Определение № 237 от 14.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Перник, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500214 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

С разпореждане № 797 от 19. 03. 2025г., постановено по ч. гр. д. № 254 / 2025г. по описа на Радомирския районен съд, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу С. Ц. И., в частта, за сумата 325,13 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в размер на 618,74 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекс“, произтичащи от договор за потребителски кредит №***, за сумата от 301,31лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 25. 10. 2023г. до 05. 11. 2024г., лихва за забава в размер на 174,90лв. за периода от 26. 26. 09. 2023г. до 05. 11. 2024г., законна лихва в размер на 66,69лв. за периода от 05. 11. 2024г. до 29. 01. 2025г., както и за неплатени неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 420лева, произтичащи от договор за потребителски кредит №***

За да постанови разпореждането, Радомирският районен съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, предл. 1-во от ГПК и е приел, че по отношение на тези претендираните суми, договорът за потребителски кредит, противоречи на закона – 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК /за 1 допълните услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и заобикаляне закона – чл. 21, чл. 19, ал.4 от ЗПК. Отбелязал е, че неспазването на тези разпоредби, което е сторено, съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на целия договор, в резултат на което остава дължима само главницата /чл.23 ЗПК/. При това положение е посочил, че следва да се присъди само сумата 846,74лв., представляваща главница по ДПК, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 03. 02. 2025г. и разноските изчислени съобразно това вземане и е издал заповед за главницата, лихвите върху нея от датата на подаване на заявлението и разноски.

Недоволно от разпореждането в отхвърлителните му части за: сумата от 301,31лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 25. 10. 2023г. до 05. 11. 2024г., лихва за забава в размер на 174,90лв. за периода от 26. 26. 09.

2023г. до 05. 11. 2024г., законна лихва в размер на 66,69лв. за периода от 05. 11.

2024г. до 29. 01. 2025г., е останало „Профи Кредит България“ ЕООД, което чрез юрисконсулт И. Т., го е обжалвало в тези му части, с частна жалба.

Навежда доводи, че Пернишкият районен съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила /т.с. за недопустимост на определението/. Моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за процесните суми. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящето производство.

Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК /съобщението за разпореждането е получено по електронен път на 24. 03. 2024г., а жалбата е подадена на 27. 03. 2025г./ от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

В жалбата са наведени оплаквания в насока, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, цитира се съдебна практика правят се изводи, че не е налице неравноправна клауза в ДПК и всички последващи изводи направени във въззивната жалба се основават на тези изводи.

2

Пернишкият окръжен съд намира обжалваното разпореждане за процесуално допустимо:

Към момента на постановяване на процесното разпорежда, е действала рекакцията на чл. 411, ал.2 от ГПК с Дв. бр.11 / 2023г., която норма е процесуална и е влязла в сила.

Цитираната във въззивната жалба норма на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК е несъотносима към конкретното разпореждане, тъй като в него Радомирският районен съд не се е позовавал на този текст, а на текста на чл. 411, ал.2, т.2, предложение първо от ГПК. Съгласно този тескт в производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона.

В конкретният казус Районният съд е установил противоречие на клаузи от ДПК със законови императивни правни норми – 10а, ал.2 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК /за допълните услуги „Фаст“ и „Флекси“/. В тази част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, то той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК.

След като е налице нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит - 10а, ал.2 от ЗПК чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, това води до недействителност на целия договор, в резултат на което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, остава дължима само главницата, ведно със законните лихви за забава, считано от дадата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 04. 02. 2025г. и никакви други суми не се дължат.

Следователно частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъбразно.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

Потвърждава разпореждане № 797 от 19. 03. 2025г., постановено по ч. гр. д.

№ 254 / 2025г. по описа на Радомирския районен съд, в обжалваните му части.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4