Решение № 2047 от 22.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2047 гр. Плевен, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430104843 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба вх.№25514/08.08.2025 г. подадена от „АПМПДМ-ИП Д-р Й.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу И. Х. Х., ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1600лв., представляваща незаплатена сума по договор за лечение, а при евентуалност да заплати сумата от 1600 лв., с която се е обогатила неоснователна чрез получаване на консумативи без правно основание.

В исковата молба се твърди, че на 17.03.2024 г. между страните по делото е сключен договор за ортодонтско лечение и изработване и поставяне на „алайнери“, като ищецът д-р Й.Ф., се задължила да проведе лечение и контролни прегледи за поставяне на алайнери, изработени за И. Х. Х.. Страните се договорили още, че цялостното лечение, наблюдение и ортодонтска помощ, предоставена от д-р Й.Ф. ще бъде безвъзмездно за ответникът. Според уговорките в договора ответникът се задължил да заплати само изработката на индивидуално изработените алайнери и дентални консумативи за проведено лечение.

Ищецът твърди, че в изпълнение на задължението по договора за периода от 17.03.2024 г. до 13.03.2025 г. извършил множество ортодонтски манипулации – фотозаснемане на устна кухина и зъби на пациентката, проведено лечение, поръчани и изработени индивидуално прокетирани алайнери, проведени били множество контролни прегледи и консултации, както при посещения на пациента в клиниката, така и по телефона. Допълнителните консумативи и алайнери били поръчани за изработка от „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Сънсет БГ“ ЕООД. Ищецът сочи, че консумативите били закупени от трето лице, в рамките на договорните отношения между страните по делото, като така ищецът „АППМПДМ-ИП др Й.Ф.“ ЕООД счита, че е доставчик на услуга. След получаването на алайнери и консумативите, ищецът издал фактура №542/24.02.20225 г. на И. Х. Х. за дължимите суми за алайнери и допълнителни консумативи по време на лечението, но ответницата отказала да плати сумата без да обоснове отказа си. Ищецът счита, че дължимата сума по договора е в общ размер на 1600 лв., от която 1470 лв. за индивидуално изработени алайнери и 130 лв. дентални консумативи по време на лечението. Ищецът твърди, че според договореностите, сумата била дължима до края на месец февруари 2025 г., когато е извършена и последната манипулация, свързана с поставените алайнери. Поради неплащане на сумите, ответникът 1 бил уведомен многократно по телефона да плати сумата от 1600 лв. Ищцата формулира довод, че ответникът към датата на исковата молба не е изпълнил задължението по договора да плати сумата от 1600 лв., поради което паричното вземане било дължима на ищеца „АПМПДМ-ИП д-р Й.Ф.“ ЕООД. В заключение ищецът твърди, че сумата от 1600 лв. била платена от него в полза на трето лице, в качеството му на задължено лице по договорни отношения с трето за делото лице. Моли предявения иск за неизпълнение на договорно задължение да бъде уважен, а при евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен, ответникът да бъде осъден да плати сумата от 1600 лв., с която се е обогатил неоснователно чрез получаване на консумативи без правно основание. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. Х. Х. чрез адв. Т., с който се оспорва исковата молба. Oтветникът счита предявените искове за неоснователни, тъй като не са подкрепени от доказателства, липсвал приложен договор и не била посочена дата на договор. Единствено била представена разпечатка от софтуер на ищеца, наименован амбулаторен лист, която нямала доказателствена стойност в процеса поради липса на достоверна дата. Приложената към исковата молба фактура, издадена от ищеца, не е подписана от ответницата И. Х. и задълженията по нея не са признати. От приложената фактура се виждало, че е издадена в полза на ищеца, но основанието по нея не било договор за лечение, а заплащане на алайнери и дентални консумативи. Липсвали твърдения и подкрепящи ги доказателства, че ищецът е изработил алайнери и дентални консумативи по искане на ответника. Ответникът акцентира на твърдението на ищеца за извършено лечение от 17.03.2024 г., но същевременно е издадена фактура на 24.02.2025 г. и то не за дейности извършвани от ищеца. След това се твърдяло, че е извършено посещение на 13.03.2025 г. три седмици след издаване на фактурата, но въпреки това не се прилагала фактура с подпис.

Ответницата счита, че липсва житейска логика в твърденията на ищеца за това, че е продължил да предоставя услуги и да не връчва фактурата, която нямала за основание договор за лечение.

По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, ищцата счита, че приложената бележка – частен документ, издаден от „СМТЛ СЪНСЕТ БГ“ ОООД, е с дата 18.02.2025 г., но нямал достоверна дата. Ответницата твърди, че лицето д-р Й.Ф. била управител в „СМТЛ СЪНСЕТ БГ“ ООД, ЕИК ***, а в момента била съдружник съгласно ТРРУЛНЦ. Бележката съдържала таблица, за изработени пет броя фактури, идентифицирани с номер, но липсвала дата. Не бил приложен и договор с посоченото трето лице и доказателства за плащане по изброените фактури към трето лице. Третото лице СМЪТЛ СЪНСЕТ БГ било регистрирано по ЗДДС, което означавало според ответницата ,че издадените от него фактури следва да са декларирани пред НАП всеки следващ месец. Моли тези документи да бъдат изискани от третото лице, като в случай на предоставянето им, ответницата счита, че това не установявало задълженията към посоченото трето лице.

Това било така, тъй като това, че д-р Й.Ф. заплаща на третото лице фактура с основание „алайнери Х.С.“ не означавало, че последният дължал плащане, респ. да се твърди, че се е обогатил неоснователно. Освен това се твърдяло плащане на 735,00 евро, а се претендирало неоснователно обогатяване в размер на 1600 лв.

В с. з. ищецът не се явява, но с писмено становище формулира доводи по същество за установеност на облигационната връзка между страните, както и точното изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца.

В с. з. ответникът се представлява от адв. Т., като счита, че самият ищец е отрекъл съществуването на договора, а по евентуалния осъдителен иск се представили фактури, издадени в нарушение на чл. 5 и 6 от ЗСЧ. Те не установявали и плащане в полза на пациента. Претендира разноски за предоставена безплатна адвокатска помощ. В писмената защита ответникът формулира доводи за неоснователност на исковете, като моли те да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните писмени доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност:

От приетата по делото и представена от ищеца имейл кореспонденция от /18.02 и 2

01.03.2024 г. се установява, че между страните е сключен договор за ортодонтско лечение, по който ответникът е поел задължението да рекламира услугите на ищеца, а ищецът да поръча и постави алайнери, както и да извърши ортодонтско лечение безплатно. В посочената имейл кореспонденция ответникът е възразил срещу издадена фактура №542/24.02.2025 г.

От извлечение от сметка, на л.6 се установява, че СМТЛ СЪНСЕТ БГ ЕООД предоставя извлечение на платените от д-р Ф. суми за изработка на алайнери за пациента И.

Х..

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраната по делото имейл кореспонденция между страните, извлечения от сметка на трето лице и амбулаторни лист, от които се установява, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за поставяне на алайнери и ортодонтско лечение безвъзмездно.

Съдът не е взел предвид представените от трето лице документи, посочени като фактури и представената от ищеца фактура от 24.02.2025 г. Представените от третото лице документи действително не отговарят на изискванията за редовност оп чл.5 и 6 от ЗСч, в който смисъл възражението на ответника е основателно. Фактура №542/24.02.2025 г. отговаря на горепосочените изисквания и няма съмнения в нейната редовност, но тя не е подписана от получателя, а нещо повече същият изрично е възразил срещу начислените в нея услуги/стоки. Съгласно постоянната съдебна практика(решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.), първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД, а в случай на неговата основателността и допустим осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД.

Основателността на главния осъдителен иск е предпоставен от установяване съществуването на валидна облигационна връзка между страните, факта, че част от съдържанието на договора е задължението на пациента да плати консумативите и направата на алайнери индивидуално за него; точно изпълнение на задължението на кредитора по този договор, настъпване на изискуемост на задължението на пациента да плати консумативи и алайнери по договора, както и размер на това задължение.

Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено по делото съществуването на валидно двустранно договорно правоотношение между страните по силата на което ищецът като изпълнител е следвало да постави индивидуално изработени алайнери и да проведе лечение на ответника, а той е следвало да рекламира услугите на изпълнителя, при изрична уговорка, че услугите на ищецът по договора са безвъзмездни. Това правоотношение е възникнало от договор сключен на 18.02.2024 г., като същият е устен.

3

Неговото съществуване се установява от имейл кореспонденцията между страните, извлечение от сметка и амбулаторни листи. От тези доказателствени средства безспорно се установява и че ищецът е изправна страна по договора – поставени са индивидуално изработени алайнери, които той е заплатил за своя пациент И. Х.. Тези факти обаче не кореспондират с твърдението на ищеца, изложено в исковата молба за датата на договора.

Съгласно чл.6,ал.2 ГПК ищецът е определил обема и вида на своята защита, като основанието на иска ищецът посочва, че е договор сключен на 17.03.2024 г., но по делото не се установява съществуването на договор от 17.03.2024 г.

По-нататък, насрещното задължение по договора от 18.02.2024 г. на ответникапациент обаче е било да престира своя личен труд, като рекламира услугите на изпълнителя по договора. Този факт не е спорен между страните. По отношение на твърдяната клауза от договора, пораждаща допълнително задължение за пациента – да заплати изработката на алайнери и консумативи за лечение, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на този факт. Безспорно е че сумата за алайнери и консумативи е платена на трето лице от ищеца/ факт следващ от извлечението от сметка/, но не и че по договора с ответника е уговорено задължение за тяхното заплащане от пациента. За този вид договори не е предвидена форма за действителност, но писмената форма има важно значение за доказването не само съществуването на договора, но неговите конкретни клаузи. По делото не са представени достоверни доказателствени средства, които да създават несъмненото убеждение в съзнанието на съда, че е уговорено допълнително задължение на пациента по договор от 17.03.2024 г. за заплащане на направата на индивидуални алайнери и консумативи за лечение.