Решение № 58 от 15.04.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Враца, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500048 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 21145/17.12.2025 г. на Д. Б. А., с която се иска отмяна на решението на районния съд и уважаване на предявения от нея иск по чл. 109 ЗС, с който по същество иска съдът да задължи „Водоснабдяване и канализация“ ООД да осигури водоподаване в собствения й имот с кадастрален номер *** в землището на с. ***, общ.

Враца. Жалбоподателката подчертава, че имотът й вече е бил присъединен към водопроводната мрежа – имало е изградена шахта и открита партида на името й, а основания за закриване на партидата съгласно Общите условия на оператора не са настъпвали, поради което самоволното прекъсване на водоподаването представлява неоснователно накърняване на правото на собственост, респективно подлежи на защита с негаторен иск. Оспорва извода на съда, че поради земеделския статут на имота не можело да се иска присъединяване по чл.22 от Наредба № 4, като изтъква, че щом веднъж дружеството е присъединило имота и е открило партида, то не може впоследствие да третира собственика като „допълнителен“ или нов потребител. Счита за недоказан и изводът за слаб дебит на водоизточника, като се позовава на допълнителното заключение на вещото лице, според което необходимият дебит за захранване на жилищната сграда е минимален (0,15 л/сек.) и няма да наруши водоснабдяването на вече присъединените потребители. Иска от въззивния съд да отмени решението на районния съд 1 като неправилно и необосновано, да уважи иска по чл.109 ЗС и да й присъди съдебни разноски.

С писмения отговор с вх. № 1902/28.01.2026 г. дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ООД моли Окръжен съд – Враца да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло Решение № 759/24.11.2025 г., както и да присъди на оператора сторените разноски по делото. В отговора се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приложил чл.22 и чл.14в от Наредба № 4/14.09.2004 г., защото не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за присъединяване на имот *** – доказани възможности на водоизточника и системата, наличие на договор за присъединяване и одобрен инвестиционен проект за застрояване и водопроводно отклонение. Изтъква се, че имотът е земеделска земя – ливада в неурбанизирана територия, и за него не съществува законово задължение за присъединяване, освен в хипотезата на чл.22 от Наредбата, чиито условия тук не са изпълнени. Макар да е имало изградена шахта и монтиран водомер, никога не е бил сключен договор за присъединяване на имота и не е имало реално потребление, поради което не са възникнали договорни отношения и Общите условия на ВиК не са приложими. При това положение прекъсването на водопровода, независимо от причините, не представлява нарушение на права на потребител, нито неправомерно смущаване на правото на собственост. В отговора се оспорва позоваването от жалбоподателката на допълнителното заключение на вещото лице относно възможностите за водоснабдяване, като се уточнява, че това заключение касае имот *** на съпруга на ищцата, а не процесния имот ***. За процесния имот вещото лице именно е посочило, че при липса на предпоставките по чл.22 от Наредба № 4 трябва да се откаже присъединяване. Според ВиК дружеството липсват каквито и да е противоправни действия или бездействия от негова страна, които да смущават упражняването на правото на собственост на ищцата, а оттам и основание за уважаване на негаторен иск по чл. 109 ЗС, поради което въззивната жалба е неоснователна.

В откритото съдебно заседание страните поддържат позициите, защитавани в първостепенното производство и молят за присъждане на разноски. Въззиваемата страна прави възражение, с което по същество иска при евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение на другата страна, същото да бъде присъдено без ДДС, тъй като не били представени нито фактура, нито протокол по чл. 119 ЗДДС или касов бон, които да удостоверяват, че е извършена доставка.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено съобразно търсената от ищцата защита, която се реализира именно по гражданскоправен 2 ред, тъй като неоснователният отказ на ВиК оператор да водоснабди имот представлява по съществото си накърняване правото на собственост върху този обект, с оглед което ищецът има правен интерес да потърси предвидената в чл. 109 от ЗС негаторна защита. По същество, настоящият състав намира решението за неправилно.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д. Б. А. негаторен иск по чл. 109 ЗС срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца, с който е поискала дружеството да бъде осъдено да премахне пречките за водоподаване и да предприеме необходимите действия за ползване на ВиК услуги в собствения й имот с идентификатор *** в м. „Църквище“, землище с. ***. Ищцата твърди, че е собственик на сграда и имот, че още през 2011 г. е бил изграден водопровод в имота и е открита партида на нейно име с монтиран водомер, но впоследствие водоподаването било прекъснато. Тя сочи, че има договор със съпруга си за учредяване на право на преминаване през чужд имот и ползване на водомерната шахта за доставяне на питейна вода в съседния негов имот. Предназначението на съседния имот на съпруга й било променено, като той не е със земеделски статут, а е урбанизирана територия.

Има издадено разрешение за строеж в този съседен имот, като в съгласуваната по реда на ЗУТ обяснителната записка било предвидено, че сградата там ще се захрани с питейна вода от водоснабдения парцел на ищцата, в който има водомерна шахта с действащ водомерен възел. Счита отказа на ВиК дружеството за присъединяване на имота й за незаконосъобразен и неоснователен.

От писмените доказателства се установява, че ищцата действително е собственик на процесния поземлен имот със стар планоснимачен № 006011 и с актуален кадастрален номер *** в м. „Църквище“, землище с. ***, общ. Враца, представляващ 9,579 дка ливада, което се удостоверява от нотариалните актове за сключените покупко-продажби през 2004 и 2013 г. С отделни сделки тя е придобила и съседни имоти, включително имот № 006030, а съпругът й Н. А. е собственик на имот № 006063 (идентификатор ***), за който през 2023 г. е променено предназначението на земеделската земя, като през 2024 г. е издадено разрешение за строеж за изграждане на еднофамилна жилищна сграда.

По данни на ВиК оператора, потвърдени и от вещото лице в експертното заключение, през 2011 г. в имота на ищцата е монтиран водомер с № 11633604, открита е партида на нейно име, но водата не е ползвана. Към момента на делото вещото лице установява, че до имот с идентификатор *** е имало изградена водопроводна мрежа, но тя вече е прекъсната на неустановено място и за имота никога не е сключен договор за ВиК услуги.

На 08.07.2024 г. между ищцата и съпруга й е сключен договор за право на преминаване и прокарване на отклонения, по силата на който те си учредяват взаимно права за полагане на водопроводни и канализационни тръби, монтиране на водомерен възел и изгребна яма, като захранването на бъдещата 3 жилищна сграда в имота на Н. А. се предвижда от съществуваща водомерна шахта в имот *** на ищцата. Според състава на съда тези твърдения, макар и доказани и особено важни за ищцата, нямат правно значение за спора и неговата основателност.

На 09.06.2025 г. ищцата подала заявление до ВиК оператора за проучване и присъединяване за водоснабдяване на имот ***, на което дружеството отговаря със становище от 04.07.2025 г., че имотът е извън регулация, със земеделско предназначение, поради което не могат да дадат съгласие за присъединяване на имота към водопроводна мрежа, както и че в близост нямало такава. По делото са представени и писма от други потребители от района с оплаквания за недостиг или липса на вода към техни обекти във Врачанския балкан, въпреки сключени договори за водоснабдяване, което се ползва като индиция за ограничени възможности на водоизточника в района.

Още към исковата молба са представени писмени доказателства – протокол от ответното дружество за монтиране на водомер; Фактура, издадена от „В и К“ ООД – Враца от 11.01.2012 г. за предоставена услуга по „откриване на партида“ на имота с номер 006011.

Заключението на съдебно‑техническата експертиза има ключово значение по делото. Въпреки че е лаконично, смисълът му стана ясен на състава, като то потвърждава много важният от фактическа страна въпрос за присъединяването на имота към ВиК мрежата. Експертът твърди, че „към настоящия момент процесният имот не е присъединен към водопроводната мрежа“, но на практика има предвид единствено че в имота няма вода, като в допълнение посочва, че дебитите на водоизточниците са сравнително малки и в настоящата ситуация операторът би отказал водоподаване. Вещото лице е установило и изложило, че до процесния имот с идентификатор *** има изградена водопроводна мрежа и че имотът е бил свързан към тази водопроводна мрежа, но тя е прекъсната и в момента няма вода в имота.

Посочило е и че имотът има открита партида и монтиран водомер № 11633604, включително към заключението има снимки на шахтата и на водомера.

При така изложеното относно фактите и доказателствата въззивният съд намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на правото към така установените обстоятелства.

За уважаване на иска по чл. 109 ЗС трябва да се докажат две неща – действия или бездействия на ответника, които са неоснователни и създават пречка за упражняване на правото в пълен обем. С термина „негаторни искове“ се подчертава, че става дума да се отрече (negare) нещо, в случая възможността на това лице да продължи да поддържа било чрез бездействие, било чрез действие неправомерното състояние.

Операторът, който разполага с монополно положение за обособената 4 територия, по силата на чл. 198о, и сл. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите по реда на този закон и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги Водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, … както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно § 1. ал. 1, т. 2, б. а) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги по смисъла на този закон "Потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в своя чл. 3, ал. 1 също дава легалното определение на „потребители на услугите ВиК“ – това са „собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабдявани обекти и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата Наредба № 4 Получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган (КЕВР).

Правилно районният съд е посочил, че съгласно нормативната уредба по ЗУТ, Закона за водите, Закона за водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4/14.09.2004 г., присъединяване на имоти извън строителните граници се осъществява само при доказани възможности на водоизточника и на водоснабдителната система, но според настоящия състав в случая не сме изправени пред „отказ от присъединяване“, а до липса на водоподаване към вече присъединен имот.