Решение № 605 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 06.12.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 837 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1 от Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки (CMR) и по чл. 86, ал.1 ЗЗД и отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е евентуален насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 17 от CMR.

Предявен е и евентуален обратен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.

Ищецът

„О.П. “ ООД с ЕИК: *******, твърди, че между него и ответното дружество „Д.Т.С.Б." ЕООД, с ЕИК:*******, са налице трайни търговски отношения, свързани с осъществяването на международни превози на товари, като възложител/товародател по тези договори е ответникът, а изпълнителят на превозните договори е ищецът, който по заявка на ответника, извършил множество товари.

Твърди, че със заявка за извършен транспорт № 1930-18 от 06.03.2018г., ответникът възложил на ищеца да извърши международен транспорт от Серес - Гърция до Обединено Кралство на две стоки от два различни изпращача: 17 палета - 9469кг. и 12 палета - 10 909кг. поликастро, с място на разтоварване К.Х.- Обединено кралство. Сочи, че като дата на товарене е определена 09.03.2018г., а дата на разтоварване - 12.03.2018г. Поддържа, че за първата стока - 12 палета сирене „фета” — 10 985.04кг. е оформена ЧМР товарителница с изпращач К.А.Е. и дата на товарене 09.03.2018г., получател на стоката е Ф.Ф.ООД, а за място на разтоварване е определено Х., Обединено кралство. Твърди, че за втората стока -17 евро палета с гръцко кисело мляко - 9 837.40кг. е оформена втора ЧМР товарителница с изпращач - К.К.S. А, адрес и дата на товарене Серес, Хелас - Гърция (09.03.2018г), а като място на разтоварване на стоките е К. Х.. Твърди, че според известие за доставка и фактура към него с №1598/09.03.2018г продавачът на стоките (гръцко сирене „фета“) фирма - Колиос С.А. Гръцки Млечни продукти Лимнотопос 612000 - лимнотопос 61200, информира купувача, че плащането на стоката (52 668.00) следва да бъде извършено в срок до 30 дни, в евро или в долари на ETHNIKI FAKTORS S.A, като само по този начин ще се счита погасено задължението. Посочено е, че доставката ще се извърши от ответника, който превъзлагал транспорта на ищеца. Поддържа, че превозът на двете стоки, е извършен с ТА номер ********с водач П.Д..

Твърди, че по време на превозването на стоката, на 13.03.2018г. шофьорът на автомобила спира на регламентирана 11- часова почивка на бензиностанция с голям, осветен паркинг, намираща се на магистрала А15 Е 42, в близост до гр. Намур, Белгия. Сочи, че рано сутринта шофьорът чул шум в задната част на ремаркето и излязъл да провери, като установил, че част от група емигранти се настанила в ремаркето, а друга била долу и в процес да се качат. Твърди, че водачът се разкрещял, емигрантите се разбягали, но някои от тях взели със себе си част от стоката.

Сочи, че след преглед на товарното помещение, установил липсата на скобата на брезента, както и катинарите на двете врати, установил също смачкани опаковки и увредена стока, а когато се качил в кабината на автомобила, за да съобщи за случилото се, двама емигранти се върнали обратно и проявявайки агресия се опитали да нахлуят вътре. Това принудило шофьора да тръгне и да напусне мястото, като след това съобщил за случилото се на управителя на ищеца, който уведомил ответника. Твърди, че по нареждане на последния, товарният автомобил бил пренасочен за склад - О.И.Л..

Твърди, че на

14.03.2018г. камионът бил натоварен на рампата, от където служители на склада взели документите и ключовете на автомобила, без водачът да е допуснат вътре, като инспекцията продължила няколко дни и на 19.03.2018г, водачът бил извикан, и му било съобщено, че цялата стока подлежи на унищожаване. За горните обстоятелства твърди да са издадени документи, които не са връчени на място на водача, на който са предадени двете ЧМР товарителници, като в кл.24 и на двете ЧМР е положен печат от OAKLAND Lnt.Lim и на ръка отбелязано „замърсен товар, натоварен с емигранти, за незабавно изхвърляне“. В уточнителна молба от 23.05.18 г. ищецът поддържа, че по повод настъпилата вреда е представен доклад на О.И.ООД от 14.03.2018г., от който се установявало, че товарният автомобил е бил насочен там по молба на Р.М.К.- представител на получателя „Ф.Ф.“ ООД. Поддържа, че от съдържанието на доклада е видно, че ТА е пристигнал в склада на 13.03.2018г. и е въведен за проверка на 14.03.2018г., като разтоварването на стоките е извършено в присъствието на агент по гаранцията, служител на отдел „Транспортни съоръжения” в Оукланд, и членове на екипа, но не и на присъствието на водача на автомобила. Сочи, че от резултатите от извършената инспекция се установявало, че единственият белег на замърсяване е открит чорап, като проби били взети от последните два реда от всеки палет, като палети 8 и 9 са били поставени под карантина, поради замърсяване по всички редове, свалени са общо 10 палета, като върху някои от тях е установено замърсяване, поради което е взето решение да се унищожи цялата стока. Поддържа, че от данните представени в таблицата на доклада се установявало по кои от палетите е установено замърсяване, като за унищожаването на стоката е било необходимо разрешението на получателя. Твърди, че на 16.03. от регулаторните служби на Уорчестършир е подадена бизнес интервенция - схема за оценяване на хигиената на храните, а след получаване на данните за замърсяването на стоките, от страна на ищеца са предприети действия и е поискано от CWH end Со - Инспекция на международни морски товари и определяне на щети, да се извърши инспекция на горепосочената стока за проверката, от която е съставен протокол от 27.04.2018г. Сочи, че инспекцията е извършена на 17.03.2018г. като в хода на същата е констатирано, че част от стоката - 17 евро палета с гръцко кисело мляко йогурт не била засегната от замърсяване. Поддържа, че въпреки позицията изразена от Оукланд по този въпрос, приема се, че получателят на стоките би могъл да положи повече усилия да смекчи своите загуби. Твърди се, че дори и първите 7 палета от сирене фета са преминали успешно микробиологичния тест на Оукланд, след като били премахнати първите два-три реда. Поради това намира, че няма причина тези палета да бъдат отхвърлени в тяхната цялост, освен тези намиращи се непосредствено до замърсените. Сочи, че крайният извод на тази инспекция е, че 17 евро палета с гръцко кисело мляко йогурт, и част от палетите със сирене, в действителност не била засегната от замърсяване, но са били унищожени по настояване ни получателя. Твърди, че за цената на стоките и извършените разходи по проверка на увредената стока, получателят е изпратил до ответника информация с дата 27.03.2018г., от която ставало ясно, че същите са в размер на 73.506.20 евро: удостоверение за безопасно унищожаване на стоките на 29 палета сирене и йогурт, като на 18.04.2018г. издал и фактура с № 30264 за същия размер до транспортното дружество - ответник. Вследствие на тези събития, с фактура № 00...1637/18.04.2018г. ответникът е предявил до ищеца заплащане на „обезщетение за изцяло погинал товар, карантиниран и унищожен по транспортни поръчка“ в размер на 143 765,63лв. Поради изложеното намира, че по отношение на загубите, щетите могли да се ограничат, при положено от получателя желание, но същият е пожелал да се унищожи цялата стока, независимо, че голяма част от нея не била заразена. Счита, че поради това дори да се приеме, че превозвачът носи отговорност, то същият следва да носи такава до реално нанесените щети.

Сочи, че превозваният от ищеца товар е изцяло повреден, но за това не е виновен превозвача, тъй като нахлуването на емигранти е обстоятелство, което не е могъл да избегне и последиците са били такива, които не е могъл да преодолее, поради което намира, че не носи отговорност за нанесените щети на товара. Поддържа, че за извършения транспорт е издал фактура **********/19.03.2018г. за сумата от 7 745.09 лв., като в нея е изрично е посочен видът на услугата- международен транспорт по заявка № 1930-18 и посочен ТА. Твърди, че съгласно уговореното между страните падежът за изплащане на възнаграждението за превоз е 45 дни от издаването на фактурата.

Поддържа, че въпреки че изпълнил добросъвестно договорните си задължения по извършването на превоза на товар и стоката е доставена в срок, на уговореното място и е приета без забележки от получателя, ответникът не му е изплатил уговореното между страните възнаграждение в размер на 7 745,09 лв. и към настоящия момент. Претендира заплащане и на мораторна лихва върху главницата в размер на 38.80лв, за периода от 13.04.2018г. до 30.04.2018г.

Сочи, че с изпратена по електронната поща фактура № 00....1637/18.04.2018г. ответникът претендира заплащане на „обезщетение и за изцяло погинал товар, карантиниран и унищожен по транспортна поръчка“ от 06.03.2018г.“ - млечни продукти, в размер на 143 765,63лв., която сума ищецът счита, че не му дължи поради следните съображения. На първо място счита, че ответникът не е правоимащ да търси обезщетение за нанесени вреди, а с това право разполага собственикът на стоките. На следващо място намира, че отговорността му не следва да бъде ангажирана на основание чл. 17, т. 2 от Конвенцията за международен автомобилен транспорт, тъй като превозвачът е отговорен за цялостната или частичната повреда на стоката, освен ако повредата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, от които, не е могъл да преодолее, какъвто е настоящият случай, тъй като повредата на стоката се дължи на действия от трети лица (емигранти). Счита, че нахлуването на емигранти е обстоятелство, което е непредвидимо и неочаквано за превозвача и е обстоятелство, изключващо отговорността му съобразно чл.18 от Конвенцията, т.е. липсва вина на превозвача. Твърди, че обективно не е имал възможност да избегне проникването на емигрантите в ремаркетата, изпълнил е договорните си ангажименти с грижата на добрия търговец, след като ремаркетата са били заключени със скоби, а също и твърди, че камионите не са били оставяни без надзор. На трето място, намира, че не са налице и предпоставките за претендиране на обезщетение за нанесени вреди. Твърди, че съгласно чл. 30, пар.

1 от Конвенцията, получателят на стоките е следвало да направи възражение пред превозвача най-късно в момента на доставянето, когато се касае до явни повреди.

Сочи, че в случая липсват съставени протокол, подписан от водача на товарния автомобил, удостоверяващ обстоятелството, че повредата на стоката е установена пред и в присъствието на шофьора, както и че липсват данни вписването и на забележките в товарителницата да е извършено от получателя на стоката, и в присъствието на водача. Поддържа, че не ставало ясно от фактурата как ответникът определил размера на вредата.

Поради това моли съда за постановяване на решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7 745,09 лв. – възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура **********/19.03.2018г., мораторна лихва върху главницата в размер на 38.80лв, за периода от 13.04.2018г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 143 765,63лв. по фактура № 00....1637/18.04.2018г. Претендира направените разноски.

Ответникът „Д.Т.С.Б." ЕООД е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер, като ги счита за неоснователни.

По отношение на отрицателния установителен иск: твърди, че ищецът не е изпълнил нито едно от основните му задължения - не е извършил превоза в определения срок, не е запазил товара от приемането до предаването му. Твърди, че ищецът закъснял с извършването на превоза - товарът е следвало да бъде в Обединеното кралство на 12.03.2018г., а на 13.03.2018г. той се намирал в Белгия. Сочи, че товарът пристигнал в назначената дестинация за получаване на 14.03.2018г., т.е. към момента, в който се е случило навлизането на емигранти в каросерията на камиона и погиването на товара, ищецът бил в забава за изпълнение на задължението си да превози товара до посоченото в товарителницата местоназначение и в уговорения срок - 12.03.2018г. Намира, че след като ищецът вече е бил в забава, той не може да бъде освободен от отговорност дори и при непреодолима сила. На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че погиването на товара не можело да се вмени във вина на превозвача. Счита, че ищецът не е взел всички необходими мерки за безопасното превозване на товара, въпреки че на 26.02.2018г. настъпили щети на товар, причинени от нахлуването на емигранти в ремаркето на камиона и въпреки че при превоза от 09.03.2018г. ответникът го предупредил за тази опасност, с която превозвачът бил напълно наясно, не били взети необходимите мерки за опазване на стоката. Твърди, че било невъзможно навлизането на емигранти в ремаркето на камиона на 13.03.2018г. да бъде прието за непредвидено, доколкото само месец по-рано (през 02.2018г.). емигранти са нахлули при превоза на товар, отново в Белгия, за който е сключен договор за превоз по Заявка № 1855-18 от 15.02.2018г. Счита, че превозвачът бил недобросъвестен, като не използвал охраняем паркинг и по този начин изложил на риск товара, въпреки че бил наясно с факта, че емигранти могат да нахлуят и да причинят щети на превозваната стока. Намира, че нахлуването на емигранти в ремаркето на камиона не може да бъде квалифицирано като обстоятелство, което изключва вината на превозвача. Поддържа, че неполагането на дължимата грижа при паркиране на камиона е основание, което увеличава риска от погиване на товара.