Решение № 1695 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1695 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330115606 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективно евентуално съединени искове по по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19, чл.33 ЗПК от М.

Д. В., ЕГН **********, от ***** чрез адв. Н. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит 40005197164 от 31.07.2021 г. , предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“-750 лв. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща чл. 19, ал.

4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и противоречаща на чл. 11 от ЗПК.

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 2500 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 41 % и годишен процент на разходите в размер на 48,96 %.

Твърди, че в глава V от договора: „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на ищцата била предоставена допълнителна услуга „Фаст“. С нея се предоставяло право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит. Според глава VI дължимото възнаграждение за тази 1 услуга било в размер на 750 лева, което следвало да бъде заплатено заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Сочи се, че ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала заплащане на възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“. Счита уговорката в глава VI от договора да е нищожна. Твърди се, че това възнаграждение било уговорено в договора, едва след като е направена заявка. Потребителят преди подписване на договора се задължавал да заплати такса без да знае в какъв размер ще бъде същата и как ще бъде платена. Липсвала еквивалентност между услугата и извършената услуга. В тази връзка счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП, както и че с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена услуга. Таксата представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Клаузата предвиждаща, че се дължи възнаграждение за закупен пакет „Фаст“ , противоречала на добрите търговски практики и е в пряко противоречие с добрите нрави, което водило до нейната нищожност.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Посочва, че изборът за закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ е изцяло на клиента и закупуването не е задължително условие за сключването на договора.

Допълнителната услуга не противоречала на добрите нрави. Заявява, че от момента на кандидатстване за потребителския кредит ищецът е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно параметрите, както на кредита, така и на допълнителните услуги.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит от ***** г.,ОУ, погасителен план; е видно, че на 30.07.2021 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 2500 лв. за срок от 24 м. платима на вноски от по 152,80 лв. при ГЛП - 4 1 %, ГПР-48,96 %, възнаграждение по пакет от допълнителни услуги-„Фаст“ -750 лв. при общо задължение за всички плащания 3666,92 лв. и общ размер на задължението с оскъпяването от 6291,92 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри.

Спорът се състои в същността на допълнителната услуга „Фаст”, при 2 ко я т о клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга. Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се дължи на вноски. Чрез тази уговорка кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуга, която на практика влиза в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейноста по оценка на отпускането на кредита е присъща за ответното дружество и в този смисъл тя не представляват допълнителна услуга, която се предоставят на потребителя.

Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то предявения иск по чл. 26 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от общо 300 лв.

На ответинка разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за „заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер от 750 лв. обективирана в Договор за потребителски кредит ***** г., сключен между М.

Д. В., ЕГН **********, от ****** и „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, като противоречаща на ЗПК.

3

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да заплати на М. Д. В., ЕГН **********, от ***** сумата от 50(петдесет) лева (сто и шестдесет лева), недължимо платена по клауза за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 лв. (сто лева) за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност ******, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4