Определение № 30091 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30091 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110110344 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.

Искането на ищеца за допускане изслушване на ССчЕ следва да бъде оставено без уважение доколкото обстоятелствата които се цели да се установят с това искане не се оспорват от ответника.

Доколкото ищецът е предявил и осъдителен иск следва на основание чл. 127, ал.4 от ГПК да бъде задължен да посочи банкова сметка или друг начин плащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение да посочи банкова сметка или друг начин на пащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на съдебносчетоводна експертиза.

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството е образувано по искова молба, с която Т. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „.т България“ ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „.., бл. 53Е, вх. В, ет. 7, в условията на обективно съединяване следните искове:

- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30042967703 от 04.03.2020г., съединени при условията на евентуалност с установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите по договора, регламентиращи ГЛП, ГПР и заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“;

- в условията на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100,00 евро, представляваща платена при изначална липса на основание сума по Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30042967703 от 04.03.2020г.

Ищецът твърди, че на 04.03.2020г. е сключила с „.. България“ ЕООД Договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 30042967703, по силата на който била отпусната заемна сума в размер на 5 000 лв. при посочен ГЛП 41.00 % и ГПР – 48.87 % срещу насрещното задължение да върне заемната сума на 36 погасителни вноски. Допълва, че страните уговорили предоставянето на услуга „Фаст“ срещу възнаграждение в размер на 1500 лв. и услуга „Флекси“ срещу възнаграждение на стойност от 3000 лв., като общата сума по кредитното правоотношение възлизала на 13 265,02 лв. Поддържа, че така сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради наличието на неравноправни клаузи, тъй като параметрите на сделката не били индивидуално уговорени, в договора не била посочена методиката за изчисляване на лихвения процент. Като самостоятелно основание за нищожност посочва, че отбелязаният ГПР не отразява действителния такъв, доколкото от посочената величина не ставало ясно колко главница, лихва и колко такса погасява всяка вноска, както и че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и кои конкретни разходи се инкорпорират в него. Навежда доводи, че клаузите, предвиждащи заплащането на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, са неравноправни. Счита че допълнителните услуги не са допълнителни, а такива, свързани с обикновени действия по управление на кредита. Счита, че допълнителното споразумение е нищожно като сключено при противоречие с добрите нрави, както и с нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Моли за уважаване на установителните искове. Поради изложените съображения счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, поради 2 което заплатената сума над тази стойност се явява недължимо платена и в нейна полза е възникнало притезание за връщането . Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищцата е заплатила над главницата сумата от 100 евро. Релевира възражение, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, а размерът на възнаградителната лихва не е обвързан от трикратния размер на законната лихва за забава, като е фиксиран, поради и което не било нужно изготвянето на методика. В условията на евентуалност поддържа, че нищожността на клаузата за договорна лихва не рефлектира върху действителността на цялата сделка, като при евентуална недействителност на клаузата за лихва, следвало да се приложи чл. 26, ал.4 от ЗЗД и да се приеме, че е дължима законната лихва. Възразява, че закупените допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР, тъй като същите не са условие за възникване на кредитното правоотношение. Счита, че неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР и да доведе до нищожност на целия договор за кредит, тъй като би била налице очевидна непропорционалност. Навежда доводи, че при нищожност на отделни клаузи, които не са част от основния предмет на договора, договорната връзка се запазва без тях. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пред.3 ЗЗД

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) че на 04.03.2020 г. между нея и „..

България“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит № 30042967703; 2) обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания – че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, че неправилно е посочен размерът на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, както и че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи предаване на сумата от 100 евро.

УКАЗВА на ответника, че при установяване на горното обстоятелство в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си – наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума.

3

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.03.2020 г. между Т. Д. И. и „.. България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 30042967703 с описаното в исковата молба съдържание, както и че ищцата е заплатила над главницата сумата от 100 евро.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор към СГС.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4