Решение № 1314 от 05.07.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1314 Година

2022, 05.07. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав на 09.05.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3111 по описа за 2021 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Р.М.Ц. ***, срещу Решение №2153-15-397 от 16.11.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена нейна молба с характер на жалба вх.№1030-15-5368/21.10.2021г. и уточняващи писма към нея с вх.№1030-15-5368#1/21.10.2021г. и вх.№1029-40-3819/01.11.2021г. против Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3, б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ № 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по чл.54а КСО.

Недоволна от решението на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П. намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че със Заявление вх.№903315-2953/09.06. 2020г./рег.№151-00-14011/09.06.2020г./ Ц. поискала отпускане на ПОБ, като към него е представено копие от акт за прекратяване на трудовото правоотношение/л.159 и сл./.

Във връзка с така депозираното заявление и след извършена проверка от органите на ТП на НОИ – Пловдив е констатирано, че към заявлението не са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, декларация относно определяне на пребиваване, както и анкета от Великобритания, поради което и с писмо изх.№У-151-00-14011-1/22.06.2020г., адресирано до Ц., е поискано същите да бъдат представени в 15-дневен срок от съобщаването, което е сторено на 19.08.2020г./л.156 и сл./.

В указания срок и след проведена кореспонденция от жалбоподателката със служители на ТП на НОИ – Пловдив/л.152-155/, на 24.08.2020г. и 25.08. 2020г. са входирани изисканите документи, в т.ч. копия на документи от Великобритания, Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, Декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент/ЕО/ №883/2004/л.124 и сл./, от които се установява, че последната заетост на лицето е във Великобритания за периода 01.07.2015г. – 31.03.2020г. при работодател BOGIRANGELOV LIMITED.

Допълнително са представени и документи с писмо рег.№Ц1030-15-2963#1/27.08.2020г./л.72 и сл./.

Изпратено е искане до компетентната институция на Великобритания за удостоверяване на осигурителни периоди, причина за прекратяване на правоотношението и доход и определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. от Великобритания, поради което и с Разпореждане №151-00-14011-1/30.10.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, е спряно производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на Ц./л.57 и сл./.

На

27.07.2021г. в ТП на НОИ – Пловдив са входирани формуляри СЕД U017-Осигурително досие-трансграничен работник и U004-Информация за заплатата/л.46 и сл./, а на 05.10.2021г. и документ СЕД Н006-Отговор на искането за информация за пребиваване/л.42 и сл./. В тази връзка и с Разпореждане №151-00-14011-2/11.10.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица е възобновено производството по заявлението на Ц. за отпускане на ПОБ/л.41/. Изготвена е и справка за ЕГН от НБД „Население“ на ГД“ГРАО“ по отношение на жалбоподателката/л.37/.

След извършен преглед на представените към заявлението доказателства и постъпилите отговори от Великобритания, е констатирано, че в представената Декларация относно определяне на пребиваване на лицата с последна заетост в друга държава от ЕС, ЕИЗ и Швейцария във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г.

Ц. е вписала, че последният й период на заетост е във Великобритания от 20.09.2010г. до 01.04.2020г. В получения СЕД U017 от компетентната институция на Великобритания са удостоверени два периода на заетост – единият от 15.09.2010г. до 15.12.2013г. и вторият - последен отработен период от 15.03.2014г. до 28.02. 2020г. Констатирано е, че съгласно декларираните обстоятелства в Декларацията за определяне на пребиваване - съпруга/партньор и децата са пребивавали с Ц. във Великобритания през периода на последната й заетост; преобладаващата част от социалните й контакти са в България; роднините й живеят в Република България; не притежава собствено жилище в България; възнамерява да се установи в страната.

В получения СЕД Н006 в отговор на искането за информация за пребиваване с вх.№3206-15-162/04.10.2021г., компетентната институция на Великобритания е удостоверила, че по отношение на Ц., Великобритания се явява държава на пребиваване, поради което е прието, че Република България не е компетентната страна по отпускане на ПОБ.

При това положение е счетено, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.11 §3, б.“а“ от Регламент/ЕО/ №883/2004г., е счетено, че в този случай спрямо жалбоподателката следва да се приложи законодателството на Великобритания, което означава, че преценката на правото на ПОБ трябва да се извърши от компетентната институция на Великобритания.

При тези данни е издадено процесното Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г., с което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от Ц. заявление/л.35/, който отказ е бил надлежно оспорен пред горестоящия в йерархията административен орган с твърдения за притежавано недвижимо имущество/л.22 и сл./.

Въз основа на събраните в хода на административното обжалване доказателства, с Решение №2153-15-397/16.11.2021г. Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата на Ц. и е потвърдил Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив/л.14-20/.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел, че жалбоподателката не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат. Мотивирано е, че видно от съдържащите се в административната преписка документи, Ц. е направила искане за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл.61-65 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл.54а и чл.54л КСО, поради което и следва да бъде съобразено пребиваването на лицето по последната му заетост. Посочва се, че в конкретния случай, в рамките на административното производство, по отношение на жалбоподателката е получен документ Н006, с който КИ на Обединеното кралство е удостоверила, че именно Великобритания се явява страна по пребиваване.

Отделно от това, при издаване на получения документ Н006 се сочи, че са взети предвид и декларираните от лицето с Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/ 2004г. обстоятелства относно гражданско състояние, жилищно положение, включително и намерението на лицето, доколкото същите са посочени в искането за информация за пребиваване/Н005/, в отговор на което е получен и СЕД Н006. Доводът на жалбоподателката за различно отразяване на част от данните в декларацията за определяне на пребиваването, е прието, че не може да се вземе предвид, доколкото това са обстоятелства, касаещи въпроса за определяне на пребиваването, които са изследвани от КИ на Великобритания и по отношение на тях е налице ясно изразено становище в получения СЕД Н006.

Цитирана е разпоредбата на чл.5 т.1 от Регламент/ЕО/ №987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г. за координация на системите за социална сигурност, съгласно която документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени. При това положение и при наличие на валиден документ по смисъла на чл.5 ал.1 от Регламент/ЕО/ №987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г. за координация на системите за социална сигурност, удостоверяващ по безспорен начин пребиваването на Р.Ц., е прието, че правилно от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат. Като неоснователни са приети възраженията на жалбоподателката относно приложението на чл.64 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и Съвета, като е посочено, че тази разпоредба регламентира други хипотези. С тези съображения е обоснована законосъобразността на Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. е отказано отпускане на ПОБ на жалбоподателката.

В хода на съдебното производство по делото са приобщени, представени от жалбоподателката доказателства за сключен граждански брак, притежавано недвижимо имущество, заверен превод на български език на документ, изхождащ от Приходи и митници на Нейно Величество, както и част от преписката по издаване на разпореждане за отпускане на ПОБ на съпруга на жалбоподателката – Б.С.Р./л.180, л.184 и сл., л.200-201/, както и находящите се по делото документи на чужд език в превод на български език, представени от ответника/л.202 и сл./.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, обаче са постановени при неправилно приложение на материалния закон, водещо до тяхната отмяна.

Фактическата обстановка не е спорна между страните. Настоящият състав намира, че спорът в случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица. За неговото разрешаване е необходимо да бъде съобразено следното.

Република

България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент/ЕО/ №883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент /ЕО/ №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г.

Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76e1a801-68b7-4b98-9b89-586627f0bf4a