Решение № 302 от 23.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Смолян, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 55/07.08.2025г., постановено по гр.д.№ 124/2025г. по описа на Районен съдЧепеларе са отхвърлени предявените от А. Н. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Ч. срещу ГД"ПБЗН" при МВР - С., с адрес гр.С., ул.П. “ № ****, представлявана от главен комисар А. Д., за осъждане на ГД"ПБЗН" при МВР - С. да заплати на А. Н. А. сумата от 3 306,55 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положения от ищеца и незаплатен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода от 04.03.2022г. до 04.03.2025г.,получено в резултат на преизчисляването на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 555,53 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендираната главница, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период , за който се дължи съответното допълнително възнаграждение-01.04.2022г. до датата на предявяване на иска -04.03.2025г. Осъден е А. Н. А. да заплати на ГД"ПБЗН" при МВР - С. съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Осъден е А. Н. А. да заплати по сметка на РС-Чепеларе сумата от 200 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по назначената ССчЕ.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2624/26.08.2025г. от А. Н. А., чрез пълномощника му адв.В. П. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Направен е подробен сравнителнен анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд, въз основа на който се формира извод, че нормите, регламентиращи нощния труд в КТ, защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на 1 този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР.

Акцентира се върху това, че единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з 407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. Категорично не се споделя доводът, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187,ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Поддържа се, че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Сочи се, че указанията в решението на СЕС по дело С 262/20 са да се установи дали поголямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито обаче няма данни да са представени доказателства по делото. Обосновава се извод, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд, като се прави подробен анализ на законовите разпоредби за придобивките, които се оказва, че се ползват от всички държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. Поради това и се счита, че тези придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, респ. като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС, тъй като не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Твърди се, че нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му, са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Позовава се и на определение от 29.07.2024г по дело С435/2023 на СЕС, с което се приема, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел. В посоченото определение е прието още, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с цитираните разпоредби от правото на Съюза, по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Въз основа на всичко изложено се прави извод, че поради приоритета на европейското право над националното националният съд не следва да се съобразява с постановките на ТР№ 1/15.03.2023 г., както и нормата на чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗМВР не 2 следва да се прилага от съда като противоречаща на чл. 12 и членове 20 и 31 от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, а за служителите, полагащи труд на смени, следва да се прилага чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като в противен случай биха били по – неблагоприятно третирани. При така изложените подробни съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал.

2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявенитеискове.Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2903/16.09.2025г. от ГД "ПБЗН" при МВР - С. чрез пълномощника й гл.юрисконсулт С. С., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на решението,като се иска да бъде потвърдено. Обосновава се заключение, че изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С 260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Припомня се, че по отношение на правното действие на тълкувателните решения, е налице задължителна практика на ВКС - т. 1 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, като със задължителна сила е разяснено, че тълкувателно решение, с което ОСГКТК на ВКС уеднаквява съдебната практика се различава от съдебните решения, постановени по индивидуални правни спорове по специфичното си съдържание и правни последици. По съдържание тълкувателното решение е акт на колективен орган на ВКС - общо събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба.Извършеното тълкуване не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на нормата, да реализира визирания в чл. 124 от Конституцията на Република България резултат – осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, като изясни, как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст. Съдържанието на тълкуваната разпоредба се счита такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й, в който смисъл задължителното тълкуване има ретроактивно действие.

В тази връзка счита, че правилно първоинстанционният съд е възприел разрешението, дадено в ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Н. А., чрез пълномощника си адв. В. П. в представено писмено становище поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият ГД "ПБЗН" при МВР - С. чрез пълномощника й гл.юрисконсулт С. С. в представено писмено становище оспорва въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно, с изключение на частта му, 3 с която ищецът е осъден за заплати по сметка на РС-Чепеларе разноски за експертиза в размер на 200 лева по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен ищеца А. Н. А. иск с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187, във вр. с чл.86 от ЗЗД от ЗМВР, с който е претендирал от ответника, след допуснато изменение на иска по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, сумата от 3306,55 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд при сумирано изчисляване на работното време за периода 04.03.2022г. – 04.03.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-04.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 555,53 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска 04.03.2025г.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143.

По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение като „Водач на специален автомобил І ступен,той и пожарникар в Районна служба „ПБЗН“-Ч., към РД“ПБЗН“-С. при ГД „ПБЗН“—МВР С. и като такъв е със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, при сумирано отчитане на работното време.

От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че за процесния период ищецът има отработени 1717 часа нощен труд, от които 1635 часа в работни дни и 82 часа в дни с официални празници, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получават 1963 часа нощен труд, от които 1869 часа в работни дни и 94 часа в дни с официални празници или разлика от 246 часа.