Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 24.07.2024, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Административно наказателно дело 59/2024
Вид
Решение № 18
Подписан
24.07.2024
В сила
16.08.2024
Състав
Мариета Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 108, ал. 2 · Закон за горите
  • чл. 197 т. 6 · Закон за горите
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за горите
  • чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
  • чл. 275, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
  • чл. 52, ал. 5 · Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Дряново, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно наказателно дело № 20244220200059 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 2210500425/ 17.02.2023г. на заместник директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) В. Търново.

Жалбоподателят И. Н. К. от *** обжалва цитираното НП, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), във вр. чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 275, ал.

1, т. 2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил визираното в НП нарушение. Посочва, че при издаване на обжалваното НП било допуснато съществено процесуално нарушение относно датата на нарушението, тъй като към 10.07.2022г. сечта била започнала. В условията на алтернативност навежда възражение за липса на конкретна преценка за маловажност от страна на административния орган. Моли обжалваното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител адв. Ж. от *** поддържа жалбата. Претендира разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Моли НП да 1 бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Прави искане с решението съдът да присъди юрисконсултско възнаграждение на административнонаказващия орган.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор от фактическа страна, че жалбоподателят И. Н. К. работи като лесовъд на частна практика. В това му качество му било издадено позволително за сеч № 0670446 от 11.06.2022 г. за добив на дървесина в отдел № 266, подотдел ж1 в землището на ***, частна горска територия, със срок за провеждане на сечта от 14.06.2022 г. до 31.12.2022 г.

На 10.07.2022 г. свидетелите Т. Г. Г. и С. Д. Х., горски инспектори в РДГ – В.

Търново, извършили проверка в отдел № 266, подотдел ж1, в землището на ***, за който било издадено цитираното позволително за сеч. Контролните органи установили, че в началото на обекта сечта вече е започнала, но по време на самата проверка в имота нямало хора, които да извършват добив на дървесина. При обход на сечището проверяващите не видели поставена обозначителна табела по образец по чл. 29, ал. 1 от Наредбата. Св. Г. се свързал по телефона с жалбоподателя, който обяснил, че не желае да присъства на проверката.

В съставения на 10.07.2022 г. констативен протокол, серия В, № *** св. Г. отразил, че при проверка на терен било установено, че нямало поставена обозначителни табели. Посочено било също, че в момента на проверката сечището не било освидетелствано с протокол за освидетелстване. Лесовъдът бил уведомен по телефона и бил поканен да присъства на проверката. Същият обаче отказал и заявил, че не може да дойде.

От показанията на св. Ц. П., се установява, че преди започване на сечта с жалбоподателя поставили обозначителни табели на двата обекта, на които работили в ***. Табелите били подпечатани от кметицата на селото. Това станало на 13.06.2022г.

Табелите били поставени с кабърчета на произволно дърво в началото на обекта. На едната пишело „Внимание, води се сеч“, а на другата пишело фирмата и сроковете.

На 17.08.2022 г. в *** св. Т. Г. в присъствието на св. С. Х. и жалбоподателя, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № *** против жалбоподателя за това, че на 10.07.2022г. не изпълнявал задълженията си за поставяне на обозначителна табела по образец в имот № ***, в отдел 266, подотдел ж1, в землището на ***, частна горска територия, в който се извършвал добив на дървесина по позволително за сеч № 0670446 от 10.06.2022 г., с което нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Актът е връчен и подписан от жалбоподателя без възражения.

2

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП № 2210500425 от 17.02.2023 г. на заместник директора на РДГ Велико Търново, в което била възприета изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

По делото е представена заповед № РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, оправомощаваща директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР. При невъзможност на горепосочените длъжностни лица да упражняват делегираните им правомощия по т. 1, наказателни постановления се издават от техните заместници.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 14-дневен срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е основателна.

От представената по делото заповед № РД-49-199/ 16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните се установи компетентността на административно наказващият орган да издаде процесното НП. С посочената заповед, която изрично е цитирана и в обжалвания акт, директорите на РДГ и техните заместници (какъвто е настоящия случай) са изрично оправомощени да издават НП по ЗГ. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). АУАН е издаден на 17.08.2022г., а НП - на 17.02.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. В акта и НП ясно е посочено мястото и датата на нарушението, както и всички съставомерни признаци.

Разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 1 от 30.01.2021г. за контрола и опазването 3 на горските територии предвижда, че извън случаите по чл. 52, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с ПМС № 316 от 2011г., обозначаването на горски територии, в които се провежда добив на дървесина, и на горските разсадници се осъществява с табели, които се поставят от лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Табелите по ал. 1 се поставят преди започване на сечта и се премахват след подписване на констативния протокол за освидетелстване на сечището и отстраняване на предписанията, дадени с него.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят К. има качеството на лесовъд на частна практика, на чието име било издадено процесното позволително за сеч, като по този начин същият се явява субект на нарушението по чл. 29, ал. 1 от Наредба №1/30.01.2012г. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ с ъ щ о изисква качество на субекта – длъжностно лице, упражняващо лесовъдска практика, какъвто е и настоящия случай. По изложените съображения жалбоподателят К., действайки в качеството си на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено посоченото позволително за сеч е субект на вмененото му във вина административно нарушение.

С обжалваното НП на жалбоподателя е вменено извършване на административно нарушение, състоящо се в непоставяне на обозначителни табели по образец в деня на извършената проверка, а не на всички задължителни табели в момента преди започване на сечта, като в акта и в НП не се съдържа конкретизация относно мястото, където е следвало да бъдат поставени липсващите обозначителни табели, за бъде изследван този въпрос в процедурата по съдебно обжалване.

Наложеното административно наказание е за административно нарушение, което може да бъде осъществено единствено чрез бездействие, поради което е необходимо най-напред да се изследва нормативно дължимото поведение на жалбоподателя. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. задължението за поставяне на обозначителни табели в горска територия, където се провежда сеч, възниква за лицата по чл. 108 ал. 2 преди започване на сечта. Следователно, за да установят дали лесовъдът на частна практика е изпълнил задължението си по чл. 29 ал. 1 от наредбата, проверяващите и административно-наказващите органи са били длъжни да съберат данни за наличието на такива табели към момента преди започване на сечта.

В разглеждания случай това не е сторено, като от съдържанието на издадените АУАН и НП се установява, че проверяващите служители, а впоследствие и директорът на РДГ са приели за дата на извършване на нарушението датата на проверката. След като обаче към тази дата сечта вече е започнала, то очевидно неизпълнението на задължението от лесовъда К. отстои напред във времето и като дата на извършване на 4 нарушението следва да се посочи датата, предхождаща тази на започване на сечта. В случай, че бъде установено, че табели не са били поставени от момента преди започване на сечта до момента на проверката, именно този период следва да бъде посочен в АУАН и НП.

Жалбоподателят твърди, че към определения в цитираната наредба момент той е изпълнил задължението си за поставяне на обозначителни табели. При това положение свидетелите и административнонаказващият орган е следвало да съберат допълнителни данни, опровергаващи или подкрепящи това негово твърдение, а ако са установили, че то не отговаря на истината – да отразят този свой извод в акта за установяване на административно нарушение, като изрично посочат, че от датата, в която е трябвало да бъде поставена обозначителна табела до датата на извършване на проверката, на обекта не е имало поставена такава. В случая показанията на разпитания свидетел Ц. П. за наличие на обозначителни табели не се опровергават от показанията на проверяващият екип, тъй като свидетелите потвърждават единствено възприетата от тях липса на табели в деня на проверката.

Установяване наличието на една или повече обозначителни табели, поставени от лице по чл. 108 ал. 2 от ЗГ преди започване на сечта, но липсващи по една или друга причина в по-късен момент, води до извод за липса на елементите от обективния и субективния състав на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, тъй като не може да се говори за неизпълнение на задължението по чл. 29 ал. 1 от цитираната наредба в указания от чл. 29 ал. 2 на същата времеви период. При наличието на първоначално поставени табели следва да се докаже по несъмнен начин, че лесовъдът на частна практика е знаел за тяхното последващо премахване и унищожаване, което е в тежест на административно-наказващият орган. В случай, че тази хипотеза не е налице, проверяващите служители могат да уведомят задължения за поставяне на обозначителни табели субект за констатираните от тях обстоятелства и да му разпоредят да възстанови същите, на основание чл. 197 т. 6 от ЗГ. След извършване на тези действия и ако се установи, че задълженият субект не е изпълнил издаденото му разпореждане, ще възникнат основания за санкционирането му по административнонаказателен ред. В този смисъл решение № 1/ 19.01.2023г. по КАНД № 187/ 2022г. по описа на Административен съд Габрово.