Решение № 464 от 04.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№***64 гр. ***, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500626 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 211/01.07.2024г. по гр.д. № 1104/2020г. на ЧРС съдът е осъдил на основание чл.411 от КЗ Н. П. М., с ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“, с ЕИК *******, със седалище: гр.София, ул.“***” № ***, сумата от 760,32 (седемстотин и шестдесет лева и тридесет и две стотинки) лв. представляваща вземане по регресна претенция, за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 16.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 340,25 лева за периода от 16.06.2016г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н. П. М., с ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“, с ЕИК *******, със седалище: гр.София, ул.“***” № ***, сумата от 998,45 (деветстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки)лв. направени разноски по делото.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н.

П. М., с ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.***, обл.***, ул.“***“ №***, който го обжалва изцяло пред ОС Плевен като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че районният съдът не е обсъдил фактическите и правни доводи, изложени от него в писменият отговор и във фазата по съществото на спора. Не е обсъдил и заключението на вещото лице.

Произшествието е от 09.02.2016г., което наред с чл.378 ал.8 КЗ води до извод, че всички лихви върху обезщетението са погасени по давност.

Навежда доводи, че съдът не съобразил в решението си, че не му е връчвана покана за доброволно заплащане на процесната сума. В ИМ се твърди, че ЗАД са го поканили доброволно да плати сумата от 760,32лв., но видно от бланката на пощенските служби, на 28.03.2020г. пратката е върната като непотърсена.

На следващо място в жалбата се посочва, че искът от застрахователното дружество е неоснователен и недоказан поради въведеният предмет на делото пред ЧРС, т.к. се претендират материални щети в по-голям размер, а се търси сума в размер на 760,32лв., за която ищеца твърди, че е сума по репатрирането на повреденият автомобил.

Във връзка с определената и търсена сума за репатрирането на повреденият автомобил, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключението на вещото лице по направената пред ЧРС автотехническа експертиза, според което заключение средният размер на ликвидационни разноски при идентични обстоятелства е около 280,00лв. за репатриране до най-близкият официален сервиз на „***“ от мястото на възникналото ПТП – този в гр.***, а автомобилът е откаран в гр.***.

Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ЧРС и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, както и да му присъди разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност.

Отговор в срок е подало ищцовото ЗАД „***“, с ЕИК *******, със седалище: гр.София, ул.“***” № *** чрез адв.Т. Г. от САК, в който твърди, че ВЖ е неоснователна, а решението да се потвърди, като му се присъдят 2 разноски за ОС Плевен в размер на 627,07лв. с ДДС за адвокат.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

ЗАД „***“ е изплатил по щета № ********* обезщетение за имуществени вреди в размер на 760,32 лв. (седемстотин и шестдесет лева и тридесет и две стотинки) за увреден при ПТП автомобил, настъпило на 09.02.2016 г. в с.***, общ.***, обл.***, л.а. „*** С-****“, с ДКН ********, собственост на „*** Корпорация“ АД.

Намерил, че е установено че виновен за катастрофата е ответникът Н. П.

М., който управлявайки л.а. „******“, с ДКН ********, при движение в с.***, общ.***, обл.*** по улица „***“, отнема предимството и удря правомерно движещият се л.а. „*** С-****“, с ДКН ********, управляван от А.А.П., като така причинява процесното ПТП.

Към момента на събитието увреденото МПС е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № ***********, със срок на застрахователно събитие – от 27.06.2015г. до 26.06.2016 г.

Намерил, че се претендира възстановяване на заплатената от ищеца сума за отстраняване на щетите в доверен сервиз на застрахователя, което не отговаря на твърденията по ИМ. Иска се възстановяване на сумата за ликвидационни разноски – 760,32лв. разходи за репатриране на автомобила в доверен на Застрахователя сервиз.

Счел също така, че е предявен иск от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като с оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.***.

Приел също така, че предявеният иск е регресен за заплащане на сумата от 760,32 лева (седемстотин и шестдесет лева и тридесет и две стотинки) – регресна претенция.

3

В подкрепа на иска са представени: Протокол за ПТП № ***/09.02.2016 г.; Застрахователна полица № ********** на ЗАД „***“; добавък № **********; копие от талон за МПС, с ДКН ********; уведомление за щета ОТ 09.02.2016 Г.; декларация от Д.Х.Ц., водач на л.а. „*** С-****“, с ДКН ********, опис на щета № *********; снимки и документи на увреденото МПС; приемо-предавателен протокол от 29.06.2016 г.; фактура за ремонт № ***/09.02.2016 г.; доклад по щета № *********; платежно нареждане от 17.02.2016 г. с опис; писмо на ЗАД „***“ с изх.№ ******/01.04.2016г.; писмо на ЗАД „***“ изх.№ ******/06.02.2020 г.; пълномощно от 01.04.2019 г., удостоверение за актуално състояние на ищеца; пълномощно от 16.01.2020г. за преупълномощаване, протокол №25/29.03.2016 г. за оценка на останките от автомобили след тежко ПТП; обратна разписка и справка за сключена застраховка ГО от Гаранционен фонд.

От фактическа страна намерил за установено, че ответникът Н. П. М. на 09.02.2016 г., управлявал л.а. *** С-****“, с ДКН ********, като при движение в с.***, общ. ***, обл.*** по улица „***“, отнема предимството и удря правомерно движещият се л.а. „*** С-****“, с ДКН ********, управляван от А.А.П., като така причинява процесното ПТП. В резултат на същото са причинени щети на лекия автомобил. От протокол за ПТП се установява, че управляващия, който е причинил ПТП-то лек автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и водачът на автомобила е управлявал същия без да притежава свидетелство за управление на МПС и след употреба на алкохол.

Застрахователят, по силата на Договор за застраховка „Каско“ е изплатил ликвидационни разноски на собственика на увреденото МПС обезщетение в размер на 760,32лв., с което е встъпил в правата на увредения застрахован срещу лицето, отговорно за настъпилите вреди. Ищецът е отправил до ответника регресна покана за внасяне на изплатената на увредените лица суми.

Намерил, че към датата на о.с.з. ответника не е представил доказателства за направени плащания. По делото е назначена и приета автотехническа експертиза, с вещо лице инж.Н. П.. От същото се установява, че средният размер на ликвидационни разноски заплащани от застрахователите към датата на ПТП при идентични обстоятелства е около 4

280,00 лв (репатриране до най-близкия официален сервиз на „***“), а средният размер на ликвидационни разноски, заплащани от застрахователите към датата на ПТП при идентични обстоятелства е около 682,00 лева (репатриране до „*** ***“ ЕАД, официален сервиз на „***“).

От правна страна счел, че в тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл.411 от КЗ е да установи, че е налице Договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди), както и наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между увреждащото МПС и ответника.

В тежест на ответника е да докаже плащане на предявеното вземане, както и наведените от него възражения. По делото не се спори, че е налице застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, както и че ищецът е заплатил търсената сума за ремонт на вредите.

Относно твърдението на пълномощника на ответника, че в исковата молба се търси обезщетение за пострадал автомобил, с рег.№ ********, докато в НП този автомобил е с друг рег.№, а именно: ********, поради което искът следва да бъде отхвърлен, съдът не приема твърдението му, че се касае за два различни автомобила, т.к. от представеният по делото Добавък №**********/01 (на лист 10 от делото) е видно, че считано от 27.01.2016 г. регистрационният номер на застрахования автомобил от ******** е променен на ********.

Относно претенцията на пълномощника на ответника за изтекла давност, същата претенция е неоснователна, тъй като съгласно чл.115, б.ж ЗЗД давност не тече. От датата на настъпване на събитието, до датата на образуване на настоящето съдебно производство, давността не е била изтекла.

Размерът на претърпените имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП е безспорно доказан от приложените писмени доказателства по цитираните щети.

С изплащането на обезщетение по силата на застраховка „Каско“ ищецът е встъпил в правата на увредените, като е получил правото да му бъде възстановено платеното обезщетение. За да предяви този иск е достатъчно 5 ищеца да е погасил дълга на причинителя на вредата чрез изпълнение.

Ищецът е платил на увредените лица обезщетение в общ размер на 760,32 лева. Основанието за предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредите, възниква от момента на извършване на плащането от лицето, което отговаря за вредите – в случая ЗАД „***“, а не от момента на настъпване на произшествието. За това изискуемостта на задължението настъпва от този момент.

Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция, но за главницата решението е правилно.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Вярно е, че сумата от 760,32лв. е. ликвидационни разноски, а не застрахователно обезщетение, но ЗАД имат право да получат същите при положение, че са платили разходите за репатриране на автомобила.

Неоснователно въззивникът счита, че се дължи сумата от 280лв. за тези разноски по причина, че в Плевен има официален сервиз за *** и автомобилът е следвало да постъпи в този най-близък сервиз, а не в сервиза в гр.***. В казуса става дума за застраховка Каско. Застрахователят по същата работи с доверен Сервиз на ***, а не с най-близкия или официалния такъв. По тази причина автомобилът е репатриран в доверен сервиз на ЗАД *** е разходите за него са в размер на 760,32лв. Същите са платени и се дължат от прекия причинител на вредата поради вината , която той има за ПТП.

Неправилни са съображения на ЧРС относно това, че по предявеният регресен иск задължението на ответника за сумата от 760,32лв. е падежирало и на основание чл.86 от ЗЗД се дължи мораторна лихва за забава в размер на 340,25лв. за периода от 16.06.2016г. до 16.11.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата /мораторна лихва/.