Решение № 1809 от 02.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1809 гр. П., 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330204759 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-002236 от 10.05.2023 г. издадено от ***** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ в частта с която на В. М. С. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, както и са били отнети десет броя контролни точки.

Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. Г. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Твърди, че в хода на административно-наказателното производство има допуснати множество нарушения на процесуалните правила. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че жалбоподателят е имал поставен обезопасителен колан.

Въззиваемата редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати представител, депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на 1 обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 20.04.2023 г. около 12:05 часа в гр. П., на ул. ,,К.ш.‘‘ до номер 29А, управлява лек автомобил ,,Мерцедес‘‘ с рег. № *****, чужда собственост, като извършва следните нарушения: управлява горепосоченото МПС без обезопасителен колан по време на управление на МПС – нарушение по чл.

137А, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер от 50 лева.

Наказателното постановление в частите относно вменени извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП като не обжалвано в влязло в сила.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят М. А., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая. На процесната дата колегата му били на изнесено работно място в Първо РУ и извършвали контрол на ул.“К.ш.“ до №29а , когато забелязал лек автомобил „Мерцедес“, който се управлявал от жалбоподателя и който разпозна по време на съдебното заседание, като същият бил без поставен колан по време на управление на автомобила, което ясно видял. Била му е подадена стоп палка и същият бил спрян. Последният отказал да го разпише и сподели, че няма да допусне да влезе в сила, тъй като нямал контролни точки и че ще остане без такива, това си спомням. Отказът да разпише акта на двете места, бил удостоверен със свидетел. Актосъставителят А. заяви, че жалбоподателят е бил сам в автомобила и е сигурен в това.

По инициатива на жалбоподателя бяха разпитани свидетелите Г.Х. и В.

Я., като първата свидетелка заяви, че се е возила в лекия автомобил управляван от жалбоподателя и че същият имал поставен обезопасителен 2 колан, но доколкото бил едър и трябвало да се протегне до жабката да вземе поисканите му документи си свалил колана. Свидетелят В. Я. заяви, че познава жалбоподателя, когато му се обадил да се видят и забелязал управлявания от него лек автомобил в който се намирали четирима души, както и че В. С. имал поставен обезопасителен колан, който свалил, защото се бил притегнал до жабката.

Съдът кредитира показанията на разпитания актосъставител А., доколкото същите са ясни, логични и последователни. Същият се явява незаинтересован от изхода на делото, без да се намира в каквито и да били отношения с жалбоподателя. Полицейският служител по ясен и недвусмислен начин заяви, че е сигурен в това, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан, както и че е бил сам в лекия автомобил, който е управлявал. От друга страна свидетелите Х. и Я. заявиха, че познават жалбоподателя и имат взаимоотношения по повод монтажи на ВиК инсталации, като първата се е возела при нарушителя, а В. Я. е видял, че последният не бил сам, а с още четирима души. Ето защо, Съдът намира, че следва да се кредитира заявеното от свидетеля А., което беше насока, че жалбоподателят е бил сам в автомобила и без поставен обезопасителен колан, като по този начин се достигна до извод, че Г.Х. въобще не се е возила при него, а пък свидетелят В. Я. няма как да е видял, че в автомобила управляван от жалбоподателя е имало четирима души, доколкото същият е бил сам в процесното МПС.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай, по отношение на същия има издадени 32 броя наказателни постановления и 46 броя фишове.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП:

3

Тази разпоредба предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, жалбоподателят е бил без обезопасителен колан се установява, от редовно съставеният АУАН и от показанията на актосъставителя А..

Правилно на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя за това нарушение е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева, както и са били отнети 10 броя контролни точки.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Неоснователно се явява наведеното възражение, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които 4 нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място трябва да се вземе предвид това, че жалбоподателят С. има множество извършени от него нарушения по ЗДвП за които има издадени 32 броя наказателни постановления и 46 броя фишове. Също така от справката за нарушител/водач се установи, че жалбоподателят през 2015 г., 2016 г. и 2019 г. отново е извършил идентични нарушения, а именно управлявал е МПС без поставен предпазен колан.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030-002236 от 10.05.2023 г. издадено от ***** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ в частта с която на В. М. С. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, както и са били отнети десет броя контролни точки.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5