Решение № 235 от 25.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20225300500209 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. З. С. с ЕГН ********** и Р. П. С. с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, чрез адв. Н.К. против Решение № 2433 от 07.12.2021 г. по гр.д. № 11671/2020 г. по описа на РС- Пловдив в частта, с което са отхвърлени предявените искове от Ц. З. С. и Р. П. С. против И.А. Н. и А. Г. А., както следва: за признаване за установено, че ищците са собственици с равни права по ½ ид.част за всеки върху гараж с идентификатор *** с площ от 18 кв.м построен в имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес: *** съгласно нот. акт № 9, том VI, рег. № 11251, нот. дело №235/2008г. на Нотариус Елена Андасарова с рег. № 401 от НК и за осъждането на ответниците да им предадат лявата част от този гараж като неоснователен и недоказан, предявеният иск за осъждането на ответниците да премахнат изградената преградна стена в гараж с идентификатор *** с площ от 18 кв.м построен в имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес: ***, която го разделя, тъй като това преграждение смущава правото им на собственост и предявения иск за осъждането разделно на ответниците да заплатят в полза на ищците сумата от общо 3000 лева, която представлява обезщетение за невъзможността да ползват собствеността си върху гараж с идентификатор *** с площ от 18 кв.м построен 1 в имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес:

*** за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба - 14.09.2020г. до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени и разноски в полза на въззиваемите.

Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Излагат подробни съображения. Твърдят, че са собственици с равни права на жилище, находящо се на *** с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, както и че притежават ½ идеална част от тавана с право на ползване на източната част. Позовават се на Нотариален акт № 70 от 02.06.1975 г.

Освен това сочат, че са собственици и на обекти с идентификатори *** и *** и ***, последните два представляващи гаражи, като се позовават на Нотариален акт № 9, рег. № 11251, н.д. №235/2008 г. на нотариус Елена Андасарова Ангелова с район на действие ПРС с рег. № 401 на НК на РБ. Относно ответницата И.Н. посочват, че същата по силата на нотариален акт от 22.05.1990 г. е собственик на апартамент, находящ се на втори жилищен етаж от сградата на ***, ведно с две избени помещения, половината от таванското помещение – западната част, заедно с гараж, построен в дворното място. За ответника А.А. сочат, че по силата на нотариален акт от 1991 г. същият е запазил само правото на ползване на две стаи от третия етаж и общо ползване на сервизните помещения. Посочват, че процесният гараж е построен от бащата на ищеца и е съществувал още преди надстрояването на трети етаж, като е ползван от ищците, а при тяхното отсъствие през 1981 – 1985 г. от родителите на ищеца С.. Позовават се на събраните в тази връзка гласни доказателства чрез разпита на св. Л. Сочат, че 2008 г. са установили, че има изгредана преградна стена и преградената част се ползва от ответниците, като същата е установена от приетото заключение на СТЕ. Относно иска по чл.

59 ЗЗД се позоват на приетото заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице В.Р.. При така описаната от ищците фактическа обстановка, същите считат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не се установява правото им на собственост на процесния гараж. Оспорват изводите на първоинстанционния съд, че от показанията на свидетелите се установява, че процесният гараж се е ползвал, както от страните, така и от техните праводатели. Твърдят, че неправилно е прието, че поради наложения мораториум ищците не е могло да придобият по давност процесният гараж. Позовават се на издадено от Община Пловдив удостоверение от 21.08.2020 г., с което не само, че не се оспорва, но се признава правото им на собственост на гаража.

Оспорват като нищожни и незаконосъобразни представените от ответниците заповеди за отчуждаване за надстрояване и съответно отстъпване на отчуждените 28,97 % от правото на строеж върху държавен парцел, като излагат подробни доводи и се позовават на разпоредбата на чл. 66, ал. 4 ЗС, разпоредбите на ЗУТ и чл. 15 ЗСГ (отм.). На основание подробно изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.

Претендират разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

2

Въззиваемите страни И.А. Н. с ЕГН ********** и А. Г. А. с ЕГН ********** и двамата с адрес: *** чрез адв. М.Д. са депозирали отговор в срок, като оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Считат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено с оглед събраните в хода на производството доказателства. Сочат, че още с отговора на исковата молба са оспорили Нотариалният акт от 2008 г., на който се позовават жалбоподателите, като в тази връзка първоинстанционният съд е изследвал подробно представените писмени и гласни доказателства, обсъдил ги е и достигнал до правилни изводи за неоснователност на предявения иск за собственост. С оглед отхвърляне на искът за собственост, то правилно са отхвърлени и претенциите по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗС.

Посочват, че изложената от жалбоподателите фактология, касаеща собствеността върху първи, втори и трети етаж на жилищната сграда е неотносима към спора. Оспорват като преклудирано направеното от жалбоподателите искане за приемане на писмено доказателство, а при условие, че същото се прие, то сочат, че с него не се установява, че описаните в удостоверените сгради не са общинска собственост, доколкото актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Не оспорват, че през 1962 г. на П.П. и П.С. е отстъпено от страна на държавата правото на строеж върху дворното място. Считат, че с оспорените от жалбоподателите заповеди от 1983 г. 29,97 % от правото на строеж върху това дворно място е отчуждено и е отстъпено на М.П. А.а. Позовават се на разпоредбата на чл. 15 г) от ЗС в редакцията към 1983 г., като сочат, че цитираната от жалбоподателите разпоредба на чл. 66, ал. 4 ЗС е възникнала в правния мир през 1996 г. На основание изложените доводи се моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, предявени от Ц. З. С. и Р. П. С. против И.А. Н. и А. Г. А..

С искова молба вх. № 51946/14.09.2020г. и допълнителни уточнителни молби вх. № 52786/24.09.2020г., вх. № 53438/13.10.2020г., вх. № 53851/29.10.2020г. и вх. № 54021/05.11.2020г. ищците Ц. З. С. и Р. П. С. твърдят, че са собственици с равни права на жилище, находящо се на ***, с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив, както и че притежават ½ ид.част от тавана с право на ползване на източната част по силата на нот. акт № 70/02.06.1975г. издаден от Нотариус при ПРС както и обекти с идентификатори № *** и *** и *** последните два представляващи гаражи съгласно нот. акт № 9, том VI, рег. № 11251, нот. дело №235/2008г. на Нотариус Елена Андасарова с рег. № 401 от НК. Заявява се, че ответник И.А. Н. е собственик на апартамент на втори жилищен етаж в сградата на ***, ведно с две избени 3 помещения, западната част от таванско помещение и гаража построен в дворното място.

Заявява се, че ответник А. Г. А. притежава право на ползване на две стаи от трети етаж в процесната жилищна сграда, а целият трети етаж е собственост на дъщеря му А.А.А.а.

Ищците посочват, че дълго време отсъствали от страната и няколко години не живеели в имота като при завръщането си установили, че в единия гараж с идентификатор *** е изградена преградна стена и преградената част се ползвала от ответниците, била изпратена покана за освобождаване на завзетата част от гаража и за премахване на преградната стена, но резултат не бил постигнат. С исковата молба се поддържа, че преградената част пречи и смущавала правото на собственост на ищците, тъй като отделяла половината гараж и те не можели да ползват целия гараж по предназначение.

Заявява се, че поради обстоятелството, че ищците са лишени от възможността да ползват преградената част от гаража си са претърпели вреди, които оценяват на 3000 лева за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2020г.

С оглед изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици /всеки по ½ ид.част/ на процесния гараж с идентификатор *** с площ от 18 кв.м. разположен в имот с идентификатор № *** както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на лявата част от този гараж.

Иска се също така осъждането на ответниците да премахнат изградената преградна стена в този гараж, която го разделя, тъй като това преграждение смущава правото им на собственост. Иска се осъждането на ответниците разделно да заплатят в полза на ищците сумата от 3000 лева, която представлява обезщетение за невъзможността да ползват собствеността си върху гараж с идентификатор *** за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от датата на подаването на исковата молба - 14.09.2020г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от И.А. Н. и А. Г. А. чрез адв.М.Д. с който не се оспорва правото на собственост на ищците върху първи жилищен етаж. Оспорва се правото на собственост на ищците /включително по отношение на заявените от тях ½ ид.части като се посочва, че собствеността е в режим на съпружеска имуществена общност и е бездялова/ върху процесния гараж с идентификатор *** тъй като нямало данни затова, че строежът е законен, а представения нот. акт № 9/2008г. е издаден по реда на чл. 578, ал.2 ГПК при което на основание чл. 92 ЗС изградения гараж не е в изключителна собственост, респ. земята върху която е изграден е общинска, никъде в документите на ищците не било отстъпено право на строеж. Заявява се, че гаражът е в режим на съсобственост между страните в полза на които е учредено право на строеж сред които и е М.П. А.а. Предвид обстоятелството, че ищците не се легитимират като изключителни собственици на процесния гараж искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен, а искът по чл. 109 ЗС е неоснователен тъй като не се създават пречки на ищците, респ. ответниците също имат право на ползване. Оспорва се основанието и размерът на претендираното обезщетение. Иска се обезсилването на нот. акт № 9, том 6, рег. № 11251, дело № 935/2008г.

4 на Нотариус Елена Андасарова тъй като при оспорване на иска по чл. 108 ЗС ответниците били заявили самостоятелни прави върху процесния имот, които права били доказани в хода на процеса и като последица от това следвало да бъде отменен констативния нотариален акт.

От фактическа и правна страна се установява следното:

С Решение № 190, взето в заседанието на изпълнителния комитет на ГОНС- Пловдив с протокол № 23 от 25.09.1962 г. е отстъпено право на строеж върху държавен парцел ХVІ, кв.