Определение № 1435 от 15.09.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435 гр. Варна, 15.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20253110203224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 НПК и е образувано по жалба на С. К. Щ. против постановление на прокурор при ВРП от 17.06.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1192/2024г. по описа на 02 РУП при ОД на МВР – Варна.

Наказателното производство е било образувано с постановление на прокурор при ВРП за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, а именно за това, че на 10.05.2021г. в гр. Варна, били отправени закани с убийство по отношение на С. К. Щ., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

С атакуваното постановление, предмет на настоящото съдебно производство, представителят на ВРП е прекратил на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, наказателното производство, с мотив, че в разглеждания случай не е налице от обективна страна съставът на чл. 144 НК, като е приел, че осъществените повреди на имущество на жалбоподателя са с обща стойност далеч по-ниска от стойността на една минимална работна заплата, което опбуславя евентуално наличие на престъпление по чл. 216, ал.4 НК, което не съставлява престъпление от общ характер.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на ВРП. Жалбоподателят сочи, че постановлението на ВРП следва да се отмени, а досъдебното производство да се върне на ВРП за извършване на допълнителни действия по разследването, свързани с установяване на инкриминираните обстоятелства, като изтъква, че и до настоящият момент живее в постоянен основателен страх за живота и здравето си, като се буди по 8-10 пъти на вечер. Оспорва достоверността на част от разпитаните по делото свидетели, които са деца на сестра му и които имат интерес да свидетелстват в нейна полза, тъй като живеят в една къща. Оспорва и заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза в частта, в която в същата е посочено, че той не е изпитал основателен страх от отправените спрямо неговата личност закани от страна на сестра му. В подкрепа на изложеното от него прилага решение по ЗЗДН и 2 броя 1 ограничителни заповеди, с които е успял да се снабди срещу А. И..Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното постановление.

Като се запозна с жалбата и материалите, съдържащи се по досъдебното производство, настоящият състав намери, че жалбата, предмет на разглеждане, е подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, от лице, притежаващо качеството на пострадало такова по смисъла на чл. 243, ал.4 НПК, в законоустановения седмодневен срок от получаването на преписа, поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят С. К. Щ. живеел в гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ 552-2260 (до аязмо „Св.Дух“) заедно с приятелката си С. М. А.. На същия адрес живеела и неговата едноутробна сестра свидетелката А. В. И., като двамата живеели в наследствен имот, като имота, в който била къщата на Щ. бил общ с къщата на сестра му, но имали различни входове към къщите. Със сестра си Щ. имал конфликт възникнал, след като майка им починала на 06.05. 2021 година, тъй като двамата спорели дали и от кого са били полагани адекватни грижи за майка им приживе.

На 10.05.2021г., около 20.00 ч. Щ. бил на двора си и поливал градинката пред къщата си, когато на прозореца се появила сестра му, която го извикала, за да поговорят.

Той отишъл под прозореца и я попитал, какво иска, като според възприетото от него тя направо започнала да крещи, като му казвала, че е убиец и, че той е убил майка им.

Щ. й отговорил, че е тъпа кучка щом мисли така при цялата му любов и след всичко, което той бил направил за родителите им и за нея.

Тогава И. отговорила, че ще му пръсне главата с брадвата. Щ. твърди, че се изплашил за живота си и се прибрал в неговата къща, заключил се, защото бил много слаб от болестта си и потресен от смъртта на майка си. В къщата бил сам, поради това, че приятелката му по това време отсъствала.

Около пет минути след като Щ. се прибрал в дома си, се започнало силно думкане по входната му врата. Той се приближил до вратата и чул И. да вика, че щяла да му пръсне главата с брадвата.

Щ. нямал шпионка на вратата си и нямал, възможност да види, какво става пред дома му, като чул единствено, че сестра му казвала, че ще го убие с брадва.

Щ. не можел да каже, с какво е блъскала сестра му по вратата, но твърдял, че звука бил, като от удряне с твърд предмет.

Тогава той решил да звънне на сина на сестра си св. Д. И. и да му разкаже за случващото се. Предупредил го, че ако не обуздае И. ще звънне на телефон 112.

След няколко минути блъскането по вратата престанало, а след още няколко минути на Щ. се обадила племенницата му Й. И., която поискала от него да излезе и да премести 2 колата на приятелката си, която била паркирана пред двора му, за да не разбие А. И. и нея.

Когато Щ. излязъл навън видял, че автомобилът му, който по това време бил съсобствен между него и сестра му И., марка „ Фолксваген Голф 3“ с peг. № В 4250 КТ, който бил паркиран вътре в двора бил увреден.

Били счупени двата фара, маската и декоративните бленди и бронята, като щетите били на стойност около 300 лева.

Сестра му я нямало на двора, когато той излязъл, а връщайки се към дома си видял, че входната му врата е увредена от нещо твърдо. Била счупена дръжката, а увредени били още патрона и фасадата на стената.

Подмяната на дръжката и щилдовете му стрували 90 лв.

Малко по -късно Щ. забелязал, че маркуча с който поливал бил насечен на няколко места, като предположил, че той също е бил увреден от сестра му - увредената част от маркуча била около 20 метра, на стойност около 100 лева.

Впоследствие отношенията между Щ. и И. се развили чрез нанасяне на обиди от страна на И. от вида на „Малоумнико и тъпанарино“. Били му отправяни и обидите „Ахмак, смотан, слабоумен глупак, тъпанар, тъпоумен, страхливец, мръсен долен-гаден“.

По делото била назначена СПЕ, според която освидетелстваният С. Щ. не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества.

Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ и не страда от умствено заболяване психичното му състояние му позволява да възприема фактите, които имат значене по делото и да дава достоверни показания, като може да пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам.

След проведено изследване вещото лице е посочило, че случилото се на 10.05.2021 г. и на 20.06.2024 г. не е възбудило у Щ. основателен страх за осъществяването му.

Горната фактическа обстановка - че на въпросната дата жалбоподателят и неговата сестра са се срещнали, разменили са си обидни и жестоки думи, след което жалбоподателят е установил поражения върху свои и съсобствени на него и сестра му вещи, се установява безспорно и непротиворечиво от показания на свидетелите, СПЕ, писма, докладни записки, справки, жалби, оптични носители и др.

Единственото съществено противоречие между събраните по делото гласни доказателства е обстоятелството дали А. И. е заплашвала брат си с брадва, като досежно този факт са налични единствено косвени доказателства, свързани с наличието на увредени негови вещи – маркучи за поливане, патрон на врата и съсобствени такива – детайли по лекия автомобил, който двамата със сестра му са притежавали.

Действително по делото са налице две групи свидетели, които установяват тезите на жалбоподателя Щ. от една страна и на неговата сестра И. от друга, като всяка от групите следва да се счита за заинтересована в установяването на едната или на другата теза.

3

Единствените свидетели, които съдът прецени като незаинтересовани с св. С.П. и С.Н., като единият свидетел е категоричен, че думите на И. (че й се иска брат и да го няма) са били провокирани от неговото поведение в общия спор за септичната яма и другите им съсобствени вещи и имоти след смъртта на майка им, а другият сочи, че след като е чул нейните думи Щ. не е реагирал изобщо, а е продължил да спори със сестра си.

Без съмнение останалите две групи свидетели са обвързани от тезата на всяка от страните в производството, като наред с това всеки от свидетелите е в определена степен на родство или близост с останалите, което на практика не дава възможност на съда да възприеме с необходимата степен на категоричност и безпристрастност която и да е от двете групи.

В този смисъл действително верен се явява изводът на представителя на ВРП, че по делото не може да се установи еднозначно от обективна и субективна страна извършването на деяние по чл. 144, ал.3 НК, още повече в светлината на становището на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, което е категорично, че Щ. не е изпитал основателен страх за живота и здравето си.

Досежно изводите за отсъствието на съставомерност на конкретното деяние прокурорът е изложил съображения както от фактическа, така и от правна страна, че в случая липсва обективен елемент на престъплението по чл.144, ал.3 НК.

Наред с това, настоящият състав намира за уместно да посочи, че по делото не са налице и доказателства за субективния елемент на И. да се закани с убийство на брат си, с ясната идея че ще възбуди у него основателен страх, още по-малко се установява реално намерение да посегне на живота му. Установи се единствено, че двамата имат изключително лоши отношения, спорят за наследствени вещи и имоти, като по този начин явно не зачитат паметта и волята на техния общ родител.

Обстоятелството, че жалбоподателят Щ. в получил закрила по ЗЗДН според настоящия състав не е факт, който сам по себе си е от естество да установи с категоричност престъпление по чл.144, ал.3 НК, каквото не се установява по никакъв начин от другите налични по делото доказателствени източници.

По отношение на възражението, че представителя на държавното обвинение се е позовал на некоректно експертно заключение, същото е голословно и мотивирано от жалбоподателя единствено с обстоятелството, че той не е доволен от крайния извод, но не се излагат конкретни аргументи които да сочат на некомпетентност, предубеденост или друг пропуск на заключението.

Последно, следва да бъде разгледано възражението за неразследване на последващи инкриминираните събития конфликти между страните.

По повод на това настоящият състав намира повод да посочи, че всяко наказателно производство има свой собствен предмет на доказване в рамките на който се разглеждат и подлагат на анализ определени факти,които не следва да бъдат произволно разширявани, като в случая предмет на разглеждане са събитията от 10.05.21 г., по които се е произнесъл и 4 представителя на ВРП и които подлежат на ревизия в настоящото производство.

За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че видно от отдавна породилия се имуществен конфликт между страните в настоящото производство в случая се касае за обострени семейни и междуличностни отношения за разрешаването на които не биха способствали механизмите на наказателното правораздаване, използването на които по неправилен начин само би задълбочило създалите се разломи в отношенията между роднините.

Така мотивиран и на основание, чл. 243, ал.6, т. 1, вр. чл. 243, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВРП от 17.06.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1192/2024г. по описа на 02 РУП при ОД на МВР – Варна.

Преписи от същото да се връчат на жалбоподателя, на А. И. и на ВРП.

Определението подлежи на обжалване в срок от седем дни от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5