Решение № 20 от 01.04.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Габрово , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20214200500064 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260000 от 28.08.2020 г. по гр. д. № 1187 по описа за 2019 г . на Районен съд – град Севлиево, съдът е обявил за недействителен спрямо кредитора „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 сделката извършена с нотариален акт за дарение № 156, том II, рег. № 2895, дело № 344 от 16.11.2018 г. Нотариус Н.К.-рег. № 298 на НК, вписан СВ- Севлиево с вх. Рег.

№ 3003 от 16.11.2018 г., акт № 168, т.8, дело № 1623, с която длъжниците М. А. У. от с. П.С., общ. С., ул. „Л.“ № *, ЕГН ********** и И.Г.У. от с. Г., общ. С., ул. „А.К.“ № **, ЕГН ********** са дарили на дъщеря си С. М. У., ЕГН ********** – малолетна, действаща чрез особен представител – адв. Е.Г. недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент с идентификатор № ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със ** Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК с адрес: гр. С., ул. „И.Ф.А.“ № със застроена площ от 72,46 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, столова с кухненски бокс, сервизни помещения /баня, тоалетна/, килер, коридор и две тераси, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор ***; под обекта имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***.; над обекта - имот с идентификатор ***, заедно с прилежащото му избено помещение № 8, със застроена площ от 13,99 кв.м., при граници: отгоре – гаражи, изток – двор и калканен зид, запад – общ коридор и избено помещение на П.Ив. П.и И.П., север – двор, юг-избено 1 помещение, на Х.И.и Таванско помещение № 7, със застроена площ от 13,14 кв.м., при граници: отдолу -апартамент на Н.Ив. П., изток – общ коридор и таванско помещение на Т.Х., север- таванско помещение на С.Г.и юг-двор, както и 8,233% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Осъдил е на разноски ответниците, като всеки от тях следва да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 2008,04 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въззивна жалба против решението е постъпила от И.У., чрез адв. А.К. от Великотърновска адвокатска колегия. Счита, че постановеното решение за неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Обжалва решението в частта му, в която е обявено дарението за недействително по отношение на ½ ид.ч. от имота, както в частта му за разноските. Излага подробни съображения.

Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал направеното възражение от ответницата, че не е знаела, че кредитът е необслужван от фирмата на съпруга й. Твърди, че процесната сделка е сключена от нея не с цел да се увреди кредитора, а с цел да бъде обезпечена дъщеря й С. с оглед предстоящото пътуване в чужбина и поради проблеми в семейството. Неправилно съдът е приел за неотносими свидетелските показания на св.

Узунов, тъй като те са били ангажирани с оглед твърденията в отговора на исковата молба.

При изследване на направеното възражение и гласните доказателства, първоинстанционния съд е щял да достигне до извода, че не е налице знание в У.. Счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като съдът е неправилно е приел, че И.У. следва да оборва презумпцията въведена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. По делото не е доказано, че ответницата е знаела, че има падежирало неплатено задължение по кредитите. Паричните средства са отпуснати на дружеството „ИМС 2013“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е М.У.. Средствата са били усвоявани от това дружество и използвани изцяло за неговата търговска дейност. Моли да се отмени решението в обжалваната част.

С Определение № 59 от 12.02.2021 г., настоящата инстанция е дала възможност на М.

А. У. да вземе становище по жалбата и да се присъедини към нея до първото по делото заседание, като е съобразила ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Съобщила е на С.У. за постъпилата въззивна жалба и я е конституирала като задължителен необходим другар по нея, в качеството и на приобретател по сделката. Отговори на въззивната жалба от задължителните необходими другари не са постъпили.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката У., адв. К. уточнява, че предмет на въззивната жалба е оспорване на решението в частта, в която е обявена за недействителна сделката за ½ ид.ч. от имота. Не са направени доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата, чрез пълномощника му адв. В.П.. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения. Моли да се присъдят направените разноски. Считат, твърдението че И.У. не е знаела за необслужвания кредит на съпруга си за неоснователно. Същата се е задължила солидарно по процесните договори за кредит. Безспорно по делото е установено, че дарителите и надарената са роднини по права линия и хипотезата за презумпция на знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е ясна.

2

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

В предварителния доклад по чл. 140 ГПК, съдът е квалифицирал предявения конститутивен иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, с който се иска да се признае по отношение на ищците, че извършената сделка между първите двама ответници и третия ответник от 16.11.2018г. с нотариален акт № 156, т. ІI, рег.№ 2895, н.д. № 344/2018 г. на нотариус Н.К.е недействителна. В тази насока са и събраните по делото доказателства и е указана доказателствена тежест на страните.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Пред Севлиевски районен съд е предявен иск от „Уникредит Булбанк“ АД срещу М.

А. У., И.Г.У. и С. М. У., действаща чрез своите законни представители М.У. и И.У..

Ищецът твърди, че на 21.05.2015 г. е сключен Договор за револвиращ банков кредит № 0012/616/21102015 между „Уникредит Булбанк“ АД и „ИМС 2013“ ЕООД, ЕИК 202678635. Като солидарен длъжник по кредита е привлечен М.У.. В последствие договорът е изменен с Анекс № 1 от 09.03.2016 г., Анекс № 2 от 09.03.2017 г., Анекс № 3 от 07.04.2017 г. и Анекс № 4 от 12.04.2017 г. По силата на договора, кредитодателя предоставя на съкредитополучателя банков кредит в размер на 30 100,00 лв. под формата на револворащ кредит. С Анекс № 1 от 09.03.2016 г. размерът на револвиращият кредит е увеличен на 44000,00 лв., а с Анекс № 4 от 12.04.2017 г. кредитният лимит е увеличен на 63 000,00 лв. и като солидарен длъжник е встъпила И.У..

Ответниците не са обслужвали задълженията си редовно, допуснали са просрочия, считано от 20.01.2018 г. и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Били са издадени заповеди за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 324/217 г. на СРС за сумите:

60300,00 лв. – главница; 8457,90 лв. – лихви; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по заповедното производство в размер на 1375,16 лв.- за заплатена държавна такса и 1873,64 лв. – адвокатско възнаграждение. Образувано е изпълнително дело № 20197340400590 по описа на ЧСИ Зв. В..

На 15.03.2016 г. е сключен нов Договор за банков кредит - овърдрафт № 0003/616/15032016, в последствие изменен с Анекс № 1 от 15.03.2017 г. и Анекс № 2 от 12.04.2017 г. между „Уникредит Булбанк“ АД като кредитодател и „ИМС 2013“ ЕООД като кредитополучател. Солидарен длъжник по този договор е М.У.. По силата на договора са му били предоставени парични средства в размер на 15 000,00 лв. С Анекс № 2 от 12.04.2017 г. и по този договор като солидарен длъжник е встъпила И.У.. След изпадането в забава, кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Било е образувано ч.гр.д. № 1420/2018 г. по описа на СРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение за сумите: 15 000,00 лв. – главница; 1143,90 лв. – лихви; законна лихва от датата на подаване на заявлението - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 322,88 лв. – заплатена държавна такса и 880,32 лв. – адвокатско възнаграждение.

Образувано е изп.д. № 20187340401236 по описа на ЧСИ Зв. В.. Направени са разноски по изпълнителното дело в размер на 357,00 лв. заплатени авансово такси към ЧСИ и адвокатско възнаграждение в размер на 880,32 лв. Направени били и други разходи по изпълнителното дело.

3

На 18.08.2016 г. е сключен Договор за банков револвиращ кредит № 0012/616/18082015 между кредитодателя „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателя „ИМС 2013“ ЕООД. Бил е предоставен банков кредит в размер на 25 000,00 лв. Кредитът е обезпечен с учредяване на особен залог по реда на ЗОЗ върху МПС: Микробус „М.С.“ с рама № WDB9066351S456117, което следва да се съхранява в склад в село Р., община С., обл. Г.. Това задължение също е останало необслужено, поради което е подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК. По издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било образувано изп.д. № ***пред ЧСИ Зв. В. за сумите: 12 831,98 лв.- главница; 1 042,30 лв. – лихви; 277,49 лв. – заплатена държавна такса; 812,23 лв. – адвокатско възнаграждение; законова лихва от датата на подаване на заявлението 28.03.2019 г. до окончателно изплащане. При образуване на изпълнителното дело са били направени разноски в размер на 132,00 лв. – авансови такси и 812,23 лв. – адвокатски хонорар.

Ищците твърдят, че в началото на 2018 г. ответниците са били в забава по всички кредитни продукти. Въпреки това на 16.11.2018 г. са дарили собствения си недвижим имот на малолетната си дъщеря С.У. с нотариален акт № 156, том II, рег. № 2895, дело 344/2018 на нотариус Н.К.с район на действие РС- Севлиево. Запазили са правото на ползване върху имота за себе си пожизнено и безвъзмездно.

Твърдят, че с действията си по прехвърлянето на имота, ответниците са намалили формално своето имущество и така са затруднили кредитора си при събиране на задълженията. На насрочената датата за опис на заложеното МПС същото не е било предоставено, като У. е заявил, че няма представа къде се намира. От извършените справки по изпълнителното дело, твърдят че не е налично секвестируемо имущество.

Считат, че с действията си ответниците увреждат кредитора и искат прогласяване на недействителността на договора за дарение, който се явява безвъзмездна сделка. Считат, че е налице и знание у преобретателя, защото той се явява техен низходящ и родителите действат като законни представители на малолетното си дете. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Ответниците оспорват иска, като неоснователен и недоказан. Правоприемникът по сделката е дъщерята на страните. Оспорват наличието на знание от страна И.У. за увреждане на кредиторите. Прави доказателствени искания. Моли да се отхвърли предявения иск.

Доказателствената тежест е разпределена с определение № 122 от 07.02.2020 г. и Определение № 244 от 12.03.2020 г. от 16.09.2014 г. и страните, заедно с процесуалните си представители са го приели без възражение /л.189 от гр.д. № 1187/2019 по описа на СРС/.

По делото са събрани писмени доказателства, за изясняване на фактическата обстановка.

По делото са представени изброените по-горе Договори за банкови кредити и Анексите към тях, сключени между ищеца като кредитодател и „ИМС 2013“ ЕООД, като кредитополучател, като ответниците М.и И.У.и са встъпили като съдлъжници по тези договори на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД, и чл. 304 от ТЗ - § 6, т. 2 от Анекс № 4 към Договор за револвиращ кредит № 0012/616/21102015/21.10.2015 г. /л.50 гръб от гр.д. № 1187/2019 г. на СРС/.