Определение № 22912 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22912 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Румяна М. Найденова

Анна-М. М. Събева като разгледа докладваното от Анна-М. М. Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510110 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 233075/21.07.2026 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, депозирана от Поделение за пътнически превози София към „БДЖ-ПП“ ЕООД, чрез старши юрисконсулт Р.Х., пълномощник на инж. А.А. – Директор на Поделение за пътнически превози София, срещу Решение № 12727/26.06.2026 г., постановено по гр.д. № 37355/2024 г. по описа на СРС, ГО, 113-и състав, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 203369/20.06.2024 г. от Поделение за пътнически превози София към „БДЖ-ПП“ ЕООД срещу Д.Д.Р., като производството по гр.д. № 37355/2024 г. по описа на СРС, 113-и състав е прекратено в частта по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв., представляваща неплатена наемна цена за общежитие „Витиня“ за м.

06.2021 г.

Жалбоподателят излага твърдения, че искът за присъждане на дължима сума в размер на 234 лв., представляваща неплатена наемна цена за общежитие „Витиня“ за м. 06.2021 г., има за правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.

228 ЗЗД с оглед сключен с ответника Д.Д.Р. договор за ползване на общежитието, докато се намира в трудово правоотношение с ищеца. Сочи, че това се установява от представените по делото молба и заповед за настаняване в общежитието, като във фактура от 28.06.2021 г. е отразен точният размер на дължимата сума за наемна цена за съответния месец. Поддържа се, че този размер се потвърждава и от представената справка от счетоводството на работодателя, както и от заключението по допуснатата ССчЕ. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че Поделение за пътнически превози София към „БДЖ-ПП“ ЕООД, като работодател по смисъла на ДР на КТ, не 1 може да е процесуална страна по наемните правоотношения със своите работници, на които предоставя общежитие, поради обстоятелството, че тези правоотношения произхождат именно от трудовите правоотношения със служителите. Частният жалбоподател счита, че районният съд е тълкувал превратно в този смисъл разпоредбата на чл. 357 КТ. Излага съображения, че първата инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, доколкото не е обсъдила в мотивите на обжалваното решение нормата на чл.

59 ЗЗД. Оспорва и приложимостта в настоящия случай на последиците по чл.

129, ал. 3 ГПК, тъй като с шест броя уточнителни молби – с вх. № 148661/28.04.2025 г., с вх. № 274786/14.08.2025 г., с вх. № 389987/27.11.2025 г., с вх. № 12494/16.01.2026 г., с вх. № 40472/09.02.2026 г. и с вх. № 66371/02.03.2026 г., в отговор на разпореждания на съда са изпълнени дадените от него указания, като е установено, че управителят на „БДЖ-ПП“ ЕООД има правомощията да делегира права на директорите на трите поделения – в София, Горна Оряховица и Пловдив, да сключват договори за наем със своите работници. С оглед изложеното се отправя искане за отмяна на обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е депозиран отговор на частната жалба с вх. № 288660/21.09.2026 г. по вх. рег. на Софийски районен съд, от Д.Д.Р., чрез адв. М. С., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че постановеният oт районния съд съдебен акт е правилен, законосъобразен и изцяло съобразен с основните институти на гражданското и процесуалното право. Посочва се, че по силата на делегиране/упълномощаване от управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД директорът на поделението не се превръща в самостоятелна страна по наемното правоотношение, доколкото по силата на чл. 36 ЗЗД представителят действа от името и за сметка на представлявания, като правните последици възникват директно в правната сфера на представляваното юридическо лице, в случая – „БДЖ-ПП“ ЕООД. Застъпва се становището, че Поделение за пътнически превози София е неперсонифицирано структурно звено, което разполага единствено с рапотодателска правоспособност (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) по трудови спорове. Твърди се, че то няма самостоятелна правосубектност и имущество, поради което не може да бъде страна по облигационни претенции за наем (чл. 228 ЗЗД) или неоснователно обогатяваме (чл. 59 ЗЗД), а страна по такива искове може да бъде единствено юридическото лице „БДЖ-ПП“ ЕООД. Сочи се, че районният съд е изпълнил дадените от Софийски градски съд указания, като с четири разпореждания е дал възможност да бъде посочен правилно ищецът. Ответникът по частната жалба счита, че законосъобразно първата инстанция е приложила правните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК, тъй като констатираните от съда нередовности не са отстранени в срок.

Отправя искане за оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната му прекратителна част, имаща характера на определение по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Частната жалба е подадена в законоустановения срок (чл. 275, ал. 1 ГПК), срещу подлежащ на обжалване акт на съда и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд, а именно гр.д. № 37355/2024 г. по описа на СРС, ГО, 113-и състав, е образувано по искова молба с вх. № 203369/20.06.2024 г., уточнена с молба с вх. № 232323/16.07.2024 г., от Поделение за пътнически превози София към „БДЖПП” ЕООД срещу Д.Д.Р., с която при условията на обективно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978.07 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, с правно основание по чл. 284 КТ във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло за сумата от 245.53 лв., представляваща паричната равностойност на неизносено работно облекло, и с правно основание по чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв., представляваща неплатена наемна цена за общежитие „Витиня” за м. 06.2021 г.

С Решение № 12572/27.06.2025 г. по гр.д. № 37355/2024 г. по описа на СРС, ГО, 113-и състав, съдът е отхвърлил предявените искове по чл. 221, ал. 2 КТ и по чл. 284 КТ във вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, първия от които като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника Д.Д.Р. с правно основание по чл. 226, ал. 2 КТ, като е прекратил произовдството по делото в частта по предявения иск по чл.

228 ЗЗД. С крайния си съдебен акт районният съд е приел, че искът с правно основание по чл. 228 ЗЗД е недопустим като предявен от неправосубектен ищец, доколкото облигационната връзка, от която се твърди да е възникнало съдебно предявеното вземане за наемна цена и консумативи за ползване на наемния обект не представлява трудово правоотношение, поради което специалната работодателска правоспособност не може да намери приложение.

Срещу прекратителната част, имаща характера на определение, е подадена частна жалба от ищеца Поделение за пътнически превози София. С Определение № 21829/05.11.2025 г. СГС, ГО, ЧЖ-I-Б състав е приел жалбата за основателна, поради което е отменил първоинстанционното решение в прекратителната му част и е върнал делото на СРС за продължаване на процесуалните действия при указания за извършване на преценка предявен ли е искът по чл. 228 ЗЗД от и срещу надлежна страна, а в случай на констатиране на нередовност – за уведомяване на ищеца, като му се дадат съответни указания.

С Разпореждане № 175036/13.11.2025 г. СРС, ГО, 113-и състав е указал на ищеца Поделение за пътнически превози София да уточни кое е лицето, имащо качеството на наемодател по процесното наемно правоотношение, както и, в случай че не твърди да е страна наемодател по наемното правоотношение, да изложи обстоятелства, които да обосновават наличието на предпоставки за предявяване на чужди права пред съд (по аргумент от чл.

26, ал. 2 ГПК). В отговор на тези указания по делото е постъпила молба с вх.

3

№ 389987/27.11.2025 г., подадена от ищеца, в която се посочва, че страна по наемното правоотношение е именно Поделение за пътнически превози София, което е било и работодател на ответника, като се заема становище, че не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2 ГПК.

С Разпореждане № 189121/15.12.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, съдът е констатирал, че представеното по делото пълномощно в полза на Р.Х. – старши юрисконсулт, е подписано от А.В.А. – Директор на Поделение за пътнически превози София към „БДЖ-ПП” ЕООД, без да е уточнено и да може да се установи въз основа на какъв акт директорът на Поделение за пътнически превози София разполага с представителна власт по отношение на „БДЖ-ПП” ЕООД. Указал е на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като допълни фактическите и правните си твърдения с конкретно изложение за това как са уредени отношенията между „БДЖ-ПП” ЕООД и Поделение за пътнически превози София; въз основа на какъв акт директорът на поделението разполага с представителна власт по отношение на „БДЖ-ПП” ЕООД; твърди ли, че поделението е страна по договора за наем или че с вътрешен или друг акт е уредена възможност за поделението да претендира наемната цена вместо „БДЖ-ПП” ЕООД. В отговор на така дадените указания е постъпила молба с вх. № 12494/16.01.2026 г., в която ищецът отново посочва, че страна по наемното правоотношение е Поделение за пътнически превози София, като прилага пълномощно с нотариална заверка на подписа от управителя на „БДЖ-ПП” ЕООД Х.И.И. в полза на директора на поделението А.В.А., от което е видно каква представителна власт притежава последният.

С Разпореждане № 8581/20.01.2026 г. районният съд отново е указал на ищеца да изложи конкретни фактически твърдения, от които обосновава наличието на процесуална правосубектност у Поделение за пътнически превози София да предяви осъдителен иск за сумата от 234 лв., представляваща неплатена наемна цена за общежитие „Витиня” за м. 06.2021 г., като посочи дали поделението е самостоятелно юридическо лице, а в случай че не е – въз основа на кой нормативен акт се извежда специалната му правосубектност. С молба с вх. № 40472/09.02.2026 г. ищецът е внесъл уточнения, че Поделение Пътнически превози София не е самостоятелно юридическо лице, а е работодател на ответника съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Посочено е, че управителят на „БДЖ-ПП“ ЕООД е упълномощил директорите на трите поделения в страната с изрични пълномощия, сред които сключване на договори с работници и предоставяне на същите на общежития за ползване.

С последващо Разпореждане № 21814/16.02.2026 г. съдът е указал на ищеца да уточни дали твърди, че директорът на Поделение за пътнически превози София е сключил процесния договор за наем като пълномощник от името и за сметка на „БДЖ-ПП“ ЕООД. Ищецът е депозирал молба с вх. № 66371/02.03.2026 г., в която е отговорил утвърдително, като е посочил, че представителната власт произтича от пълномощно от управителя на „БДЖПП“ ЕООД, представено по делото с предходна молба.

С разпорежданията от 13.11.2025 г., 15.12.2025 г. и 16.02.2026 г. съдът е 4 указал неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания, а именно връщане на исковата молба в съответната част.

С Определение № 15092/21.04.2026 г. първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е указал на ответника възможността да подаде допълнение към писмения си отговор с оглед внесените уточнения по реда на отстраняване на нередовностите на исковата молба. Такова допълнение с вх. № 165922/26.05.2026 г. е постъпило, подадено от Д.Д.Р. чрез адв. М. С., като искът е оспорен като недопустим поради липса на процесуална правоспособност у ищеца и на активна процесуална легитимация, като се поддържа направеното още с първоначалния отговор на исковата молба възражение за прихващате с насрещно вземане на ответника по чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ при условията на евентуалност, в случай че искът бъде признат за допустим и разгледан по същество, поради което е отправено искане за отхвърляне на претенцията.