Решение № 296 от 01.09.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Стара Загора , 01.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530101847 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Двамата жалбоподатели твърдят, че били законни наследници на Р.Т.

М. – техен дядо починал на 04.07.1968 година. С решение № 25345/16.04.1999 година на ПК Стара Загора на наследодателя им било възстановено правото на собственост върху нива от 2,5 декара, десета категория, местност „***“, като било посочено, че имота попадал в терен по § 4 на с. *****.

С оспорената заповед № 10-00-471/24.02.2020 година на кмета на Община Стара Загора, връчена на Р. Т. Т. на 30.03.2021 г., било признато правото на И. Х. И. ЕГН ********** да придобие собственост върху имот № *****, с площ 500 кв. метра, местност посочена в заповедта като „****“/„***“/(„****“), в землището на с. ***** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28.б ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 година, при граници и съседи: № ***********, № ************, землищна граница и № ******. Този имот според Община Стара Загора попадал върху възстановения на наследодателя на жалбоподателите земеделски имот, поради което издадената заповед засягала 1 правата им на собственост, обосноваващо правния им интерес за предявяване на тази жалба.

За да постанови оспорената заповед административният орган бил изложил мотиви, че:

Правото на ползване било предоставено на основание на ПМС № 11/02.03.1982 и удостоверение № 498/03.07.1985 г. на ИК на ОбНС Стара Заора

Към момента на подаване на заявлението за трансформиране имотът бил представлявал овощна градина.

Жалбоподателите считат, че оспорената заповед е незаконосъобразна. В нея не се съдържали фактическите изводи на административния орган, които обосновавали прилагането на разпоредбата на § 4б ПЗП ЗСПЗЗ, приложима само при кумулативно наличие на посочените в нея предпоставки.

В процесния имот нямало овощна градина – факт, който трябвало да се установи от комисията по § 62 ал. 1 ПЗР ППЗПЗЗ при извършен оглед и то към момента на подаване на заявлението, данни за какъвто нямало, а не към 2019 година, когато бил съставен протокола. Дали били налице и другите предпоставки – ползвателят да живее постоянно в населеното място в землището, на което бил имота и дали тази земеделска земя била единствена на семейството му, изобщо не се установявало да е била извършвана проверка. Следователно липсвали доказателства за съществуването на предвидените от закона материални предпоставки. Само по себе си подаденото заявление с искане на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху предоставения имот да се превърне в право на собственост и удостоверението от 1985 година (преди подаване на заявлението) не представлявали такива доказателства.

Наред с това правото на трансформация се признавал за имот находящ се в – местности „****“/„***“/(„****“), в землището на с. *****. Доколкото жалбоподателите имали информация, това не били различни наименования на една местност, а различни местности, като част от тях дори излизала извън рамките на землището на село *****, което правило заповедта необоснована.

2

Допуснатите нарушения на процесуалните правила водели до съществен и неотстраним порок на атакуваната заповед, поради което същата следвало да бъде отменена като незаконосъобразна.

Искането до съда е да отмени като незаконосъобразна Заповед № 10-00471/24.02.2020 година на кмета на Община Стара Загора и да постанови отказ да бъде признато на ИВ. Х. И., ЕГН ********** да придобие собственост върху имот № *****, с площ 500 кв.метра, местност посочена в заповедта като „****“/„***“/(„ ****“), в землището на с. ***** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28.б ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.09.2019 година, при граници и съседи: № ***********, № ************, землищна граница и № ******.

В указания им, на основание чл. 163, ал. 2 АПК, 14 – дневен срок от получаването на преписите на жалбата Кметът на Общината и заинтересованите лица не са подали писмени отговори.

В съдебно заседание жалбоподателите, представител, молят жалбата да бъде уважена. чрез процесуалния си

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата – Кмета на Община Стара Загора оспорва жалбата.

В съдебно заседание заинтересованото лице И. Х. И. не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение № 499/03.07.1985 г. (л.19 от делото) на ОбНС Стара Загора, в изпълнение на 11то ПМС от 02.03.1982 г. и решение № 18 от 27.01.1984г. на ИК (също представено по делото), на И. Х. И. е било предоставено право на ползване върху земя – трайни насаждения от 0,5 дка в землището на с. *****, местност „***“/(„****“), при граници: В. Б., Б. П., блок АПК, за трайни насаждения.

На 03.06.1992 г. И. Х. И. е подал заявление вх.№ 0905078 (л. 15) с 3 искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот 0,5 дка в землището на с. *****, местност „***“/(„****“), при граници: В. Б., Б. П.. В заявлението, в т.2 „имотът представлява“ е посочено: овощна градина.

Така подаденото заявление е било разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, видно от представения по делото протокол от 01.11.2018г. (л.23 и сл. от делото). От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на И. Х. И. да придобие собственост върху ползвания имот 235 с площ от 0,5 дка в землището на с. *****, м. „****“, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя имотът е представлявал овощна градина.

Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в настоящото производство заповед № 10-00-471/24.02.2020 година на Кмета на Община Стара Загора, с която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с §62, ал.3 от ПЗР към постановление №456 на МС от 11.12.1997 год. за изм. и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 01.11.2018г. на назначената комисия, е било признато правото на И. Х. И., ЕГН **********, да придобие собственост върху имот № *****, с площ 500 кв.метра, местност посочена в заповедта като „****“/„***“/(„ ****“), в землището на с. ***** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 година, при граници и съседи: № ***********, № ************, землищна граница и № ******. (л. 4 от делото).

С решение № 25345/16.04.1999 г. на ПК-Стара Загора (л. 6 от делото) е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Р.Т. М., на недвижими имоти, в т.ч. и не само на:нива от 2.000дка и на нива от 2.500 дка и двете десета категория, находящи се в терен по §4 на с. ***** в местността „***“. От приложеното удостоверение за наследници (л. 5 от делото) се установява, че наследниците на Р.Т. М. са жалбоподателите Р. Т. Т. и С.Т. Т.а – Д..

От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от 4 страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот ***** с площ от 500 кв.м. заема югоизточната част от бивш имот 830.67 с площ от 2000 кв.м., записан на името на наследодателя на жалбоподателите Р.Т. М.. Вещото лице след анализ на документите по преписката е стигнало до извод, че отразеният в плана от 1992г. имот 235 е бил с ползвател И. Х. И., като новообразуван имот ***** с площ от 500кв.м. заема южната част на имот 235 с площ от 751 дка.

При огледа на място на процесния имот, вещото лице е констатирало, че в него има орех и саморасляци. Посочило е още, че в плана от 1992г. и в плана на новобразуваните имоти не са отразени с условен знак трайни насаждения в имота и че няма данни за наличие на такива към 1992 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:

Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното от тях оспорване е в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Следователно жалбата е допустима. По същество, направеното от жалбоподателите искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по следните съображения:

Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ . За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ , която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство.

Първото законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1 , § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ , е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на 5

Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е понисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ , същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /Решение № 12766 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./ Преценка за наличието в имота на овощна градина, лозе се прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя. /В този смисъл е съдебната практика, вкл. обективираната в Решение № 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о и др./.

В случая, безспорно се установи по делото, че правото на ползване е било предоставено на И. Х. И. по силата на предвиден от закона акт и е било заявено в срок. Така че са неоснователни възраженията за противното.

Не се установи обаче втората, посочена от административния орган, предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а именно имотът да е бил овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането си за издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992г. Тежестта на доказване на това обстоятелство е на ползвателя и на административния орган (изрично разпределена им с доклада по делото), които не ангажираха никакви доказателства в тази насока. Не ангажираха никакви гласни доказателства, а от заключението на вещото лице по СТЕ, се установява, че имотът понастоящем е пустеещ и че в него има само един орех, като и че няма данни за наличие на трайни насаждения в имота към 1992 г.

Следователно не може да се приеме, че по отношение на правото на ползвателя са налице предпоставките на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това 6 налага отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на кмета на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху имота не е специална, то съдът следва да се произнесе с решение по същество, като откаже да признае правото на наследниците на ползвателя да придобият процесния имот.

Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76da6666-415d-430a-8820-70fa17e6debb