Определение № 349 от 21.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500336 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 сл. от ГПК, във вр. чл.130 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№6206/02.06.2026 г., подадена от С. М. В., срещу Определение №418/22.05.2026 г. по гр.д.№215/2026 г. на ОС – Пазарджик, с което е прекратено производството по гр.д.№415/2026 г. на ОС – Пазарджик, поради недопустимост на предявения иск с Искова молба вх.№2862/11.03.2026 г. от регистратурата на ОС – Пазарджик, подадена от С. М. В.. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Съдът неправилно бил приел, че ищцата няма правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като е длъжник по изпълнителното производство. С исковата молба е посочено, е към момента на насочване на изпълнението и извършването на публичната продан са засегнати права на ищцата върху недвижимия имот, тъй като същия бил предмет на спор относно обхвата на принудителното изпълнение. Поддържа се, че наличието на изпълнително производство срещу ищцата не изключва правото на съдебна защита, когато се твърди, че изпълнението е насочено и проведено по начин, който засяга правото на собственост на ищцата и е довело до незаконосъобразна публична продан. Жалбоподателката не била осъждана, нито обвиняема по наказателното производство, във връзка с което е започнало производството по отнемане на имущество в полза на държавата. Въпреки това, за нея са настъпили тежки последици единствено поради качеството й на съпруга на К.С.В., който впоследствие бил признат и за невиновен с Присъда №260004/05.04.2022 г. на ОС – Пазарджик. Първоинстанционният съд не обсъдил тези обстоятелства, нито съобразил необходимостта спорът да бъде разгледан по същество, с оглед правото на ефективна съдебна защита. Неправилната правна квалификация на иска не следва автоматично да води до прекратяване на производството, доколкото съдът дължи преценка на действителното съдържание на изложените факти и 1 направеното искане. Поддържа се, че ищцата има правен интерес от съдебна защита, тъй като оспорваните действия и последици от публичната продан пряко засягат правата й върху процесния недвижим имот. Настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане. Не се изисква препис от частната жалба да се връчва на насрещните страни, на основание чл.130, изр. второ от ГПК.

В изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалвания съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството, поради което е допустим.

По правилността на обжалвани съдебен акт, съдът намира следното:

Производството е било образувано по Искова молба вх.№2862/11.03.2026 г., подадена от С. М. В., против ответника Е.З. от гр. ********* /посочен само с две имена и без точен адрес/. Със същата е иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***, с площ от 236 кв.м., находящ се в гр. Велинград, бул.“Съединение“№2, ет.1. Сочи се, че на 19.02.2026 г. по изпълнително дело на ТД на НАП – Пловдив била проведена публична продан, на която за купувач бил обявен Е.З.. Ищцата твърди, че продажбата е незаконосъобразна, тъй като имотът не принадлежи на длъжника. Иска се съдът да постанови решение, с което да признае правото на собственост на ищцата върху процесния имот.

С Разпореждане №320/13.03.2026 г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указания ищцата да уточни: „да посочи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, има ли влязъл в сила съдебен акт относно нищожността на публична продан, да изложи ясен петитум, да посочи имена и адрес на ответника, да представи скица и данъчна оценка на имота, респ. да внесе дължимата държавна такса по сметка на Окръжен съд Пазарджик“.

В изпълнение на указанията на съда, с Молба вх.№3110/17.03.2026 г. ищцата е посочила, че предмет на предявения от нея иск е ½ /една втора/ идеална част от СОС с идентификатор ***, като е посочена подробна индивидуализация на същия имота. Сочи се, че ищцата е придобила имота с нотариален акт №265/29.07.1999 г., като с постановление за възлагане №С260013-091-0000074/25.02.2026 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП, имотът е възложен на Е.А.З., след проведена публична продан. Поддържа се, че публичната продан е незаконосъобразна, тъй като имотът е съсобствен, правата на съсобствениците са засегнати, има висящ съдебен спор относно собствеността, и 2 изпълнението е насочено върху имот, който не принадлежи изцяло на длъжника. Сочи се, че искът е предявен срещу ответника Е.А.З., с адрес: гр. *********, обл. ********** /отново липсва посочена улица и номер в гр. *********/. Формулира се искане съдът: 1. Да признае, че публичната продан на процесния имот е незаконосъобразна; 2. Да отмени постановление за възлагане № С 260013-091-0000074/25.02.2026 г.; 3. Да признае правото на собственост на ищцата върху процесния имот. С молбата се представят: Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 29.07.1999 г., вписан Акт №170, т.III, н.д.№956/1999 г. на СВп-Велинград, Протокол за въвод във владение изх.№ С260013-115-0000021/05.03.2026 г., Постановление за възлагане на недвижим имот №С260013-091-0000074/25.02.2026 г. и Схема №15-1190282-13.10.2022 г. на СОС с идентификатор ***. С допълнителна молба вх.№3111/17.03.2026 г. ищцата заявява, че е в обективна невъзможност да изпълни указанията на съда да представи данъчна оценка на имота, тъй като не е вписана като негов собственик. Моли съдът да определи държавната такса по своя преценка.

С разпореждане №454/08.04.2026 г. съдът е констатирал, че след направените уточнения исковата молба продължава да е нередовна, и въпреки възможността ищцата да се снабди със съдебно удостоверение, за да изпълни указанията да представи данъчна оценка, това не е сторено, и съответно – не е внесена дължимата държавна такса. С оглед на това, съдът е оставил повторно исковата молба без движение, с указания: „да се изложат обстоятелства обжалвано ли постановлението за възлагане по реда на чл.266 и чл.267 от ДОПК, като се изложат обстоятелства относно развитието на това производство и на какъв етап е и се представят доказателства, в случай че искът е по реда на чл. 269 от ДОПК, трябва да представи доказателства, че искът е предявен в преклузивния 30-дневен срок и че е приключила процедурата по обжалване на постановлението за възлагане, както и да се посочат надлежни ответници съобр. ДОПК, да се изложат обстоятелства относно посочения спор за собственост на процесния имот и между кой страни и на какъв етап е, да се изложат обстоятелства въз основа от кой акт за собственост черпи правата си ищцата, да се внесе държавна такса в размер на 716.11 евро по сметка на ОС-Пазарджик и се представи вносен документ“. Така постановеното разпореждане е връчено на ищцата лично на 28.04.2026 г.

В срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, в изпълнение на указанията на съда, е постъпила Уточняваща молба вх.№4305/16.04.2026 г., подадена от ищцата С. М.

В., чрез процесуалния й представител адвокат А. П.. Със същата уточнява, че предявеният от нея иск е положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответниците Е.А.З., като купувач на публичната продан, ТД на НАП – Пловдив, като орган по принудителното изпълнение и взискател по изпълнителното производство, и К.С.В., като длъжник по изпълнителното производство, към чието имущество е насочено изпълнението, че към датата на извършване на изпълнителните действия тя е собственик на процесната ½ идеална част от недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***.

Поддържа, че предявеният от нея иск не е иск по чл.269 от ДОПК, а спор за материално 3 право на собственост, поради това, че в изпълнителното производство изпълнението е насочено върху имущество, което ищцата твърди и доказва, че е нейно лично имущество, а не на длъжника. Заявява, че черпи правата си от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.1999 г., брачен договор от 27.07.2010 г., с който процесната ½ идеална част от описания имот е поставена в неин дял и в нейна изключителна собственост, като по отношение на процесната ½ идеална част от имота съпружеската имуществена общност е прекратена. С молбата се представя Решение по гр.д.№391/2020 г. на ОС – Пазарджик, като се поддържа, че от него не се установява именно процесният имот СОС с идентификатор *** да е бил отнет като имущество на ищцата. Представя се и Присъда №260004/05.04.2022 г. по НОХД №853/2016 г. на ОС – Пазарджик, с която К.С.В. е признат за невиновен, за установяване на твърдението на ищцата, че тя търпи неблагоприятни последици, произтичащи от твърдения за противоправна дейност на нейния съпруг, въпреки че процесният имот е нейна лична собственост. С молбата се представят като доказателства и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.07.1999 г., брачен договор от 27.07.2010 г., от които молителката черпи правата си – предмет на бъдещия установителен иск, чието обезпечаване се търси. Представя се и доказателство за изпълнение на указанията за внесена държавна такса в размер на 716,11 евро.

След така направените уточнения и изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, с обжалваното Определение №418/22.05.2026 г. съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като редът за защита срещу принудителното изпълнение на длъжника изключва предявяването на установителен иск от ищцата, тъй като същата има качеството на длъжник, не е материално-правно легитимирана и няма правен интерес да води установителен иск, тъй като изпълнението е по реда на ДОПК и имотът й е изнесен за събиране на публични вземания. Тя не попада и в хипотезата на чл.440 от ГПК, тъй като не е трето лице, чието право на собственост е засегнато от изпълнението.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав на съда намира, че ищцата е предявила иск с правно основание чл.239, ал.2 от ДОПК, за установяване по отношение на взискателя и длъжника по публичното изпълнително дело, както и по отношение на купувача на осъществената по същото изпълнително дело публична продан, на правото й на собственост върху имота, продаден на публичната продан.

За разлика от публичната продан върху недвижим имот по чл.483-чл.501 от ГПК, публичната продан по ДОПК, както на движими вещи, така и на недвижим имот, е уредена като оригинерно придобивно основание – купувачът става собственик от датата на постановлението за възлагане, съгласно чл.246, ал.8 от ДОПК, дори длъжникът да не е бил собственик. Придобиването на недвижимия имот обаче е уредено като условно – ако до изтичане на една година от обнародването в „Държавен вестник“ на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост, настъпилото прехвърлително вещноправно действие се стабилизира и става неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот. С изтичането на този срок се погасява правото на иск на всяко трето лице, което претендира да е било действителен собственик на 4 имота, който е бил възложен с постановлението за възлагане.