Решение № 1568 от 02.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. Пловдив, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330116656 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. Д. Ш. против БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК и член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за кредит с № *** г., КАКТО И ОСЪЖДАНЕТО НА ответника да върне на ищцата неоснователно платената по недействителния договор сума в размер на 223,94 лева, ведно със зак. лихва от 3.12.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е страна по горепосочения договор за кредит. Съгласно договора, ищецът трябва да върне сумата по кредита в размер на 1777,60 лв., при сума на получаване –1300 лв., при ГПР – 55,81 %, ГЛП – 47,32 % и при срок на кредита от 16 месеца.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, на ищеца била начислена допълнителна такса в размер на 1705,60 лв. за услуга „Динамично плащане“.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради непосочване как е формирана цифровата величина на ГПР. Излага се, че в ГПР следвало да се включат и възнагражденията за допълнителни услуги, което ще доведе до завишаване на размера му и нарушаване на разпоредбата на ЗПК, уреждаща максимален размер на ГПР. Твърди да е погасил по кредита 1523,94 лева, като сумата от 223,94 лева, предвид недействителността на договора за кредит била платена при начална липса на основание. Моли се исковете да се 1 уважат. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок, като оспорва предявените искове, като неоснователни. Твърди, че договорът не е недействителен поради противоречието му със закона. Излагат се подробни доводи. Позовава се и на свободата на договарянето. Оспорват се твърденията, че допълнителните услуги следва да се включат в ГПР, като се твърди, че същите не представляват общ разход по кредита по смисъла на цитираните разпоредби на ЗПК. Посочва се, че уговарянето им не е задължително условие за сключване на договора.

Твърди се, че същите са отразени в СЕФ като цена, като ищецът само е пожелал тези допълнителни услуги. Моли се исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото договор за кредит с номер *** г., сключен между страните /л.6-8/, се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 1300 лева, която последният се е задължил да върне за срок от 16 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 47,32 % и ГПР в размер на 55,81 %.

В чл. 9, ал.1 от договора, било уговорено, че при кандидатстването за кредит, ищецът изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит, за което се дължало възнаграждение в размер на 1705,60 лева на равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а съобразно чл.9, ал.2 от договора, ищецът заявил да ползва и Динамично плащане, за което се дължало възнаграждение в размер на 1705,60 лева на равни части през периода на кредита.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Между ищеца и „Би енд джи кредит“ ООД са възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга. Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Би енд джи кредит" ООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1300 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

2

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1300 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Както бе посочено, клаузата на чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора възлага в тежест на ищеца да заплати възнаграждение по услугите Бързо разглеждане на искането и Динамично плащане.

Посочените възнаграждение обаче не се установява да са включени към ГПР, като стремежът на кредитора е да заобиколи нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, 3 които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 5, ал.5 от Договора е посочена общата стойност за плащанията, но в тази величина не са включени таксите по чл. 9 от договора. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По предявения иск с правно основание член 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства разписка №**** се установява плащането на сумата от 1523,94 лева, като за основание за плащане на сумите е посочен процесния договор. Договорът за кредит е недействителен, поради което и на осн. член 23 ЗПК всичко платено над чистата стойност на главницата от 1300 лева е недължимо платено, с оглед на което искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от 223,94 лева.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателство за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 189,33 лева.

Представен е договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Г., в който е уговорено защитата по главните искове да бъде осъществена безплатно, на 4 основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв.

Г., следва да се посочи, че съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Предвид така изложеното съдът счита, че в полза на адв. Г. следва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да се определи възнаграждение в размер от 480 лв. с ДДС по предявените два иска, което е съобразено с ниската правна и фактическа сложност на делото и провеждането му в едно заседание..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: 201513004, гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 и Е. Д. Ш., ЕГН **********, че Договор за кредит с № *** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.