Решение № 67 от 17.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Станислав П. Георгиев

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско дело № 20225000500116 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4436 / 17.02.2022 г. от Б. Д. Б. против решение № 146 / 09.02.2022 г. ,постановено по гр.д.1292/ 21г. по описа на ОС - П. ,с което са отхвърлени предявените от него искове против Р. В. В. за заплащане на сумата от 100 000 лв. ,представляваща главница по договор за заем от 07.12.2015 г. ,както и сумата от 52 475лв. мораторна лихва за периода 07.03.2016 г. до 11.05.2021г. По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба,жалбоподателят заявява искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което предявените от него искове да бъдат уважени.

Въззиваемият Р. В. В. ,представляван от адв. Й. оспорва въззивната жалба и заявява искане решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и 1 останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като допустима следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. ****/** г. по описа на ОС - П. е образувано по искова молба от Б. Д.

Б. против Р. В. В. за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 07.12.2015г. и сумата от 52 475 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.03.2016г. 11.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем на 07.12.2015г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 100 000 лв., като ответникът се е задължил да върне заетата му сума в тримесечен срок от сключването на договора, т.е. в срок до 07.03.2016г. Твърди се, че след изтичане на договорения срок и до настоящия момент ответникът не е върнал на ищеца заетата сума.

Ответникът, от своя страна е оспорил наличието на заемно правоотношение между него и ищеца по сочения от ищеца договор за заем от 07.12.2015г. като оспорва истинността на представения договор за заем и твърди, че положеният подпис за „приел и получил“ не е изпълнен от него.

Оспорва твърдението, че с представения с исковата молба договор за паричен заем и допълнение към него се установява заемната сума да е била предадена от заемодателя на заемателя.

Съдът с обжалваното решение е приел ,че с влязло в сила решение, постановено по НОХД №****/**г. по описа на Р.С. П., Б. Д. Б. е признат за виновен за това, че на 10.01.2017г. в гр.П. пред Б.К.П. - инспектор при Отдел „И.П.“ при ОД на МВР - гр.П., съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - Договор за паричен заем от 07.12.2015г, в който е посочено, че е сключен между Б.Д. Б. като кредитодател и Р. В. В. като кредитополучател на парична сума в размер на 100 000 лв. и допълнение към Договор за паричен заем от 07.12.2015г. за коригиране допусната грешка при изписване името на кредитодателя в договора, относно положените в тях подписи от името на Р.

В. В. от гр.П., когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.При това положение и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е приел за безспорно установено ,че договорът за заем не е подписан от ответника ,при което положение и при липса на други доказателства сумата от 100 000 лв. да е била предоставена със задължението да бъде върната,е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.

Решението е правилно. Действително с влязло в сила решение, постановено по НОХД №****/**г. по описа на Р.С. П., Б. Д. Б. е признат за виновен за това, че на 10.01.2017г. в гр.П. пред Б.К.П. - инспектор при Отдел „И.П.“ при ОД на МВР - гр.П., съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - Договор за паричен заем от 07.12.2015г, в който е посочено, че 2 сключен между Б.Д. Б. като кредитодател и Р. В. В. като кредитополучател на парична сума в размер на 100 000 лв. и допълнение към Договор за паричен заем от 07.12.2015г. за коригиране допусната грешка при изписване името на кредитодателя в договора, относно положените в тях подписи от името на Р.

В. В. от гр.П., когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК като на основание чл.78 а от НК Б. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда съгласно Тълкувателно решение №3 от 20.11.2014г., постановено по Тълкувателно дело №3 от 2014г. на ОСНК на ВКС,при което положение и на основание чл.300 от ГПК същото е задължително за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Доколкото авторството на подписите на процесния договор за заем е състовомерен елемент от престъплението по чл.316 във вр. чл.309 от НК ,то този въпрос не подлежи на пререшаване като преклудиран от влязлото в сила решение по посоченото НОХД ,което недвусмислено сочи ,че между страните не е налице договор за заем ,по силата на който ответникът да е получила търсената от него сума срещу задължението да я върне в твърдяния от ищеца срок.С оглед на казаното предявените от Б. против В. искове за присъждане на сумата от 100 000 лв. – главница по договор за заем от 07.12.2015г, ведно с мораторна лихва в претендирания размер и период се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

До същите фактически и правни изводи е стигнал първоинстанционния съд,който е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 146 / 09.02.2022 г. ,постановено по гр.д.1292/ 21г. по описа на ОС - П. .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4