Решение № 22423 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22423 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20251110109195 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от П. К. Г., ЕГН **********, срещу „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 12 НСОРЗ, вр. с чл. 15, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 221, ал. 1 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:

1. сумата от 9674 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г., както и лихва за забава в размер на 278,36 лева за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 14.02.2025 г. до окончателното изплащане.

2. сумата от 2053,65 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г., както и лихва за забава в размер на 34,99 лева за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 14.02.2025 г. до окончателното изплащане.

3. сумата от 3798,65 лева представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, начислено за периода от м.май 2024 г. до м.ноември 2024 г., ведно със законната лихва за забава от 01.07.2024 г. до 14.02.2025 г. включително, като се претендира и законната лихва върху сумата след датата на подаване на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното плащане.

4. сумата в размер на 14 375,64 лева, обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, както и лихва за забава в размер на 555,16 лева за периода от 05.11.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане.

5. сумата в размер на 1027 лева, представляваща месечна надбавка за ползване на автомобил за месец октомври 2024 г., ведно със законната лихва в размер на 29,55 лева за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното изплащане.

6. сумата в размер на 146,71 лева месечна надбавка за ползване на автомобил за 1 месец ноември 2024 г., ведно с законната лихва в размер на 2,50 лева за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 14.02.2025г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор на 10.05.2024 г. Последният бил прекратен едностранно от служителя на 05.11.2024 г., като служителя е изпратил по електронна поща съобщение до управителя на ответното дружество - А.Ч., с копие до К.Х. и Б.Б., в съобщението е прикачен подписан документ, с който заявява, че прекратява своя трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ поради систематично забавяне на плащането на трудовото му възнаграждение, като е поискано обезщетение по реда на чл.221, ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение още на 05.11.2024 г., но на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ (по взаимно съгласие), което не кореспондирало с направеното волеизявление, като заповедта е връчена на служителя на 07.11.2024 г. Ищецът сочи, че съгласно чл.5.1 от трудовия договор, брутното му възнаграждение е било уговорено в размер на 14 375,64 лв., като освен него, след сключване на писмено споразумение от 01.05.2024 г. страните са постигнали съгласие работодателят да заплаща допълнително възнаграждение за ползване на автомобил в размер на 1027 лева, което се е заплащало заедно със заплатата. Твърди, че е налице забава в изплащането на трудовото възнаграждение - както на основното възнаграждение, така и надбавката за автомобил. Сочи също, че работодателя не е изплащал дължимото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответното дружество оспорва по основание и размер предявените искове. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, но излага съображения, че същото е прекратено по взаимно съгласие с връчване на заповед от 05.11.2024 г., поради което обезщетение по реда на чл. 221 КТ не се дължи. Ответникът сочи, че писменото изявление за прекратяване на трудовия договор на служителя не е надлежно връчено на работодателя, а срокът за оспорване на прекратителната заповед от 05.11.2024 г. по КТ е изтекъл. Твърди, че закъсняло плащане на трудовите възнаграждения не е имало или ако е имало те са вследствие на забавяне на банкови трансфери. Ответникът заявява, че ищецът няма нито един реално отработен ден през месец ноември 2024 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а през месец октомври не се е явявал присъствено на работа, доколкото това се е изисквало от него, предвид въведения хибриден режим на работа (присъствено и дистанционно). Сочи, че в индивидуалния трудов договор липсва уговорка за конкретен размер на възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, а само за допълнително възнаграждение за всяка година стаж в компанията, но тъй като правоотношението било прекратено преди срока за изпитване, тези допълнителни възнаграждения не се дължат. Оспорва дължимостта на възнагражденията за “добавка автомобил”. Твърди, че тази надбавка няма характер на допълнително трудово възнаграждение, а представлява едностранно дискреционно решение по преценка на работодателя, без задължителен обвързващ характер. При тези твърдения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В проведеното на 17.11.2025 г. о.с.з., с оглед депозирана молба от ищеца, е допуснато изменение на предявените искове, както следва: искът по чл. 128, т. 2 КТ за дължимо трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г., следва да се счита предявен за сумата от 11 249,17 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - лихва за забава (върху вземането за трудово възнаграждение за м.10.2024 г.) следва да се счита предявен за сума в размер на 305,21 лв. за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното изплащане; искът за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, следва да се счита предявен за сумата от 3293,61 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД 2 лихва за забава (върху вземането за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) следва да се счита предявен за сумата от 174,70 лева за периода от 01.07.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното плащане; искът за заплащане на месечна надбавка за ползване на автомобил за м. октомври 2024 г. следва да се счита предявен за сумата от 843,43 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихва за забава (върху вземането за месечна надбавка за ползване на автомобил за м. октомври 2024 г.), следва да се счита предявен за сумата от 24,27 лв. за периода от 01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното изплащане; искът за заплащане на месечна надбавка за ползване на автомобил за м. ноември 2024 г. следва да се счита предявен за сумата от 163,01 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихва за забава (върху вземането за месечна надбавка за ползване на автомобил за м. ноември 2024 г.), следва да се счита предявен за сумата от 2,78 лв. за периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От страна на ищеца е представен трудов договор от 10.05.2024 г., сключен за неопределено време със срок на изпитване в ползва на работодателя, по силата на който ищецът се е задължил да изпълнява длъжността „***“. От съдържанието на трудовия договор се установява, че мястото на работа на служителя ще бъде разделено между дистанционна работа от местоживеенето му и работа в офисите на работодателя, както е определено във вътрешната политика на компанията /приложение D/. Основната месечна брутна заплата за пълно работно време, е уговорена в размер на 14 375,64 лв., а съгласно т.5.1. допълнителното възнаграждение се определя изцяло по усмотрение на работодателя и не е елемент от договор или договореност за наемане на работа, нито е включено в договора или друго споразумение. Посочено е, че дори ако плащанията се извършват регулярно, това не създава закономерно право за служителя да ги изисква. Съгласно т.5.4. служителят има право на допълнително брутно месечно възнаграждение с постоянен характер за съответния професионален опит, придобит до постъпване на настоящата работа. В допълнение за всяка година стаж в кампанията, при която годишната оценка на служителят е оценена като приемлива или по-висока, това допълнително възнаграждение за изпълнение и професионален опит ще бъде добавено към брутното месечно възнаграждение на служителя /л.9/.

Представен е фиш за м. Май 2024 г. /л.15/, видно от който заплатата за м. Май 2024 г. възлиза на 4982,53 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от представеното платежно нареждане /л.16/, заплатата за м. Май 2024 г. е изплатена на 01.07.2024 г.

Представен е фиш за м. Юни 2024 г. /л.17/, видно от който заплатата за м. Юни 2024 г. възлиза на 12 473 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от представеното платежно нареждане /л.18/, заплатата за м. Юни 2024 г. е изплатена на 08.08.2024 г.

Представен е фиш за м. Юли 2024 г. /л.19/, видно от който заплатата за м. Юли 2024 г. възлиза на 12 473 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от представеното платежно нареждане /л.20/, заплатата за м. Юли 2024 г. е изплатена на 09.09.2024 г.

Представен е фиш за м. Октомври 2024 г. /л.21/, видно от който заплатата за м.

Октомври 2024 г. възлиза на 11 540 лв., след приспадане на данъци и осигуровки. Видно от представеното платежно нареждане /л.22/, на 13.12.2024 г. е изплатена сума в размер на 933,00 лв. – заплата за м. 10.2024 г., а на 30.01.2025 г. /л.23/ е изплатена също сума в размер на 933,00 лв. - заплатата за м. Октомври 2024 г.

Представена е електронна кореспонденция /л.24 и сл./, от съдържанието на която се установява, че ищецът е уведомен за предоставена месечна надбавка за автомобил в размер на 1 027 лв. в сила от 01.06.2024 г., която следва да се изплаща наред с месечното 3 възнаграждение.

Представена е електронна кореспонденция /л.25 и сл./, от съдържанието на която се установява, че на 08.04.2024 г. на ищеца е отправено „предложение за обвързване със С.“, като в частта основна заплата е посочено следното: „Основна заплата: месечна заплата 12 473 нето; надбавка за автомобил 1027 лв. нето; общо годишно базово възнаграждение 162 000 лв. нето“. Описани са и възможните бонуси. Видно от съдържанието на представените доказателства, ищецът се е съгласил и е приел офертата.

Представени са 3 бр. платежни нареждания, както следва: от 16.08.2024 г. /л.28/, от 16.09.2024 г. /л.29/ и от 14.10.2024 г. /л.30/, всяко за сумата от 1 027 лв., с наредител ответникът и получател ищецът.

Представена е електронна кореспонденция между *** и***, *** /л.31 и сл./, в която е посочено, че е прикачено писмо за напускане. Видно от съдържанието на „писмото за напускане“, /л.32/ ищецът е отправил изявление за прекратяване на трудовия му договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като е направил искане и за изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.

Видно от представената заповед от 05.11.2024 г., трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, а заповедта е връчена на 07.11.2024 г., за което служителят е положил подпис /л.34/.