Решение № 527 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330204422 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на „Димар“ ООД, ЕИК 175199115, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Ихтиман, гр. Ихтиман, „Траянови врата“ № 15 представлявано от Д. Г. Д., на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят „Димар“ ООД, ЕИК 175199115 моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. В., пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 12.12.2020г. в 09:16ч. било извършено нарушение с № B65A9871BC9D502BE053041F160A41E6, установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663.

То се изразявало в това, че на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа - в община Родопи, за движение по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, било установено движение на ППС - влекач „ВОЛВО ФХ12 460“, с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, за което частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

Декларираната категория в тол декларацията била за ППС с допустима максимална маса над 12 тона с 2 оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 тона с 5 оси. За същото електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено „има тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената.“ Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят „Димар“ ООД, ЕИК 175199115, представлявано от Д. Г. Д..

С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на „Димар“ ООД на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.Зб от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство писмени доказателства, както следва: ЕФ № **********; снимков материал, известие за доставяне, доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - Зв, справка за собственост на МПС с peг. № ***; становище от отдел УИСИ, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от 2 правна страна:

Не се спори, а и от приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство с регистрационен номер *** е собственост на „Димар“ ООД, ЕИК 175199115 с брой оси – 2, като технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 18000 кг.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че пътно превозно средство – с рег. *** на 12.12.2020 г., в 19:15 часа, е преминало по път А-1, км 107+663, с посока – намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е било заснето с техническо средство с идентификатор № 20212, намиращо се на същото място. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а именно, че за преминалото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е била по-малка от измерената, била извършена проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в Становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура", Национално тол управление, се установило, че за датата и часа на нарушението за ППС има тол декларация, в която декларираната категория е за ППС с технически допустима максимална маса над 12т с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12т с 5 оси, при което декларираната категория е по-малка от заснетата. На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.

Предвид изложеното и с оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства за изцяло заплатена такса за извършеното движение на ППС с рег. № *** за дата 12.12.2020 г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.

При така приетото от фактическа страна и с оглед събраната доказателствена съвкупност, се установява, че жалбоподателят е извършил 3 описаното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Нарушената норма задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Субект на задължението по нормата поначало се явява собственикът, който в случая е „Димар“ ООД. Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В случая е била заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото за процесното ППС с рег.№ *** е имало тол декларация за преминаване през сегмента за ППС над 12т с 2 оси, а не за установеното към процесната дата, час и място ППС влекач „ВОЛВО ФХ12 460“, с регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000. Недекларирането на броя на осите на ремаркето е довело до определяне на категория ППС, за която е платена по-малка пътна такса от установената с техническото устройство категория ППС, в резултат на което жалбоподателят е допуснал движение на ППС, за което не е платена частично дължимата пътна такса, което съставлява нарушение на горецитираната разпоредба. От значение е преминаването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява. По делото не се установяват данни за технически неизправности в системата за събиране на пътни такси към процесната дата.

При извършената служебно дължима проверка за законосъобразност съдът намира, че приложеният в случая ред за санкциониране на процесното деяние чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Макар в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал.

3 от ЗДвП, то от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за "електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 3б" от ЗДвП. Следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е допустимо и е изрично предвидено в действащото законодателство.

4

Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от разпоредбите на чл.

187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С посочените норми се регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш, като при изпълнение на процедурата издаденият електронен фиш се анулира. Това правило отново сочи, че деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да бъде установявано и санкционирано и чрез издаването на електронен фиш.

В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ е предвидено вписването на собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Същевременно годен субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към което препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е водачът на автомобила, а не неговият собственик или регистриран ползвател.

Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в случаите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба дава регламентация на случаите, когато е установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя. Допустимостта за развитието на процедурата в отсъствие на нарушителя отново сочи на дадена от законодателя санкция деяние с процесната правна квалификация да бъде установявано, а наказанието налагано и чрез издаването на електронен фиш.

Най-сетне разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП регламентира правомощие за определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица при изпълнение на функциите да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че налагайки санкцията за извършеното нарушение с електронен фиш, процесуалният закон е приложен правилно.

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, посочен е собственикът на същото – а именно жалбоподателят, описано е нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.