Решение № 16303 от 31.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16303 гр. *я, 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

*ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.С. при участието на секретаря С.Н. като разгледа докладваното от П.С. Гражданско дело № 20231110136370 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

31.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А град *я

Н А Р О Д А

*ЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ІII ГО, сто петдесет и пети състав

На осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.

Секретар С.Н.

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия П.С. гражданско дело номер 36370 по описа за 2023 година на СРС, 155-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от К. П. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *я, ж.к. „Х., бл. *, вх. В, ет. 3, ап. 82, адв. Т., против ** с ЕИК *, с адрес: гр. *я, бул. „*, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени морални вреди в резултат на нарушаване на правото на ищеца за решаване в разумен срок на гр.д. № *2021 г. по описа на *, за периода от месец май 2021 г. до 28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, претендира направените по делото разноски.

С исковата молба ищецът твърди, че през месец януари 2021 г. срещу него било образувано гр.д. № *2021 г. по описа на *йския районен съд за домашно насилие от бившата му съпруга. На 29.03.2021 г. било постановено съдебно решение, срещу което ищецът подал въззивна жалба. След постъпване на делото в * през месец май 2021 г. делото било насрочено за 12.05.2022 г., а решение било постановено на 28.10.2022 г. Общата продължителност на делото пред * била около година и половина. През посочения период ищецът се наложило да изтърпи ефективно всички мерки, които му били наложени по ЗЗДН.

Сочи, че чл. 12 от ЗЗДН определя срок, в който делото следва да бъде разгледано. Излага твърдения, че е претърпял вреди, като закрилата, която би могъл да получи от съда, тя би била закъсняла и неефикасна. Също така твърди, че в случая било налице отказ от правосъдие, с което се засягала имуществената сфера на ищеца. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника ** с който исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна. Оспорва исковата претенция като недопустима поради липса на доказателства за изчерпана процедура по Глава III а от ЗСВ. Сочи, че производството по в.гр.д. № *2021 г. по описа на *, втори въззивен брачен състав, е с разумна продължителност, като делото е образувано на 28.05.2021 г. преди съдебната ваканция, когато открити съдебни заседание не се провеждат, с изключение на делата, посочени в чл. 329 ЗСВ, сред които изключения не е процесното дело. Твърди, че открито заседание било насрочено за първата възможна свободна дата на съдебния състав, за което излага подробни съображения. Излага съображения за характера на сроковете, определени в чл. 12 и чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като се позовава и на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН. Също така твърди, че мерките са били наложени за срок от 3 месеца, считано от 29.03.2021 г., който срок е изтекъл към момента на внасяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. По отношение на понятието 2

„разумен срок“ се позовава на практиката на *, както и на действието на особени правила във връзка с пандемията, причинена от Ковид-19 до 31.03.2022 г. Оспорва наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на увреждането. Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, свързани с претърпените увреждания. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерен.

Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С определение от 21.02.2025 г. * е конституирана в качеството й на контролираща страна.

В съдебно заседание контролиращата страна, чрез представителя си, моли съда да остави без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан.

Предявена е искова претенция с правно основание чл. * ал. 1 от *. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № *2021 г. по описа на СРС, 139 състав, се установява, че същото е образувано на 25.01.2021 г., като в деня на образуването му съдът се е произнесъл по реда на чл. 18 от ЗЗДН и е издал заповед за незабавна защита, а с Решение № III-13920080084 от 29.03.2021 г. съдът се е произнесъл по съществото на спора. По повод на въззивна жалба на К. П. П. от 06.04.2021 г. и след размяна на книжата по делото, същото е било изпратено на * на 26.05.2021 г., като на 28.05.2021 г. е било образувано гр.д. № *2021 г. по описа на *, II брачен въззивен състав. С Разпореждане № 1270 от 06.07.2021 г. делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание и е било насрочено за 12.05.2022 г. С Решение № 2965 от 28.10.2022 г. по гр.д. № *2021 г. по описа на * е било потвърдено първоинстанционното решение.

От представения заверен препис от Заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок с вх. № 27257 от 06.12.2022 г., подадено от ищеца до Министъра на правосъдието чрез * се установява, че ищецът е претендирал обезщетение в размер на 4 000 лв. за причинени вреди по чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ.

Като доказателство по делото е приета преписката по Заявление № РС-22-504 от 06.12.2022 г. от К. П. П.. По преписката е била извършена констатация от * относно продължителността на делото от 1 година и 9 месеца за две съдебни инстанции, за което на 24.01.2023 г. е бил съставен констативен протокол, а от изготвената докладна записка се установява, че е направено предложение за отхвърляне на заявлението като неоснователно по чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, като продължителността на производството не надхвърля разумния срок. На 25.05.2023 г. до ищеца е било изпратено уведомление от заместник3 министъра на правосъдието.

От разпита на свидетеля * се установява, че същият е адвокат и ищецът го е ангажирал по дело за домашно насилие. Сочи, че производството пред СРС протекло в рамките на 2-3 месеца и поради обстоятелството, че К. не бил доволен от резултата, настоял решението да бъде обжалвано пред горната инстанция. Производството пред * продължило около година и половина, през което време у ищеца имало напрежение поради неизвестността, както и поради обстоятелството какъв е смисъла от производството, при положение, че изтича срокът на наложените мерки, както и поради обстоятелството какъв би бил ефектът, ако наложените мерки бъдат отменени. Ищецът търсил свидетеля, за да разбере какво се случва по делото. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

От разпита на свидетелката * чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че живее с ищеца от пет години, като децата му идват в дома, в който живеят. Сочи, че ищецът бил притеснен, че се налага да не общува с децата. В продължение на 9 месеца ищецът се срещал с децата си по определен ред. Не можел да разбере защо окончателното разрешаване на делото отнело две години. Съдът възприема показанията на свидетелката в посочената част като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи:

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил страна по гр.д. № *2021 г. по описа на СРС, 139 състав, както и че е съставен констативен протокол на 24.01.2023 г. от Инспектората към *. Спори се относно изчерпване на административната процедура и основателността на претенцията за неимуществени вреди.

Съгласно чл. б, ал. 1 от * Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи урежда правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Посредством нормата на чл. 2б от * е създаден механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок съобразно с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека (*) в * Практиката на * относно приложението на чл. 6, § 1 от Конвенцията е гъвкава. При извършване на преценка за разумност на релевирания период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител 4 на правото. В този смисъл са решение от 15.07.1982 г. на * по делото * срещу Г*, серия А № 51, решение от 13.07.1983 г. на * по делото * срещу *, серия А № 66, решение от 26.07.2001 г. на * по делото *с срещу * Възможно е накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното – удовлетворяване на изискването за разумен срок при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Според * предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. * ал. 2 от * съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В конкретния случай се търси отговорност на * в резултат разглеждане на гр.д. № *2021 г. по описа на *, II брачен въззивен състав, с продължителност от една година и пет месеца.

По отношение на първия критерий - фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че с оглед извършваната преценка за разумния характер на времетраене на производството, следва да се съобрази предмета на делото – чл. 17 от ЗЗДН. Ето защо за съда се налага извод, че производството по делото не представлява сложен случай от фактическа и правна страна.

По отношение на втория критерий - поведението на компетентните органи, съдът намира, че от страна на ответника са били предприети нужните действия за изясняване на фактическата и правно обстановка, за събиране на доказателства по делото. Следва да се отчете факта, че делото пред * е било образувано на 28.05.2021 г. и в разумен срок докладчикът е предприел действия по насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В случая следва да се отчете обстоятелството, че по делото са били предприети действия и докладчикът по делото е насрочил същото за първата свободна дата.

Проведено е било едно открито съдебно заседание с участие на страните, след което въззивният съд е постановил решение. Съдът при преценка на събраните по делото доказателства намира, че съдът е предприел своевременни и адекватни действия, а след разглеждане на делото в открито съдебно заседание е постановил окончателен съдебен акт.