Решение № 6294 от 21.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7834/2023
- Вид
- Решение № 6294
- Подписан
- 21.10.2025
- В сила
- 21.10.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 6294 гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Д.
Членове:
Румяна М. Найденова
Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело № 20231100507834 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 2993 от 27.02.2023 г., постановено по гр. д. № 28144/2022 г. на Софийски районен съд, 167-ми състав, са отхвърлени предявените от „Смарт Секюрити“ ЕООД, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД и „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданското дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД, срещу Р. В. К. активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 41 ЗС и чл. 92 ЗЗД за осъждане на Р. В. К. да заплати на ищците, както следва: 30% за „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД; 28% за „Техникал Сървисис“ ЕООД; 27% за „Смарт Секюрити“ ЕООД и 15% за „Тотал Клийнинг“ ЕООД от следните суми: 2907 лв. – главница, представляваща такси за управление и поддръжка, „Фонд ремонт и обновление“ и електрическа енергия на общите части на Етажна собственост на сграда „Астра“, находяща се в гр. София, бул.
„България“ 98, в която се намира собственият на ответника имот, за периода от м.07.2019 г. до м.11.2020 г. включително; 581,40 лв. – неустойка за забава за периода от м.07.2019 г. до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между страните, като ищците са осъдени да заплатят на ответницата на основание 1 чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 989 лв. за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищците „Смарт Секюрити“ ЕООД, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД и „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданското дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД, подадена чрез адв. В. Г., в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивниците претендираните вземания са дължими към ищците, доколкото има договор за възлагане на управление на общите части на сграда „Астра“, който е подписан от упълномощения от общото събрание председател на управителния съвет на етажната собственост.
За неправилен намират извода на районния съд, че доколкото решенията по т.
4 и т. 5, взети с протокол № 35 от проведено на 22.05.2019 г. общо събрание на етажната собственост, са били отменени по предявен от етажен собственик иск по чл. 40 ЗУЕС, то неоснователни са претенциите на ищците. В тази връзка на първо място посочват, че решението за отмяна на решенията на общото събрание е влязло в сила в доста по-късен момент след едностранното прекратяване на договора, сключен между ищците и етажната собственост.
Посочват още, че ищцовите дружества не са били привлечени като трета страна в съдебното производство, с което са отменени процесните решения от общото събрание на етажната собственост, проведено на 14.08.2018 г. и на 22.05.2019 г., следователно тези съдебни решения не следва да имат сила на пресъдено нещо спрямо тях. Считат и, че отмяната на решението на ОС на ЕС няма обратна сила, а действа занапред.
По-нататък в жалбата са изложени съображения, че задължението на ответника да заплаща разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата на ЕС произтича от закона, а не от решенията на проведеното общо събрание. Намират, че фактът, че това решение на ЕС по-късно е отменено по съдебен ред не освобождава ответника от законово въведеното му задължение да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Посочват още, че сумите за управлението и поддръжката на общите части така или иначе ще следва да бъдат събрани, независимо от това на база на какво разпределение и в изпълнение на кое решение.
С оглед изложеното е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното решение и постановяване на такова, с което предявените искове да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
В законоустановения срок насрещната страна Р. К. е подала отговор на въззивната жалба чрез адв. Н. А., с който взема становище за неоснователност на жалбата. На първо място намират за несъстоятелни твърденията на въззивниците, че е следвало да вземат участие в производствата по обжалване решенията, взети на ОС на ЕС на 14.06.2018 г. и на 22.05.2019 г.
По отношение на възраженията, че задълженията за заплащане на вноските за поддръжка към ЕС произтичат от закона въззиваемата посочва, че в случая става дума за правоотношение, което е възникнало между етажния собственик от една страна и етажната собственост от друга страна, с оглед на което при неизпълнение на въпросните задължения, правен интерес за събиране на дължимите суми ще има етажната собственост чрез управителния 2 съвет или управителя, а не трето лице, както е в процесния случай. В тази връзка посочва още, че аргументът на въззивника изложен във въззивната му жалба относно произтичащо от закона задължение на етажния собственик за плащане на вноски към етажната собственост, и аргументът изложен в исковата молба, за заплащане на такса за поддръжка на общите части към въззивника по силата на сключен договор, са две различни правни основания.
С отговора въззиваемата поддържа и възраженията си относно нищожността на договора за поддръжка на общите части, сключен между управителния съвет на ЕС на сграда „Астра“ и „Аксион груп“ ДЗЗД, които се изразяват в следното. На първо място намира, че договорът е сключен при липса на съгласие, липса на представителна власт от двете страни и липса на основание, доколкото решението от ОС на ЕС, проведено на 14.06.2019 г., с което е избран управителен съвет е отменено с влязло в сила съдебно решение от 13.03.2020 г., което пък от своя страна обуславяло извода, че управителният съвет, свикал ОС на ЕС на 22.05.2019 г. е без представителна власт. Според въззиваемата това означава, че свикването и провеждането на ОС на 22.05.2019г., което е взело решение за сключване на договор с ищеца ДЗЗД „Аксион груп“ е нищожно, защото органът, който го е свикал – УС, няма правна легитимация заради отмененото решение по избора му.
На следващо място намира, че договорът за поддръжка на общите части е нищожен и поради противоречие с императивни норми на ЗУЕС и поконкретно с нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, доколкото разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата не са разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, а в договора е предвидено събиране на такси на квадратен метър площ. Според въззиваемата договорът противоречи и на чл. 50 ЗУЕС, с оглед на което намира, че ищците нямат правен интерес да претендират средства за фонд „Ремонт и обновление“, доколкото те се дължат на УС на ЕС, а ищецът няма такива функции.
Предвид изложеното в отговора е отправена молба до въззивния съд за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно 3 съединени осъдителни искове, предявени от „Смарт Секюрити“ ЕООД, „Техникал Сървисис“ ЕООД, „Тотал Клийнинг“ ЕООД, „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД, участващи в гражданското дружество „Аксион Груп“ ДЗЗД, срещу Р. К., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6, ал. 1, т. и т.
10 ЗУЕС и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищците както следва: 30% за „Аксион Асет Мениджмънт“ ЕООД; 28% за „Техникал Сървисис“ ЕООД; 27% за „Смарт Секюрити“ ЕООД и 15% за „Тотал Клийнинг“ ЕООД от следните суми: 2907 лв. – главница, представляваща такси за управление и поддръжка, „Фонд ремонт и обновление“ и електрическа енергия на общите части на Етажна собственост на сграда „Астра“, находяща се в гр. София, бул. „България“ 98, в която се намира собственият на ответника имот, за периода от м.07.2019 г. до м.11.2020 г. включително; 581,40 лв. – неустойка за забава за периода от м.07.2019 г. до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС собствениците в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата. За да бъдат уважени исковите претенции, в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че ответникът е собственик или ползвател на обект в сградата в режим на етажна собственост и 2) че е взето решение на общото събрание на етажните собственици за определяне размера на вноските за поддръжка и управление, както и за фонд „Ремонт и обновяване“.
Страните не спорят, а и се установява от приложената по делото справка от Агенция по вписванията, че ответницата е собственик на апартамент № 21, находящ се в секция А (ап. 21А) на сграда „Астра“ в гр. София, бул. „България № 98, който апартамент представлява самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост.
Установява се, че на 22.05.2019 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на сграда „Астра“, на което е взето решение да се възложи управлението и поддръжката на ДЗЗД „Аксион Груп“ съобразно подадена на 08.05.2019 г. оферта, като е упълномощен председателят на УС да сключи договор за възлагане на управлението на общите части. В изпълнение на решението на общото събрание на етажните собственици на 01.07.2019 г. между собствениците, ползвателите и обитателите в Етажна собственост на сграда „Астра“ и „Аксион Груп“ ДЗЗД е сключен договор за предоставяне на абонаментни консолидирани услуги за управление, техническа поддръжка, професионално почистване и лицензирана физическа охрана, по силата на който на гражданското дружество е възложено изпълнение на абонаментни консолидирани услуги, а възложителите са се задължили да заплащат на изпълнителя възнаграждения, подробно описани за всеки самостоятелен обект в Приложение № 7 към договора, като възнаграждението се заплаща от 4 собственика или ползвателя на самостоятелния обект, освен ако на изпълнителя не е посочен обитател, който е приел условията по настоящия договор. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че размерът на вноските за общите фондове на етажната собственост за всеки самостоятелен обект е посочен в Приложение № 7, както е приет от общото събрание от 22.05.2019 г.
С определение № 268002 от 07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 37309/2019 г. по описа на СРС, 24-ти състав, е спряно изпълнението на решението, прието по точка първа от дневния ред на проведеното на 22.05.2019 г. общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр.