Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 11.02.2026, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Административно наказателно дело 429/2025
Вид
Решение № 21
Подписан
11.02.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Васко Петров Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Гоце Делчев, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20251220200429 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от ИВ. УР. с ЕГН **********, В КАЧЕСТВОТО СИ НА представляващ на „УР.-2“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление село Б., община Г., област Б л . п р о т и в НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№

837079F814604/09.07.2025 година на Началника на отдел „Оперативни дейности“ С., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП С.,с което на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция „ в размер на 1000 лв. ,за това че на 15.03.2025 година в 15.20 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - Ресторант - хотел «Св. Г.», находящ се в с. Б., общ. Г. и стопанисван от дружество „УР. - 2" ЕООД с ЕИК ******* е установено, че за период от 01.01.2025 г. до 03.01.2025 г. дружеството е отчело продажби на стоки и услуги в размер на ****** лева в данъчна група „Г", които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Административно наказващия орган редовно призован не се явява представител , изразява становище по жалбата-неоснователна.

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетелите Е. В. и М. С., служители на ЦУ на НАП София.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Свидетелите Е. В. и М. С. са служители на ЦУ на НАП С. .След възложена им задача на 15.03.2025година, извършили проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - Ресторант - хотел «Св. Г.», находящ се в с. Б., общ. Г. и стопанисван от дружество „УР. - 2" ЕООД с ЕИК ********* .

Пристигайки на място проверяващите лица извършили контролна покупка 1 консумация обяд. Свидетелите поискали сметката, издаден им е бил фискален бон,след което се легитимирали ,запознали сервитьора с целта на посещението си и поискали да им представи дневен финансов отчет от монтираното, въведено в експлоатация и функциониращо по време на проверката, намиращо се в работен режим, фискално устройство модел „EPSON TM-T810F KL", регистрационен номер на фискалното устройство в НАП №4579936, индивидуален номер на фискалното устройство /ИН на ФУ/ №ED348106, индивидуален номер на фискалната памет /ИН на ФП/ №44348106. От разпечатания съкратен отчет от фискалната памет №0046358 от 15.03.2025 г.,проверяващите лица констатирали- за период от 01.01.2025 г. до 03.01.2025 г. дружеството е отчело продажби на стоки и услуги в размер на 3325,41 лева в данъчна група „Г", които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.С оглед на нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ свидетеля В. на 19.03.2025 година в присъствието на свидетеля С. и управителя на жалващото се дружество ,съставил АУАН . След изписването на хартиен носител на АУАН същият е предявен на законния представител,последния подписал и получил препис от него без възражения. В последствие в правния мир е намерило проявление атакуваното наказателно постановление ,с което на нарушителя е наложено наказание „имуществена санкция „ в размер на 1000 лв. на основание чл.185 ал.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗАКОН за данък върху добавената стойност за констатирано нарушение на чл.27 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок,индиция за допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за неоснователна поради следното:

Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на свидетелите Е. В. и М. С., към момента на извършената проверка служители на ЦУ на НАП С.. Съдът кредитира изцяло изложеното от тях ,показанията им са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност. Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на вмененото на нарушителя нарушение визирано в чл.27 ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл.

118, ал. 1 от ЗДДС законодателя е въвел задължение всяко регистрирано п о този закон лице да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство.

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По аргумент на чл. 27, ал. 1 на същата наредба, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се 2 начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

В депозираната жалба дружеството не оспорва фактическата обстановка изложена по-горе ,счита ,че наказващият орган не е изложил обстоятелства изключително важни, за да бъде направена правилна преценка на въпроса съставлява ли констатираното деяние нарушение. Излага свой съображение в насока,след като са представени от счетоводството на дружеството копие на отчетите на продажбите, както и дневник на продажбите от които е видно, че при отчитането пред данъчните органи направените продажби са отчетени с правилният и дължим процент данък добавена стойност, а именно 20 %.

Следователно констатираното нарушение макар и външно да носи белезите на такова то е маловажно. В този смисъл административният орган е следвало да не наказва жалбоподателя и да прекрати административната преписка Настоящия състав ,кредитирайки показанията на свидетелите Е. В. и М. С. , служители на ЦУ на НАП С.,т приема , че жалбоподателят е извършил цитираното в акта и наказателното постановление нарушение ,и той следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност по този закон . Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното: Носителят на административно наказателната власт ,в случая – началник отдел „Оперативни дейности“-С. в ЦУ на НАП е издал наказателното постановление след като , е установено по безспорен начин извършването на нарушението и нарушителя. Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото от свидетелката В. служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление.

Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.От показанията на свидетелите , може да се направи категоричен извод ,че жалващото се дружество е извършил вмененото му нарушение .

След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на АУАН . Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието.

Тъй като нарушението е извършено от юридическото лице отговорността му е обективна и безвиновна, на осн.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, видно и от предвидената санкция за него, а именно имуществена санкция, а не глоба каквато се налага на физическите лица. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у управителя или у други лица, свързани с осъществяване на дейността на търговеца, нито да се определя нейната форма.Факта ,че след като е установил неправилното отчитане на продажби на стоки и услуги в данъчна 3 група „Г", които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност,нарушителя е реагирал ,не влече след себе си отмяна на НП,правилно административно наказващия орган е санкционирал неправомерното поведение със санкция в минимално предвидения от закона размер,вземайки в предвид посоченото от защитата.

Наложеното наказание е в размер на 1000 лв.,т.е в минимума предвиден в закона , поради което съдът не намира основание за изменение .

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл. 28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Нормата на чл. 28, б."а" от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено адм. наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административнонаказателната отговорност. Предвид горните критерии и установените факти, съда приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т.9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното адм. нарушение като маловажно. От събраните по делото доказателства не се формира извод, че нарушението извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение по чл. 83 ЗАНН от съответния вид. Липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира АНО или съда да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.С определянето на санкция в сравнително високи размери законодателя сам приема ,че такива нарушение представляват деяния със завишена степен на обществена опасност.