Решение № 4209 от 22.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4209 гр. София, 22.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х.Б.Г. при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от Х.Б.Г. Административно наказателно дело № 20241110200453 по описа за 2024 година установи:

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на О. А. Б. срещу НП № 23 – 4332 – 008220/16.05.2023г. , издадено от началник сектор в отдел ПП СДВР, в частта с която на основание чл.183 ал.5 т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. - за това, че на 07.04.2023г. около 11.45 ч в гр. София, в нарушение на чл. 119 ал.4 ЗДвП , в района на кръстовището между бул. Климент Охридски и улица без име при входа на МЕИ - София при управлението на МПС и маневра – ляв завой не пропуснал преминаващ на кръстовището пешеходец .

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта , като отрича да отнемал предимство на пешеходец . Претендира отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата . Представени са писмени съображения на юрисконсулт .

И двете страни претендират присъждането на разноски за правна 1 помощ по делото .

По отношение на фактите по делото:

Съдът, след като обсъди възраженията срещу наказателното постановление и доказателствата, прие от фактическа страна следното :

На посочената в акта и НП дата жалбоподателят управлявал автомобил в София и около 11.45 ч в района на кръстовище между бул. Климент Охридски и улица без име при входа на МЕИ София извършил маневра ляв завой . Непосредствено след това бил спрян за проверка от служители на СДВР и при проверката полицейските служители заявили , че при извършването на маневрата завой наляво на кръстовището жалбоподателят отнел предимство на преминаващ пешеходец , като не пропуснал преминаването на пешеходеца. Жалбоподателят възразил срещу тази констатация , но въпреки възражението на жалбоподателя е съставен акт за установяване на нарушение на чл. 119 ал.4 ЗДвП , подписан от жалбоподателя с възражение . Възражение срещу акта било подадено от жалбоподателя и пред административнонаказващия основа на акта било издадено обжалваното НП. орган, но въз

В съдебно заседание актосъставителят св. П. С. заявява , че не помни случая с жалбоподателя . Също , че за изпълнение на служебните задължения на органите на ОПП СДВР рутинно се изготвят видеозаписи .

Разпитан в съдебно заседание е и свидетел - очевидец Денислав Димитров , според показанията на който жалбоподателят не е отнел предимство на преминаващ пешеходец на процесното кръстовище .

Приобщено в съдебно заседание е и удостоверение от ръководител при СДВР , според което видеозаписи относно служебните задължения на органите на ОПП СДВР за процесната проверка не се съхраняват .

2

По отношение на доказателствата по делото :

Изложеното като факти по делото съдът прие за установено въз основа на отразеното в акта за установяване на нарушение по делото, и показанията на актосъставителя и на разпитания свидетел очевидец , приложените към административнонаказателната преписка документи , вкл. възражение срещу акта пред административнонаказващия орган , също приобщените в съдебно заседание документи.

По отношение на правната страна по делото:

При така установеното съдът прие, че липсва основание в доказателствата твърденията на жалбоподателя относно обвинението за извършено от него нарушение да не бъдат приети от съда за основателни .

Изложеното относно отправените от жалбоподателя при предявяване на акта и след това възражения , обсъдено в контекста на установената по делото заинтересованост на полицейския служител , съставил акта , показанията на втория свидетел - очевидец , които отричат твърдението за извършено нарушение по акта и липсата на други незаинтересовани свидетели – очевидци и на други доказателства с несъмнено установена достоверност, не позволява категоричен извод за вина на жалбоподателя за отнемане на предимство и нарушение на чл. 119 ал.4 ЗДвП

, какъвто извод е направен от полицейския служител – актосъставител .

При така установеното съдът прие, че доказателствената сила на съставения АУАН по отношение на отразеното в него нарушение на чл. 119 ЗДвП е оборена от събраните по делото доказателства и с оглед на това издаденото въз основа на него НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено в обжалваната част .

3

По отношение на разноските:

По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с изготвяне на жалбата и участие в 2 съдебни заседания .

На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал.1 АПК в тежест на бюджета на органа, издал отменения акт , следва да се възложат разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по делото .

По делото от юрисконсулт на АНО е направено възражение по чл. 63д ал.2 ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото .

Съдът като взе предвид имуществения интерес по делото , също конкретното естество на предоставената правна помощ и това ,че участието на упълномощения адвокат в съдебно заседание се е изразило в поддържане на съображенията в жалбата , съдът , прие , че възражението за прекомерност се явява основателно .

С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01. 2024г. по дело С – 438 /22г. СЕС е обявил ограниченията по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за противоречащи на правото на ЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и указал , че националният съд е длъжен да откаже да приложи такава национална правна уредба.

Съобразно изложеното съдът прие , че искането за присъждането на разноски на осн. чл. 63д ал.2 ЗАНН следва да бъде уважено в размер , съответен на естеството и обема на предоставената правна помощ , като за съответен размер съдът определи сумата от 350 лв. .

По тези съображения на основание чл. 63 от ЗАНН съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23 – 4332 – 008220/16.05.2023г. , издадено от началник сектор в отдел ПП СДВР, в частта с която на основание чл.183 ал.5 т.2 ЗДвП на жалбоподателя О. А. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподателя О. А. Б. сумата от 350 лв.

– разноски за адвокатско възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждането на разноски в останалата част .

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд- гр. София .

Районен съдия :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5