Решение № 1336 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20241110169204 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 01.07.2025 г., подадена от „М.“ ЕООД срещу „А1 Б.“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 9,51 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без основание такси по Договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги – за мобилна услуга № ***********, едностранно начислена от ответника по фактура № 442402393, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г. Ищецът твърди, че бил в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 и Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Твърди, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни електронни съобщителни услуги за мобилен номер ***********, на стойност от 23,33 лв. без ДДС. Релевира, че фактурираният сбор суми по тази фактура бил различен от дължимия размер на МАТ по договора за услуги, но въпреки разликата сумата била платена. При тези доводи счита, че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка с претендираната сума. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9,51 лв. с ДДС, представляваща платена без основание сума, начислена от дружеството във фактура № 442106595. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Ответникът не оспорва наличието на договорни отношения между "А1 Б." ЕАД, в качеството му на оператор и "М." ЕООД - в качеството му на абонат, относно електронни съобщителни услуги по Договор № 503554975, ведно с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към него.

Оспорва твърдението на ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. В тази връзка излага твърдение, че между "А1 Б." ЕАД и „М." ЕООД 1 било налице предоговаряне на тарифния план за услугите, което било отразено в представената по делото фактура, като преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно представеното Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга „A1 М клас“ и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга. Предвид изложеното счита, че в процесната фактура всички суми са начислени основателно и при съобразена промяната на тарифния план за услугата.

Възразява още по основателността на иска и с довод, че не е ищецът този, който е заплатил цената на процесната фактура, включително претендираната сума. В тази връзка, твърди че процесната сума е заплатена от ползвател на услугата, различен от ищеца "М." ЕООД и че ако същата се възстанови на ищцовото дружество, то ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца, в това число, че ищецът е заплатил на ответника сумата по процесната фактура за МАТ за мобилен номер ***********, включваща и търсената сума; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността, на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

В тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, в това число следва да установи, че е доставил на ищеца услугата, чиято цена е начислена с процесната фактура и че размерът й съответства на възнаграждението за извършването й, за размера на което възнаграждение страните са постигнали изрично съгласие, обективирано в писмен вид.

С проекта на доклад по делото, обективиран в Определение № 24725/05.06.2025 г., и приет за окончателен от страните в проведеното открито съдебно заседание на 24.10.2025 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните наличието на договорни отношения между "А1 Б." ЕАД в качеството му на мобилен оператор и "М." ЕООД в качеството му на клиент относно електронни съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен номер ***********, както и че във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *********** ответното дружество е издало фактура № 442402393, с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 23,33 лв. без ДДС.

Видно от представеното по делото Приложение № 2 към договор № 503554975 от 14.10.2019 г. е, че за мобилен номер *********** е активирана услуга „А1 М клас 2

2ХL“. Съгласно Приложение № 1 към договора за активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна услуга „А1 М клас“ от 14.10.2019 г., стандартната МАТ с включена отстъпка за абонаментен план 2 X L възлиза на 11,47 лв., с уговорен допълнителен пакет за трафик на данни за мобилен интернет на максимална скорост от 6000 МВ, със стандартна месечна такса от 1,00 лв.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.12.2021 г. страните са сключили Приложение № 1 към договор № 503554975 относно условията за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги. От представеното Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е видно, че за мобилна услуга с номер *********** е активирана услуга „А1 М клас VIP20“. Съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г., МАТ по тарифен план „А1 М клас VIP20“ с включена отстъпка възлиза на 13,20 лв.

По делото е представена и фактура № 442402393/10.01.2022 г. за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2012 г. От съдържанието й се установява, че за мобилна услуга с № ***********, с уговорен тарифен план „А1 М клас VIP20“, са начислени такси за тарифен план в общ размер на 24,65 лв., както и таксувано потребление за разговори в размер на 3,41 лв. От подробната справка по фактурата се установява, че доколкото е налице промяна при тарифния план до 22.12.2021 г. се прилагат условията на стария тарифен план, а считано от 22.12.2021 г. важат условията на тарифен план „А1 М клас VIP20“. Начислените от мобилния оператор такси по фактурата са, както следва: месечна такса по тарифен план „А1 М клас VIP20“ (28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.) в размер на 20 лв.; частична месечна такса за периода от 23.12.2021 г. до 27.12.2021 г., в размер на 3,33 лв.; месечна такса за периода 20.12.2021 г. – 22.12.2021 г., в размер на 1,32 лв., както и начислена такса за разговори на стойност от 3,14 лв. Посочено е, че общата стойност на цената на услугите за мобилен номер *********** възлиза на 24,73 лв. без ДДС.

Не е спорно в отношенията между страните, че задълженията по процесната фактура са погасени чрез извършено плащане. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесната сума е заплатена от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.

73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „М.“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между евентуалното трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата.

Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното, а ответникът, че сумите по фактурата съответстват на договорните условия за предоставяне на съответните услуги.

Институтът на неоснователното обогатяване цели да възстанови действително настъпило неоснователно имуществено разместване, като необходимо условие за уважаване на кондикционния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е доказване намаляване на имуществото на длъжника. По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в 3 решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в тази насока е и ППВС № 1/79 - т. 1/. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата претенция, т.е., че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за процесния период. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл. От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на посочените обстоятелства.

С оглед на това, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, който е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, с който претендира заплащането на следните разходи: 50 лв. за държавна такса и 150 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства, въз основа на които посочените разходи се удостоверяват.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото размерът на претендирания адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на разноски в общ размер на 200 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 9,51 лева с ДДС, с еврова равностойност от 4,86 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й погасяване, представляваща платена при начална липса на основание в полза на ответника сума – част от задължение по фактура № 442402393/10.01.2022 г., във връзка с предоставени мобилни и електронни съобщителни услуги за отчетен период от 28.11.2021 г. до 27.12.2012 г., съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към договор № 503554975 относно условията за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги за мобилен номер ***********.