Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 310 от 27.09.2023, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 954/2022
Вид
Решение № 310
Подписан
27.09.2023
В сила
14.10.2023
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. гр.Велинград, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20225210100954 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 45 вр. чл. 50 ЗЗД.

Предявен е от И. М. Й. с ЕГН ********** и постоянен адрес. Велинград ул.

„Петър Янев“ № 16, против А. В. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.

Велинград ул. „Драва” № 29, иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 /хиляда/ лева, частичен иск от цялото вземане в размер на 8284.60 (осем хиляди двеста осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда на лек автомобил, собственост на ищеца с марка „Киа”, модел „CEED” с рег. № *****, в следствие на ПТП, настъпило на 31.01.2022г. в гр. Велинград, ведно със законната лихва главницата, считано от датата на депозиране на искова молба в съда- 17.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът И. М. Й. излага, че на 31.01.2022г. вечерта в гр.

Велинград на Път II-84 при км. 27+800 в посока от Хотел „Зора" към пл."Свобода", около кръстовището образувано с входа за хотел „Арте“ управлявал личното си МПС - лек автомобил марка „Киа", модел „CEED" с рег. № *****, когато изведнъж пред него изскочило животно - Муле. Поддържа, че животното се появило ненадейно пред колата, което не позволило възможност за реакция и се реализирал удар между колата и животното, след който било невъзможно на собствен ход да продължи движението на МПС. Твърди, че за този инцидент подал сигнал, като на място са се отзовали служители на Районно управление „Полиция“ гр. Велинград, които констатирали настъпилото ПТП и съставили Протокол за ПТП № 1774527, подписан от ответника без възражения. Въпреки това, за да се установи безспорно собствеността на животното след проведени оперативно - издирвателни мероприятия от органите на МВР се установило, че 1 животното е собственост на ответника А. В. М.. Твърди, че вследствие на удара по лекия автомобил били засегнати следните елементи: Предна броня; Преден панел с включените в него елементи; Радиаторна решетка; Долна решетка-Броня;

Основна броня-Греда; Спойлер на предната броня; Преден капак; Преден десен калник; Кора под чистачките; Лостовия механизъм (разширителен съд) за чистачките; Дясното странично огледало; Главен ляв фар; Главен десен фар;

Прозорец на задната врата десен и Челното/предно стъкло. Излага, че след инцидента в сервиз му изготвили оферта под формата на Проформафактура, от която е видно, че за да се възстановят щетите по лекия му автомобил е нужно да се заплати сумата от 8284.60 лв., която сума е и пълният размер на претърпяната от него щета. Поддържа, че поради бездействието на ответника и в пряка причинно следствена връъзка с него е претърпял процесните вреди. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на предявения иск следва да бъдат установени предпоставките от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД– наличие на противоправно поведение от страна на ответника (действие/бездействие); претърпените имуществени вреди; причинно-следствената връзка между настъпилото деянието на ответника и претърпените имуществени вреди; собствеността върху животното, причинило вредата, респективно лицето, осъществило надзор върху нея; размера на вредите.

От събраните по делото писмени доказателства– протокол за ПТП, опис на щети, докладна записка, наказателно постановление, решение № 83/12.05.2022 г., опис заключение по щета и проформа фактура за отстраняването на щети, безспорно се установява, че на процесната датата е настъпило ПТП между лек автомобил, собственост на ищеца с марка „Киа”, модел „CEED” с рег. № ***** и животно- муле, като вследствие на удара по лекия автомобил са причинени щети по следните елементи- предна броня; преден панел с включените в него елементи; радиаторна решетка; долна решетка-броня; основна броня-греда; спойлер на предната броня; преден капак; преден десен калник; кора под чистачките; лостовия механизъм (разширителен съд) за чистачките; дясното странично огледало; главен ляв фар; главен десен фар; прозорец на задната врата десен и челното/предно стъкло. От заключението на приетата съдебно автотехническа експертиза се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди са били необходими 8284,60 лв..

От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г. Л. К. се установява, че процесното животно било продадено преди около 2 г. на св. Й. П., като то било чипирано с негова марка, а около 10/11 месеца по- късно му се обадали, че във Велинград е станал инцидент с него, като знае, че свидетелят П. е продал животното на ответника.

От разпита на свидетеля Й. К. П. се установява, че купил една кобила с едно муле и отделно две мулета от св. К., които му създавали проблеми, защото не 2 били учени, не били връзвани, избягали по гората и зорлем ги хванали 10 човека и ги вързали и повече не ги пускал, докато не ги взели. От показанията му става ясно, че той отглежда животни в гр.Банско и в национален парк „Пирин“, където на пистите ги извежда на паша. Свидетелят е категоричен, че продал животните на ответника М., който дошъл да ги вземе от гр.Банско и си ги докарал във Велинград.

Отговорността по чл. 50 от ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, в случая животно, без виновно поведение при ползването й, за разлика от хипотезата на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД.

При наличие на такива вреди, отговаря собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тази вещ, в случая муле. В настоящият случай от събраните гласни доказателства се установи, че собственикът е ответникът, който към онзи момент е упражнявал и надзор върху животното. Дори и да се приеме обаче, че не ответникът е собственик на животното, то безспорно от приетия и неоспорен протокол за ПТП се установява, че именно той към онзи момент е надзиравал животното, така че да не се отклоняват и да не създават инциденти, поради безстопанственост, доколкото протокола носи неговия подпис. От събраните писмени доказателства- протокол за ПТП и докладна записка, категорично се доказа, че процесното животно е било безпризорно, когато е станал инцидента с лекия автомобил.

Следователно при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, регламентиран с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 50 ЗЗД, обусловен от противоправното поведение от страна на собственика на животното, изразяващо се в бездействие, а именно оставянето му без надзор, излизайки внезапно на пътното платно, като по този начин е предизвикало ПТП.

Непосредствените вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а същите са констатирани и в приетите и неоспорени писмени доказателства- протокол за ПТП и опис на щети.

Преките вреди, от своя страна, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвентите и вредите. А действително са причинени вреди, като имуществени, след като кравата се е блъснала в движения се лек автомобил, собственост на ищеца и това е безспорно установено от всички събрани по делото доказателства, които не са противоречиви.

Отговорността на ответника се претендира на основание собствеността и отговорността да осигури непрекъснат надзор върху стадото от животни, за да е в невъзможност, и във всеки момент да се предотврати каквото и да е поведение, което да застрашава участниците в движението по пътищата.

В случая ответника е лицето, под чийто надзор се намира кравата, отговаря за вреди, причинени от нея, не поради свои виновни действия, а неговото бездействие, изразяващо се в оставяне на животното без надзор.

Собственикът на животното, респективно лицето под чийто надзор е оставено то, би се освободил от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и че увреждането се дължи на изключителна вина на пострадалия. Като в настоящото производство не бяха релевирани такива възражения, нито се събраха доказателства за наличие на такива обстоятелства.

3

За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недоброто стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите, като отговорността е обективна, независимо от вината.

Съгласно чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай искът е предявен като частичен за сумата от 1000 лв., представляваща част от цялото вземане в размер на 8284.60 лева и при съобразяване приетото без възражения заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно изготвено, и доколкото не се представиха доказателства това вземане да е погасено, следва изводът, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските

При този изход на делото съдът приема, че ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплащане на сторените от ищеца в настоящото производство разноски в общ размер на 1708,46 лв., за заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. В. М., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Велинград ул.

„Драва” № 29 ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Й., с ЕГН ********** и постоянен адрес.

Велинград ул. „Петър Янев“ № 16, на основание чл. 45 вр. чл. 50 ЗЗД, сума в размер на 1000 лева, част от цялото вземане в размер на 8284.60 (осем хиляди двеста осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда на лек автомобил, собственост на ищеца с марка „Киа”, модел „CEED” с рег. № *****, в следствие на ПТП, настъпило на 31.01.2022г. в гр. Велинград, ведно със законната лихва главницата, считано от датата на депозиране на искова молба в съда- 17.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 1708,46 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4