Решение № 119 от 01.04.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Смолян, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500094 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 508/02.11.2025г., постановено по гр.д.№ 719/2025г. по описа на Районен съд-Смолян са отхвърлени предявените искове от ищеца Г. Д. Щ., с ЕГН **********, с адрес гр.См., ул.“Н. В. № 2А срещу ответника Областна дирекция на МВР-Смолян, с адрес гр.См., бул.“България“ № 67 за заплащане на сумата в размер на 3916,79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода от 15.05.2022г.- 15.05.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда 15.05.2025г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 660,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение до 15.05.2025г. Осъден е Г. Д. Щ., с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Смолян съдебни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 9505/14.11.2025г. от Г. Д. Щ., чрез пълномощника му адв. В. П. с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

В жалбата е направен подробен сравнителен анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд, въз основа на който се формира извод, че нормите, регламентиращи нощния труд в КТ, защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Акцентира се върху това, че единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31, ал. 2 от 1

Наредба № 8121з 407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби.Категорично не се споделя доводът, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, поблагоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187,ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Поддържа се, че тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервнопсихическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР.Сочи се, че указанията в решението на СЕС по дело С 262/20 са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито обаче няма данни да са представени доказателства по делото. Обосновава се извод, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд, като се прави подробен анализ на законовите разпоредби за придобивките, които се оказва, че се ползват от всички държавни служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени.

Поради това и се счита, че тези придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, респ. като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС, тъй като не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Твърди се, че нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му, са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Позовава се и на определение от 29.07.2024г по дело С435/2023 на СЕС, с което се приема, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел. В посоченото определение е прието още, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с цитираните разпоредби от правото на Съюза, по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Въз основа на всичко изложено се прави извод, че поради приоритета на европейското право над националното националният съд не следва да се съобразява с постановките на ТР№ 1/15.03.2023 г., както и нормата на чл. 187, ал. 1, изр. 2 ЗМВР не следва да се прилага от съда като противоречаща на чл. 12 и членове 20 и 31 от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, а за служителите, полагащи труд на смени, следва 2 да се прилага чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като в противен случай биха били по – неблагоприятно третирани. При така изложените подробни съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал.

2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове.Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Областна дирекция на МВР-Смолян.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Д. Щ.,чрез пълномощника си адв.В. П. в представено писмено становище поддържа жалбата си.

Въззиваемият Областна дирекция на МВР-Смолян, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Кр. В., в представено писмено становище оспорва оспорва въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен ищеца Г. Д. Щ. иск с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. с чл.187, във вр. с чл.86 от ЗЗД от ЗМВР, с който е претендирал от ответника, след допуснато изменение на иска по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, сумата от 3916,79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време за периода от 15.05.2022г.- 15.05.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска в съда 15.05.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 660,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи допълнителното възнаграждение до 15.05.2025г.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143.

По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение като „Старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Чепеларе, при Областна дирекция на МВР-Смолян и като такъв е със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа, при сумирано отчитане на работното време.

От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че за процесния период ищецът има отработени 2096 часа нощен труд, от които 2004 часа в работни дни и 92 часа в дни с официални празници, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове в дневни по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените часове 3 нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получават 2396 часа нощен труд, от които 2291 часа в работни дни и 105 часа в дни с официални празници или разлика от 300 часа.

Общата стойност на положените часове допълнителен труд след преобразуването на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 за процесния период е в размер на 3916,79 лева, а размерът на законната лихва за забава върху тази сума по тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което е дължима до 15.05.2025г. е в размер на 660,02 лева, като посочените суми подробно са описани в приложената към заключението таблица-Приложение № 1.

Основният спорен въпрос е правен и се състои в това следва ли положените от ищеца часове нощен труд за процесния период да се преизчисляват в дневен по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ с коефициент от 1,143 и да се отчитат като извънредния труд, както счита ищецът, за който процесен период би му се полагала допълнително сумата от 3916,79 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба,както и лихва за забава върху тази сума в размер на 660,02 лева или на ищеца не се дължи претендираното допълнително възнаграждение, каквото становище поддържа ответника, поради липса на основание за неговото заплащане, тъй като както чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, така и Наредбите по неговото прилагане за процесния период, не предвиждат такова преизчисляване с коефициент 1,143, каквото се предвижда в чл.9,ал.2 от НСОРЗ.

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че липсва празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага през деня, в неговата "светла" част и през нощта в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагане на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към 4 изпълнение на частен интерес, а служебното се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. касае се до различни, а не сходни по вид правоотношения. Прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсират със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поголям основен платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I категория труд - чл. 69 КСО и др.