Решение № 133 от 10.09.2026, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 429/2026
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 10.09.2026
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Търговище, 10.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20263530200429 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Д. Е. от с.Ц., общ.Омураг, чрез пълномощник адв.А.М. от Ак – Търговище срещу НП № 26-1993-000019 от 13.02.2026 г. издадено от Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Претендират се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган чрез своя процесуален представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка.
На 23.12.2025 г. около 14:20 ч. на ПП I-4 км 225+300 до разклона за кв.Запад с посока на движение към разклона на с.Лиляк, жалбоподателят 1 който управлявал лек автомобил марка „Пежо 308“ с номер на рама VF3LCBHZ3GS164287 собственост на фирма „ХАРИ И АРКАН –КАР“ ЕООД гр.Търговище бил спрян за проверка от полицейски патрул тъй -като автомобилът бил без поставени регистрационни табели. Последвалата проверка установила, че автомобила не е регистриран по надлежният ред.
За констатираното била образувана полицейска преписка под № 109/26 г. по описа на РП – Търговище. С постановление от 15.01.2026 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и на основание наличие на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Преписката била изпратена на началник сектор „ПП“ при ОДМВР Търговище по компетентност за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП.
Въз основа на постановлението на наблюдаващият прокурор на 13.02.2026 г. началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ - Търговище издал оспореното наказателно постановление с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като е постановено и отнемането на 10 контролни точки.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа при съвкупният анализ на събраните по делото доказателства.
Видно от приложената Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на МВР, процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите.
Принципно управлението на нерегистрирано МПС е нарушение по чл.140, ал.1 от ЗдвП водещо до реализиране на административнонаказателна отговорност на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира следното : На жалбоподателя са вменени две нарушения, а са наложени наказания, само за едно нарушение, което е нарушение на чл.18 от ЗАНН.
Тази извод е по аргумент от санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, пр.1 от ЗДвП където редакцията на нормата използва съюза „или“. Отделно от това няма как жалбоподателят да извърши нарушение управление на МПС без 2 поставени регистрационни табели, ако превозното средство не е регистрирано по надлежния ред, тъй като в тази хипотеза очевидно превозното няма да разполага със съответните регистрационни табели. От събраните по делото писмени доказателства и от прокурорското постановление се установи, че автомобилът е собственост на автокъща „ХАРИ И АРКАН-КАР“ ЕООД гр.Търговище, която разполага с временни регистрационни табели, във връзка с продажбата на автомобилите, но очевидно преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят не е поставил тези табели.
Всички тези обстоятелства не са изследвани и преценени от наказващият орган. Налице е хипотезата по чл.30 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Това се установява от приложената по делото фактура, регистрационен талон на автомобила, дневник № 0328856, пътна книжка № 0328856 на рег.№ 015В738. При това положение в оспореното НП наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви защо не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и защо според него нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. На практика при така събраните писмени доказателства се налага извода, че жалбоподателят не е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното се налага извода че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалният закон, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Отнемането на контролни точки не е наказание и не подлежи на разглеждане в рамките на настоящото дело.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя се дължат направени разноски за адвокатско възнаграждение. В тази насока е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро и е отбелязано, че сумата е платена в брой. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда 3 на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена изцяло. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие, пълномощно и приложеният списък жалбоподателят е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро, то ОДМВР като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Не е налице прекомерност на разноските предвид Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно действащата разпоредба на чл. 18 ал.4 от цитираната Наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер и ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С оглед размера на наложената глоба в случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение съответства на посоченият размер в Наредбата, като го надвишава само със 55 евро. Следва да се отбележи, че в случая се обжалва не само наказание „глоба“, но и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а косвено - и отнемането на 10 контролни точки.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-1993-000019 от 13.02.2026 г. издадено от Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище с което на М. Д. Е. с ЕГН ********** от с.Ц., общ.Омуртаг ул.********** на 4 основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Търговище ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Е. с ЕГН ********** от с.Ц., общ.Омуртаг ул.******** сумата в размер на 260 евро, представляваща направени разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5