Протокол № 218 от 07.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 218 гр. Пазарджик, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И. при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500116 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Не се явява жалбоподателят Д. Н. Д., редовно призован. За него като пълномощник се явява адв. Т. К., редовно упълномощена.

Не се явяват ответниците В. И. Д. и С. И. Д., редовно призовани. За тях като пълномощник се явява адв. Е. Г. К.П. надлежно упълномощена.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 1571/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220104695 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик Е ДОПУСНАТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между В. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, С. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, ап.106 и Д. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени 1 със Заповед №РД-18-184/09.08.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед №18- 5539-31.05.2022г. на Началник на СГКК-Пазарджик, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *** предназначение Жилищна сграда- многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **** предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 64.55 кв.м., с прилежащи части: избено помещение №1 с площ 9.60 кв.м., изба №14 с площ 9.60 кв.м., ведно с 9.9672% идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** под обекта: няма; над обекта: няма; стар идентификатор: няма, /а съгласно Договор №6470/26.01.1994г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти представляващ: Апартамент №4, на първи етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.55 кв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение №1 и избено помещение №14, ведно с 9.9672% идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на жилището: юг - двор; изток - улица; запад двор; при граници и съседи на изба №1: запад -двор; изток - коридор; юг стълбище; при граници и съседи на изба №14: запад - двор; изток - коридор; север - стълбище/.

ПРАВАТА НА СТРАНИТЕ върху допуснатия до делба недвижим имот са, както следва: за ищцата В. И. Д. – 1/4 ид.ч., за ищцата С. И. Д. – 1/4 ид.ч. и за ответника Д. Н. Д. – 1/2 ид.ч.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. Н. Д. чрез адв. К., с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен, като се приеме че жалбоподателят е единствен собственик на процесния имот, по силата на добросъвестно давностно владение, продължило повече от 10 години.

Твърди се, че неоснователно Районният съд е приел, че ответникът не е доказал владението върху имота и е останал държател на идеалните части на ищците, като съдът е обосновал този свой извод с квитанция за покупка на апартамента, която била на името на наследодателката. Този извод според жалбоподателя бил в пълно противоречие със събраните по делото свидетелски показания, които не били обсъдени от съда и не били взети предвид при постановяване на решението му.

Твърди се, че наследодателката повече от 10 години е била в деменция и за нея се е грижел единствено и само жалбоподателят. През целия период от време жалбоподателят живеел в този имот и никой от останалите съсобственици не е предявявал претенции към него.

2

Твърди се, че в първия момент, в който ищците са предявили претенции към делбения имот, са били отблъснати категорично от ответника, поради което жалбоподателят е станал индивидуален собственик на имота.

Искането е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго в посочения по-горе смисъл.

Няма доказателствени искания формулирани във въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. И. Д. и С. И. Д. чрез адв. К.-П., с изложени подробни доводи по съществото на спора, в подкрепа на правилността на атакуваното решение.

Прави се анализ на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства.

Няма доказателствени искания.

Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалбата.

Моля да я уважите. Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим други доказателства.

Адв. К.-П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам предявения отговор.

Считам въззивната жалба за неоснователна по изложените в същата съображения. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. К.: Уважаеми окръжни съдии, представям списък на разноските.

Аз Ви моля да уважите въззивната жалба като основателна и със съдебния акт, който ще постановите да отмените първоинстанционното решение на Пазарджишкия Районен съд като неправилно. Подробни мотиви съм развила във въззивната жалба, които поддържам. Освен това искам само да заявя следното:

Неправилно и необосновано Районният съд, приема че давностното владение, добросъвестното давностно владение за моя доверител започва да тече от момента на смъртта на наследодателя. Това е така, защото той заявява и неговото твърдение е, че той започва да владее от момента на покупката.

Фактът, че той е платил апартамента, беше доказано от свидетелските показания. Дали той е платил апаратамента, дали не го е платил, това е без значение. Това са отношения между майка и син. Така или иначе той е използвал правото на майка си, която е била правоимаща, за да закупи държавния имот, тъй като е работила в това предприятие, от което го е закупила и затова, че използвал нейното право, цял живот той се е грижел за нея.

Районният съд не е направил никакъв анализ на свидетелските показания, на разпитаните трима свидетели в първоинстанционното 3 производство. Ако беше направен анализ щеше да достигне до правилен и обоснован извод, за това че свидетелските показания подкрепят изцяло твърденията на моя доверител, че той владее имота, като собствен и че това е неговият апартамент, а не на майка му. Тримата свидетели заявиха, че майката цял живот признавала неговата собственост. Тя цял живот е твърдяла: „ Да, той го купи апартамента, той го плати, той е собственик на апартамента“. Тя никога като формален собственик по договор за покупкопродажба не се е противопоставяла или е демонстрирала, че: „Аз съм собственикът, той живее тук в апартамента с моето разрешение и съгласие.“ , какъвто извод е направил Районният съд, без каквато и да е обосновка. Ако беше направен подробен анализ на свидетелските показания, които свидетелски показания на свидетелите на ответника косвено бяха подкрепени и от свидетелските показания на ищцовия свидетел - майката на ищците, която беше категорична: „Никога не са стъпвали децата“, т.е ищците, в този апартамент. А те не са стъпвали затова, защото техният баща, приживе-брат на моя доверител е бил наясно и е знаел за какво иде реч. Да проблемът е фактът, че приживе майката не е се разпоредила да уреди собствеността на сина си, но не е имало никакви претенции от никого към този момент, дори и от нея.

Аз смятам че неправилно Районният съд започва да счита началото на давностния срок по чл. 79 от датата на смъртта на наследодателката. Въобще не е изследван въпросът, че ние твърдим, че доверителят владее имота 30 години от момента на покупката. И това негово владение, добросъвестно, върху целия имот се е изразило в ремонти. Един от свидетелите заяви:

„Неговият апартамент е единствения, който е саниран в блока“ Тоест той е плащал данъците, това не беше оспорено по никакъв начин, че той е плащал данъците. Нито едно негово твърдение не беше оспорено в производството пред първата инстанция. Следователно извън това, което съм развила в мотивите на въззивната жалба и това, което заявявам днес пред Вас аз Ви моля да уважите въззивната жалба, да отмените първоинстанционното решение, като неправилно и да постановите ново, с което да отхвърлите иска за делба като неоснователен.

Адв.

К.-П.: Уважаеми окръжни съдии, представям списък на разноските, с препис за ответната страна. Аз щи Ви моля, съвсем накратко, тъйкато съм развила подробни съображения в отговора си по предявената въззивна жалба, защо считам първоинстнационното решение за правилно, постановено при съблюдаване на материалния закон и процесуалните правила от една страна, а от друга, съобразено с константната практика, касателно придобивната давност, с оглед изложеното в днешното съдебно заседание от страна на въззивника, видители че същият е придобил за себе си имота, плащайки вместо майка си, като правоимаща процесния имот. Несъстоятелни считам тези съждения, дотолкова че въпросният имот е придобит в собствеността на наследодателката на страните в далечната 1994 година, ерго - страните са имали достатъчно дълъг период да уредят въпросните си отношения дотолкова, доколкото наследодателката е била тази, която е можела да прецени кому да остави своята единствена собственост на синовете си.

4

От друга страна аз считам, че съдът правилно е прецезирал момента, от който започва да тече придобивната давност по отношение на въззивника, с оглед именно императивните разпоредби на закона за собствеността, кога започна да тече давност между съсобственици със смъртта на наследодателката, на практика се открива и наследството и към онзи момент въззивникът би могъл да претендира придобиване по давност от периода, в който той се е нанесъл и е живял в този имот фактически, той е бил ползвател със съгласието на собственика на въпросната вещ. Дори не би могло да се твърди, че същият е бил държател дотолкова, доколкото собственикът е жив и е съществувал в правния мир, като такъв. Ето защо считам, че всички изводи до които е достигнал първоинстанционният съд, с който е отхвърлил тезата на ответникът в първоинстанционното производство, че имотът е придобит от него, вместо от майка му със средства предоставени от него, е несъстоятелен и недоказан и стореното възражение по реда на чл.79 за придобивна давност, също е недоказано.

Ето защо Ви моля да отхвърлите въззивната жалба и да постановите акт, с който да потвърдите първонистанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Адв. К. /реплика/: Отново се навеждат погрешни доводи, че видите ли доверителят претендира собствеността върху апартамента, затова защото той го е платил. Той претендира собствеността затова, защото владее имота 30 години, категорично. И още един довод в тази връзка. Не може Районният съд да приеме, че той е владелец на 1/2 ид. част и е държател на другата 1/2 ид. част.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в едномесечен срок от днес до 03.05.2025 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5