ответниците са подали по реда на чл. 248 ГПК молба с вх. № 1383/28.02.2024 г., с която са отправили искания то да се измени в частта за разноските като: се намалят присъдените в полза на ищеца разноски по делото с 18 лв.; се отмени решението в частта, с която разноски са присъдени в полза на адв. С. А. или същите да се намалят до сумата от 900 лв.; да се отмени определението по чл.

77 ГПК и да се осъди ищецът да заплати в полза на бюджета на съда незаплатените от него разноски по делото; да се присъдят в полза на ответниците разноски с оглед на изменения размер на иска по чл. 59 ЗЗД – по 480 лв. за всяка от ответниците.

По реда на чл. 248 ГПК е постановено Определение № 195 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 916/2022 г. на РС *, с което е отхвърлено искането на ответниците за изменение на решението в частта за разноските.

Във въззивната жалба се изразява становище, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно, че е поставено в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателите навеждат, че съдът избирателно е обсъдил свидетелските показания. Считат, че не е обсъдил Протокол № 32/29.04.2010 г. на Общински съвет - гр. *. Сочат, че с отговора на исковата молба са поискали изслушването на четирима свидетели при режим на довеждане, които да установят, че ответниците владеят непрекъснато и необезпокоявано целия процесен имот за периода от м.12.1989 г. до 14.10.2022 г., както и към настоящия момент. Твърдят, че с определение № 600 от 02.12 2022 г. е предоставена възможност на страните да ангажират до двама свидетели, без да бъдат изложени мотиви защо е оставено без уважение искането за допускане на четирима свидетели. Посочват, че свид. Т.

С. Х. е на * години и че по време на разпита си е бил объркан и не си е спомнял ясно имената и лицата, за които е говорил. Считат, че свидетелят не успял да установи спорните факти. Поддържат, че предвид състоянието на свид. Т. Х. по време на заседанието, проведено на 14.09.2023 г., са поискали съдът да допусне още един свидетел, съобразно поисканото с отговора на исковата молба, който живеел до имота и можел да изложи категорични наблюдения за лицата, които владеели имота повече от 30 години. Твърдят, че той е бил пред залата и е можело да бъде разпитан, но съдът отказал. Сочат, че съдът е приел, че и свид. Б. не установява период на владение на ответниците върху имота, тъй като не посочва конкретна година. Посочват, че според чл. 159, ал. 2 ГПК, когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях, като останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт. Позовават се на съдебна практика, според която в тези случаи съдът и без искане на страната е длъжен да допусне до разпит останалите посочени от нея свидетели, както и че когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е поискала това във въззивната жалба. Считат, че понеже не е допуснал свидетелите, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателите сочат, че им е била предоставена възможност да се 2 снабдят с препис от решение на Общински експертен съвет по чл. 19, ал. 3 ЗУТ. Поради забава на общинската администрация то все още не им било издадено. Посочват, че са поискали районният съд да задължи общинската администрация да издаде искания документ и съдът уважил това искане.

Въпреки това документът не бил издаден. Съдът вместо да отложи делото, отменил своето определение, с което бил допуснал това доказателство. Така достигнал до неправилния извод, че ответниците не биха могли да придобият по давност част от имота.

Жалбоподалите навеждат доводи за неправилно оценяване на свидетелските показания от страна на районния съд. Оспорват извода на съда, че владеят само реална част от процесния имот. Считат, че владението им не е било прекъсвано. Твърдят, че всички лица, които в момента обработват имота, го правят от името на ответниците, като третите лица, които са техни държатели. Поддържат, че по делото е доказано, че владеят целия имот повече от десет години преди завеждането на исковата молба. Навеждат, че имотът се ползва и владее необезпокоявано повече от 32 години от наследниците на М.

Ю. Т. и че следва да се приеме, че те са го придобили по давност. Намират за неоснователен и иска по чл. 59 ЗЗД.

Относно държавната такса по този иск считат, че съдът неправилно е приложил чл. 77 ГПК. Сочат, че в хода на делото по реда на чл. 214 ГПК е намален размера на иска по чл. 59 ЗЗД, но съдът не бил присъдил разноски в тяхна полза с оглед на частичното прекратяване на делото. Във въззивната жалба се оспорват разноските, присъдени в полза на ищеца и на адв. А..

Жалбоподателите навеждат, че присъденото адвокатско възнаграждение надвишава материалния интерес по делото, поради което го намират за прекомерно. Молят изцяло да се отмени съдебното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

С въззивната жалба жалбоподателите са отправили доказателствено искане да им бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане на основание чл. 260, т. 6 ГПК вр. чл. 159, ал. 2 ГПК, които да установят, че те владеят целия процесен имот за периода от м.12.1989 г. до 14.10.2022 г., както и към настоящия момент. Молят и да им бъде предоставена възможност да представят по делото Решение на Общински експертен съвет по чл. 19, ал. 3 ЗУТ, заявено с молба от 29.09.2023 г.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от С. Х. С., чрез адв. С. А., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Въззиваемият навежда, че съдът надлежно е обсъдил всички доказателства по делото, които са относими към предявените искове. Счита, че съдът не е нарушил чл. 159, ал. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат допускани свидетели по реда на чл. 266 ГПК. Намира за безпредметно събирането на решение по чл. 19, ал. 3 ЗУТ, тъй като счита, че то не е относимо по делото, понеже ответниците твърдят, че владеят целия имот. Поддържа, че имотът е ползван от различни лица, като той им е бил даван от предишния собственик З. К.. Счита, че не се доказва, че ответниците са го придобили по давност. Намира за правилен извода на районния съд, че спорната реална част от имота не може да бъде придобита по давност. Оспорва твърденията, че ответниците ползват целия имот и че го предоставят на други лица. Счита, че това е видно от подаденото от тях на 06.01.2023 г. заявление по чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ до Общинска служба земеделие * Поддържа, че ЗТСУ (отм.), ЗПИНМ и ЗУТ не допускат 3 придобиване по давност на реална част, освен когато тя се присъединява към съседен парцел, а остатъкът има лице и повърхност, достатъчни за обособяването му в самостоятелен имот. Сочи, че до 2001 г. в чл. 59 ЗТСУ (отм.) е съществувала изрична забрана за придобиване на част от парцел по давност. Намира, че в случая чл. 200 ЗУТ също не допуска това. Поддържа, че имотът е бил урегулиран към момента на твърдяното давностно владение и с оглед установената в чл. 59 ЗТСУ (отм.) забрана и чл. 200 ЗУТ счита, че реалната част може да се придобие само при спазване на чл. 19 ЗУТ.

Въззиваемият сочи, че във въззивната жалба са различни твърдения за това колко години продължава владението на ответниците и че свидетелите им не сочат конкретни години. Моли да се потвърди съдебното решение, вкл. в частта за разноските.

Подадена е частна жалба с вх. № 2698/24.04.2024 г. срещу определението по чл. 248 ГПК, депозирана от ответниците. В нея те оспорват, че ползва на адв. А. следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Намират за неправилен извода на съда, че е предоставена правна помощ в полза на материално затруднено лице, както и че ищецът не е близък на адв. А..

Оспорват становището на съда, че не е било направено възражение за прекомерност. Сочат, че разноските по чл. 38 ЗАдв. се определят с крайния съдебен акт, поради което не е налице възможност преди това да се възрази срещу техния размер, а първата възможност за това е молбата по чл. 248 ГПК.

Поддържат, че адвокатски хонорар е бил присъден за явяване на съдебни заседания, по които обаче не е бил даван ход на делото. Считат, че присъденото адвокатско възнаграждение многократно надвишава материалния интерес по делото. Изразяват становище, че съдът неправилно е приложил чл. 77 ГПК. Навеждат, че според съдебната практика и при уважаване на иска, ако ищецът не е внесъл държавната такса, той следва да бъде осъден по реда на чл. 77 ГПК. Поддържат, че след като е намален размера на иска по чл. 59 ЗЗД, е следвало да им бъдат присъдени разноски.

Навеждат и че не дължат разноски по този иск на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. Молят да се отмени определението по чл. 248 ГПК, като и отправят следните искания: да се отмени решението в частта за разноските, присъдени в полза на адв. С. А. или да се намалят до 400 лв.; да се отмени определението по чл. 77 ГПК и да се осъди ищецът да заплати в полза на бюджета на съда незаплатените от него разноски по делото; да се присъдят в полза на ответниците разноски по делото с оглед изменения иск по чл. 59 ЗЗД – по 480 лв. за всяка от ответниците.

В срок е постъпил отговор на частна жалба, подаден от ищеца С. Х. С., чрез адв. С. А., в който се навеждат доводи за неоснователност на частната жалба и се отправя искане тя да бъде оставена без уважение. Намира за неотносими исканията да бъде изисквана справка от ГД „Гранична полиция“, както и ищецът да бъде задължаван да представя граждански и трудови договори.

Въззивната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и представеният отговор на въззивна жалба. Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни против съдебен акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Тя отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна 4 и допустима. Редовен е и представеният отговор на частна жалба. Затова жалбите следва да бъдат разгледани по същество.