Определение № 703 от 14.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 703 гр. Бургас, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500340 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.121 вр. чл.274 и сл.от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК: 20 1995159, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх.2, ап.8, представляван от управителя Владимир Милчев Тренчев против определение № 441 от 16.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 6404/2023 г. по описа на РС – Бургас, с което е производството по делото е прекратено и е изпратено по местна подсъдност на Районен съд- София.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваното определение с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му. Жабоподателят излага оплаквания,че районният съд не е съобразил нормата на чл. 226,ал.1, т. 5 от Закона за електронните съобщения, както и, че към момента на сключване на договора с ответния оператор, ищцовото дружество е имало качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП. Позовава се и на нормите на специалните закони – пар. 1, т. 41б от ЗЕ, пар. 1, т. 23 от ЗПУ,пар. 1, т. 1 от КЗ. Счита, че ищцовото дружество като юридическо лица има качеството на потребител на услуги, като възразява, че даденото в Директива 93/13 определение за понятието „потребител“, касаещо само физически лице води до противоречие с целта на същата директива и до намаляване на защитата, предоставена с заложения с нея минимален стандарт, в сравнение с тази, предоставена на физическите лица.

В подкрепа доводите си в частната жалба е цитирана съдебна практика.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна –ответник по делото „А1 България“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с искане за оставяне без уважение на частната жалба. Излага съображения за неоснователност на доводите на ищеца, че следва да се третира като потребител,доколкото същият е търговец- юридическо лице, което не попада в приложното поле на дефиницията за потребител на пар. 13, т. 1от ДР на ЗЗП. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно НЗПП.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице, 1 против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от ищеца “Минолби“ ЕООД иска за осъждане на ответника „А1 България“ ЕАД да му заплати сумата от 7.96 лв. с вкл. ДДС,представляваща сбор от платени без основание такси за роуминг в ЕС за мобилна услуга с номер ***, начислени по фактура № ********** по сключен между страните договор № 503554975 от 03.12.2021г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, в който е направило възражение за местна неподсъдност на делото, като е поискало делото да се изпрати за разглеждане в Софийски районен съд, в чийто съдебен район се намира седалището му- съгласно чл. 105 от ГПК.

С обжалваното определение, районният съд като е счел, че с оглед своевременно направено от ответника възражение по чл. 105 от ГПК за местна неподсъдност на делото по реда на чл. 119,ал. 4 от ГПК, не е местно компетентен да разгледа спора, е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС-София, в чийто съдебен район се намира седалището на ответника.

Настоящата инстанция счита, че в случая по правилата за местна подсъдност и предвид възражението на ответника в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК компетентен да разгледа предявения иск е съдът по седалището на ответника съобразно общото правило на чл.105 от ГПК, по поради следните съображения:

Съобразно общата разпоредба на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който се намира постоянния адрес на ответника, ако той е физическо лице или седалището, когато същия е юридическо лице. За да бъде дерогираната установената в ГПК обща подсъдност и да намерят приложение правилата на специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК е необходимо ищецът да има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството " потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

От горното следва, че определящо значение за прилагане на специалната изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК е не това, че лицето, което е придобило процесната стока или е ползвало услугата се нарича „потребител“ в съответния специален закон, регламентиращ правоотношенията в съответната област, а това стоките/ респективно- услугите, които е получил да не са предназначени за извършване на стопанска дейност от него. Това означава, ч е разпоредбата на чл. 113 от ГПК, която регламентира специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители, е неприложима по отношение на юридическите лица, каквото качество има ищецът- дружество, тъй като е предоставена като изборна възможност само на физическите лица. В тази връзка неоснователно е позоваването в жалбата на дефинициите в специалните закони – пар. 1, т. 41б от ЗЕ, пар. 1, т. 23 от ЗПУ и пар. 1, т. 1 от КЗ, тъй като те регламентират друг вид правоотношения и вложения в тях смисъл няма отношение към понятието „потребител“, дадено в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП вр.с чл. 113 от ГПК.

2

В трайната практика на ВКС е дадено разяснение, че понятието „иск на потребител“, за който е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, касае само случаите, при които ищецът има качеството "потребител" по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон /в т. см. определение № 4276 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5361/2023 г., IV г. о., ГК/. Следва също да се има предвид, че в сегашната редакция на т. 49 от ДР на ЗЕС / бр.

20 от 9.03.2021г./, която е действала и при подписване на сключения между страните договор от 03.12.2021г. качеството „потребител“ е дефинирано също само за физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия,т.е. налице е съвпадение с дадената в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП дефиниция на понятието "потребител" - всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон /ЗЗП/ действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Това означава, че ищеца като юридическо лице не може да бъде признат за „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР от ЗЗП , а от това следва, че същият няма право да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК за предявяване на иска в съда, в чийто съдебен район се намира седалището му. Този извод следва и от съдържанието на самата разпоредба на чл. 113 от ГПК, която дава възможност на потребителя, който предявява или срещу него се предявява иск да избере съда, в чийто район да се разгледа делото по настоящият или постоянния му адрес, без да е посочена такава възможност за избор на съда по седалището на юридическото лице.

По гореизложените съображения, доколкото в случая се явява приложима само общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК при направено своевременно възражение от ответника по чл. 119,ал. 4 от ГПК правилно производството по делото, образувано пред Районен съд – Бургас е прекратено и делото е изпратено по местна подсъдност на Районен съд-София, в чийто съдебен район се намира седалището на ответника. Ето защо обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въпреки неоснователността на частната жалба не следва да се уважава искането за присъждане в полза на ответната страна на юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно производство, доколкото не е постановен краен съдебен акт по смисъла на чл. 81 от ГПК. Произнасянето по искането за разноски предпоставя приключване на делото в съответната инстанция по начин, изключващ разглеждането му отново от тази инстанция, а настоящото производство по чл. 121 от ГПК не е от такъв характер, тъй като с постановения по него съдебен акт не е разрешен или приключен спора по делото, а само е определен компетентния да го разгледа първоинстанционен съд / в т.см. определение № 601 от 1.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 259/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 121 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК:

201995159, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 22, вх.2, 3 ап.8, представляван от управителя Владимир Милчев Тренчев против определение № 441 от 16.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 6404/2023 г. по описа на РС – Бургас , с което е производството по делото е прекратено и е изпратено по местна подсъдност на Районен съдСофия.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд- Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4