Определение № 137 от 12.03.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Враца, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500084 по описа за 2025 година Съдебното производство е по реда на чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С Определение № 35/21.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 648/2024 г. по описа на Районен съд-Оряхово, са оставени без уважение молбите на "Неткредит" ООД и "Кредит Гарант БГ" ООД за допълване на протоколно определение от 14.01.2025 г. и присъждане в тяхна полза на разноски по съразмерност, съобразно стойността на уважения частичен отказ на ищеца П.

Н. С. от предявените срещу тях осъдителни искове.

Против този съдебен акт е подадена частна жалба вх.№ 316/23.01.2025 г. от "Неткредит" ООД, чрез младши юрисконсулт Д. Д..

В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е приложил нормата на чл.78, ал.4 ГПК и неоснователно е отказал да присъди в полза на ответника сторените разноски пропорционално до тази част от иска, по отношение на която производството е прекратено поради отказ от иска.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на "Неткредит" ООД на разноски по съразмерност предвид направения от ищеца отказ.

Против посоченото определение е подадена и частна жалба вх.№ 317/23.01.2025 г. от "Кредит Гарант БГ" ООД, чрез юрисконсулт П. П..

В тази жалба също се изразява становище за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Навеждат се теоретични доводи относно същността на правото на разноски, като се акцентира, че при прекратяване на съдебното производство, поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, разноските се възлагат на ищеца, съобразно чл.78, ал.4 ГПК.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е мотивирал обжалваното определение с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, която е неприложима, тъй като липсва признание на иска от негова страна. Излага 1 съображения, че районният съд незаконосъобразно е изследвал извънпроцесуалното поведение на страните, предхождащо инициирането на исковия процес.

В жалбата се посочва, че в случаите на отказ от иска поради настъпили след предявяването му (нововъзникнали) обстоятелства, които се дължат на поведението на ответника и погасяват заявеното за защита спорно право или водят до отпадане на правния интерес от търсената защита, отговорността за разноските е на ответника, но процесният случай не е такъв. Излагат се аргументи, че вследствие ангажираните доказателства е установено несъответствие на заявените с исковата молба факти (размер на сторените по договора плащания), което не може да обоснове освобождаване на ищеца от отговорността му за разноски.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на "Кредит Гарант БГ" ООД на направените разноски съразмерно с тази част от исковата претенция, по отношение на която ищецът е направил отказ от иска.

По делото са постъпили отговор вх.№ 440/30.01.2025 г. и отговор вх.№ 441/30.01.2025 г. на двете частни жалби, подадени от адв.Л. А., като пълномощник на ищеца П. Н. С..

В двата отговора се излагат напълно идентични доводи за неоснователност на жалбите и за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Посочва се, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на размера на предявения иск чрез неговото намаляване в пределите на заключението на изслушаната ССчЕ. Твърди се, че поведението на ищеца е добросъвестно, тъй като преди завеждането на исковата молба се е обърнал към ответните дружества за информация относно размера на плащанията, но е получил отказ за предоставянето на такава.

Излагат се съображения, че изменение на иск по чл.214 ГПК, макар да се съчетава с други процесуални институти, не представлява оттегляне или отказ от иска, а е законово регламентирано процесуално право на ищеца да измени иска си в определен срок и определени параметри. Ето защо след уважаване на това процесуално искане не се дължат разноски от страна на ищеца.

Навеждат се доводи, че в случая ищецът има качеството на потребител, а спорът е за съществуването на задължения към кредитни институции, произтичащи от признатите от съда за изцяло недействителни договор за потребителски кредит и акцесорния договор за гаранция. Ето защо присъждането в тежест на ищеца на процесуални разноски, съобразно уважената част от исковете по чл.55 ЗЗД, би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от Директивата право на ефективен съдебен контрол. В подкрепа на това становище се извършва позоваване на практика на СЕС и на ВКС.

Прави се искане за отхвърляне на частните жалби и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частните жалби са процесуално допустими като подадени от лица с правен интерес, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на П. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв. Л. А., с която против "Неткредит" ООД, ЕИК ***, и "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК ***, са предявени следните обективно и субективно съединени искове:

1/ Иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № *** от 23.06.2022 г., сключен с „Неткредит” ООД, и иск за осъждане на същ ото дружество да върне с у м а т а 1196,00 лв., представляваща недължимо платена лихва по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на задължението;

2/ Иск за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № *** от 23.06.2022 г., сключен с "Кредит Гарант БГ" ООД, и иск за осъждане на същото дружество да върне сумата 4 296 лв., представляваща недължимо платена сума за възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до погасяване на задължението.

В хода на съдебното производство е постъпила молба вх.№ 158/13.01.2025 г. от ищеца П. С., чрез пълномощника му адв.Л. А., с която се прави искане да бъде допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск срещу "Неткредит" ООД, като същият да се счита предявен за сумата 519,29 лв., както и за бъде допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск срещу "Кредит Гарант БГ" ООД, като същият да се счита предявен за сумата 1 183,71 лв. За разликите до пълните предявени размери се прави частичен отказ от исковите претенции.

С протоколно определение, постановено в с.з. на 14.01.20025 г., районният съд е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размера на предявените осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е намалил иска против "Неткредит" ООД от 1 196,00 лв. на 519,29 лв. и иска против "Кредит Гарант БГ" ООД от 4 296,00 лв. до 1 183,71 лв. Първоинстанционният съд е прекратил частично производството по гр.д.№ 648/2024 г. по описа на ОРС на основание чл.233 ГПК за сумата от 676,71 лв. по иска срещу "Неткредит" ООД и за сумата от 2 412,29 лв. по иска срещу "Кредит Гарант БГ" ООД, поради направения частичен отказ от предявените искове.

В срока за обжалване на така постановеното протоколно определение от 14.01.2025 г. са постъпили молби с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от ответните дружества за допълване на акта чрез присъждане на разноски по съразмерност, предвид уваженото частично прекратяване на производството по осъдителните искове. В молбите са изложени доводи, че в протоколното определение от 14.01.2025 г. съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците за разноски, във връзка с уважения частичен отказ на ищеца от исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

След извършена размяна, в срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото са постъпили отговори от ищеца П. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв.

Л. А., в които се изразява становище за неоснователност на исканията. Сочи се, че преди завеждане на исковата молба ищецът добросъвестно е изискал информация за платените от него суми към двете ответни дружества, които обаче са отказали да му предоставят такава. Именно затова осъдителните искове са предявени в размерите, съгласно процесните договори, а след 3 заключението на ССчЕ, са изменени в посока намаляването им, предвид установяването на действително платените в полза на ответниците суми от страна на ищеца.

С обжалваното Определение № 35/21.01.2025 г. районият съд е оставил без уважение молбите на „Неткредит” ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД за допълване на протоколно определение от 14.01.2025 г. и присъждане на разноски на ответните дружества по съразмерност, съобразно стойността на уважения частичния отказ от осъдителните исковете срещу тях, заявен от ищеца. Изложени са мотиви, че не са налице необходимите предпоставки по чл.78, ал.4 ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за направени от ответните дружества разноски, а е налице основание за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, с оглед изложените от ищеца релевантни факти, че предявените осъдителни искове са заявени в размерите, дължими по процесните договори, поради факта, че ответните дружества, преди подаване на исковата молба, са отказали да предоставят на ищеца информация за платените от него суми по тях, за което към исковата молба са представени и съответни писмени доказателства, удостоверяващи този факт. Посочено е, че този факт е обусловил и поведението на ищеца в производството - незабавно след депозиране на заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, размерите на осъдителните искове са изменени от негова страна в посока намаляването им, предвид установяването на действително платените в полза на ответниците суми от страна на ищеца в този момент на производството.

При тези съображения районният съд е приел, че ответните дружества са дали повод за завеждане на осъдителните искове срещу тях в размерите, заявени с исковата молба и не следва да им се присъждат разноски за стойността на исковете по уважения частичен отказ на ищеца от тях.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение е правилно и законосъобразно като краен извод.

В разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски при прекратяване на делото. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, при прекратяване поради недопустимост на иска, както и поради оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. По аргумент, изведен от чл.78, ал.2 ГПК, обаче се урежда отговорността за разноски, когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от ищеца, предявеното от него право се погаси и ищецът веднага след това се откаже от иска си изцяло или частично.

В този случай отговорността за разноски следва да бъде понесена от ответника, макар че делото се прекратява, защото той е дал повод за възникването на спора с извънпроцесуалното си поведение, а ищецът е осуетил продължаването му веднага след като искът е станал неоснователен изцяло или частично. В този смисъл – вж Определение № 626/20.08-.2012 г. по ч. гр. дело № 275/2010 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. дело № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о., Определение № 73/23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4831/2021 г. на ВКС IV г. о., ГК и мн.др.

По делото са представени писмени доказателства – 2 броя заявления на ищеца от 20.07.2024 г., от които е видно, че преди да сезира съда той е искал от ответниците извлечения за извършените плащания по договорите, както и 2 броя отговори от ответниците, от които е видно, че му е отказано 4 предоставянето на такава информация. Следователно е налице извънпроцесуално поведение на ответниците, което е възпрепятствало ищеца да установи точния размер на задълженията си. Дори и да се приеме, че поведението на ответниците не е причина за частичния отказ от исковите претенции, доколкото плащанията по договорите са извършвани от самия ищец и същият би следвало да е наясно с размера им още преди предявяването на исковите претенции, въззивният съд приема, че отговорност за разноски не следва да бъде носена от ищеца и поради следните съображения: