Решение № 70 от 19.01.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря РадиА. Д. Андреева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502909 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 262404/18.07.2022 г. по гр.д. № 16712/2019 г. на СГС, I-3 състав е отхвърлен предявения от А. Й. Н. и В. Л. Н. против Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. Й. Н. и В. Л. Н. са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 10 с площ от 90,33 кв. метра, на петия етаж във вход „А“ на блок *** на адрес бул. „***“ в *** , заедно с прилежащите му избено помещение № 10 с площ от 4,60 кв. метра и 1,204 на сто идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за нея върху общинска земя, който ап. 10 е заснет в кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-9994-27.09.2019 г. на началника на СГКК - София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 10, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи части: избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** и ***, под обекта:

*** и над обекта:

***, ведно с направените по делото разноски, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН е НЕДОКАЗАН.

А. Й. Н. и В. Л. Н. са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че Столична община не е стА.ла собственик на спорния ап. 10 на основание чл. 5, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и решението от 28.10.2002 г. по адм.д. № 1978/2001 г. на СГС, III – е състав, тъй като не е осъществен фактическия състав на възстановяване на собствеността на 1 бившите собственици на отчуждения имот. Искането за отмяна на отчуждаването не било направено от всички съсобственици, между които били и синовете на А. Н. - В. Н. и И. Н., които наследили своите части от баща си Л.. Изложени са още доводи, че посочено от жалбоподателите съдебно решение от 28.10.2002 г. по адм.д. № 1978/2001 г. на СГС, III-е състав, с което е отменено отчуждаването, обвързва със сила на пресъдено нещо страните само по въпроса дали ищецът е носител на потестативното право, чиято защита търси, т.е., дали са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Вещноправният ефект на отменената с решението заповед за отчуждаване можел да се прояви само ако е налице завършен фактически състав на придобивното основание – искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички съсобственици на имотите, които са дадени като обезщетение заради отчуждаването; имотите, дадени като обезщетение, да се намират в патримониума на лицата, които са обезщетени с тях или в този на техните наследници. Посочено е още, че решението по гр.д. № 1566/2007 г. на СГС няма сила на пресъдено нещо по отношение на В. Н. и А. Н., тъй като праводателят на първия не бил стрА. по него, а втората придобила част от собствеността от сина си И., който също не е бил стрА. по делото. Жалбоподателят сочи още, че погрешно СГС приема, че е налице задължение за ищеца В. и брат му И. да поискат отмяна на отчуждаването и твърди, че това е само тяхно право. Въз основа на изложеното, жалбоподателите молят първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъдат признати за собственици на спорния имот на заявеното основание.

Столична община е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

В исковата молба се твърди, че ищците А. Й. Н. и В. Л. Н. са съсобственици на апартамент № 10 с площ от 90,33 кв.м., на петия етаж във вход „А“ на блок *** на адрес: бул. „***“ в гр. ***, заедно с прилежащите му избено помещение № 10 с площ от 4,60 кв. метра и 1,204 на сто идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за нея върху общинска земя. Апартамент № 10 е заснет в кадастралната карта на гр. ***, одобрена със заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-999427.09.2019 г. на началника на СГКК - София, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. ***, бул. „***“, № ***, бл. ***, вх. А, ет. 5, ап. 10, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ 90,33 кв. метра; с прилежащи части: избено помещение № 10 с площ 4,60 кв. метра и 1,204% идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -*** и ***, под обекта:

*** и над обекта: ***.

Твърди се, че А. Н. и съпругът й Л. Н. придобили правото на собственост върху 2 спорния самостоятелен обект въз основа на Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място № 58, том II, дело 212/87 г. на Ж. Б. нотариус при Ленински районен съд – София, от ЖСК „60 години Октомврийска революция“ в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като придобиването му било по време на брака им и в резултат на съвместен принос. А. Н. била член на посочената ЖСК, като обезщетена с ап. 10 в новостроящата се нейна сграда - бл. ***, на пети етаж във вход „А“, в кв. 297 на ж.к. „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“, със Заповед № РД-34- 530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 от ЗТСУ и Заповед № РД35-1627/18.5.1981 г. на Председателя на СОНС по чл.100, ал. 1 ЗТСУ. След прекратяването на съпружеската имуществена общност поради смъртта на Л. Н. на 11.07.1996 г., неговата идеална част от правото на собственост върху спорния апартамент била наследена от преживялата съпруга А. Н. и от двамата му синове И. Н. и В. Н..

С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 162, том II, peг. № 8618, дело № 338/2011 г. от 09.06.2011 г. на Нотариус Ц. С., рег.№ *** в НК, вписан в СВ на 09.06.2011 г., вх. peг. № 23234, акт 102, том LVII, дело № 12376/2011 г., партидна книга 166506, И. Н. дарил на майка си А. Н. своята 1/6 идеална част от апартамента.

Ищците твърдят, че ответникът Столична община оспорва правото им на собственост върху процесния апартамент и неоснователно го смята за своя собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 ЗОС, чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и влязлото в сила решение от 13.03.2007 г. по гр. дело № 7226/2005 г. на СРС, с което общината е призната за собственик на процесния имот и на посоченото основание. Ищците считат, че Решението от 13.03.2007 г. по гр.д. № 7226/2005 г. на СРС няма сила на пресъдено нещо по отношение на ищеца В. Н. и праводателя на А. Н.

- другият неин син И. Н., защото те не са били стрА. по тези дела и не са стА.ли правоприемници на някоя от страните по тях по време на разглеждането им или след постановяване на решенията по тях. Считат, че Столична община не е стА.ла собственик на спорния имот на основание чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, защото искането по чл. 4 от същия закон за възстановяване на правото на собственост не е направено от всички собственици на трите апартамента, които са дадени като обезщетение заради отчуждаването със Заповед № РД-34530/11.2.1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 ЗТСУ на имот пл. № 698 от кв.1, м.

„МА.стирски ливади“, ул. „***“ в гр. ***. Заявяват, че актът за отмяна на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има двойно вещноправно действие - възстановява правото на собственост върху отчуждения имот на бившите му собственици или на техните наследници и връща в патримониума на държавата правото на собственост върху имота, даден като обезщетение заради отчуждаването, а, след изменението на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ, обн. в ДВ, бр. 96 от 1999 г. - прехвърля правото на собственост върху дадения като обезщетение имот от обезщетените лица или наследниците им на общината. Двете страни на вещноправното действие били неделими една от друга и настъпвали само едновременно. За да придобие общината право на собственост не било достатъчно да има влязъл в сила акт за отмяна на отчуждаването. Нужно било още даденият в обезщетение имот да е собственост на лицата, които искат отчуждаването и те да са поискали отмяната. В случая ищецът В. Н., който също бил собственик на ап. 10, не бил искал отмяна на отчуждаването. Следователно отменящото отчужаването съдебно решение не било породило действие нито в посока отмяна на отчуждаването, нито в посока придобиване от Столична община на дадения в обезщетение имот.

Въз основа на изложеното ищците предявяват иск и молят съда да признае за установено по отношение на ответника Столична община, че те двамата - А. Й. Н. и В.

3

Л. Н. са собственици на описания по – горе недвижим имот, на основание участие в ЖСК като обезщетение за отчужден имот, наследяване и дарение (уточнено в становище от 26.02.2021 г.)

Ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал иска както недопустим и неоснователен.

Твърди, че процесният имот е общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 3138, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59 ЗОС, чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и на основание влязло в сила съдебно решение на СРС от 13.03.2007 г., постановено по гр. дело № 7226/2005 г. на I ГК, 39-ти с-в. Сочи, че, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна.

Поддържали са, че е неоснователно твърдението на ищците, че не всички собственици са искали отмяна на отчуждаването и поради това Столична община не е стА.ла собственик на спорния недвижим имот. Заявява, че, съгласно разпоредбите на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и по отношение наследниците на страните - синовете на Л. Н., както и на техните правоприемници.

Същите са разполагали и със законова възможност, която не са упражнили да предявят претенцията си за отмяна на отчуждаването и по реда на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост.

Искали са от съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства:

По делото е представена заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-34530 от 11.02.1981 г., на ИК на СГНС, съгласно която, на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.), е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се на ул. „***“ № ***, съставляващ парцел от кв. 297, местност „Павлово-Бъкстон-Триъгълника“, собственост на М. Й. М. – 1/3 ид. ч. от двуетажна жилищна сграда и 1/3 от 84.80 % ид. ч. от дворно място, на Й. Й. М.- 2/3 ид. ч. от двуетажна жилищна сграда и 2/3 ид. ч. от 84.80 % ид. ч. от дворно място, А. Й. М. - вътрешна жилищна сграда и 15.20 % от дворно място. Имотът се отчуждава за улица и учебно-технически център на СБА, зеленчуков пазар, шумни битови услуги, вторични суровини, автомивка. В заповедта е посочено, че собствениците М. М., Й. М. и А. М. следва да бъдат обезщетени с отстъпване на недвижим имот - жилище в новострояща се жилищна сграда бл. *** от ЖСК „60 години Октомврийска революция“ – кв. 297. Посочено е какво точно жилище ще бъде предоставено в обезщетение, съобразно конкретна молба на всеки от собствениците и според големината на неговото семейство.