Решение № 193 от 03.05.2018, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 2087/2017
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 03.05.2018
- В сила
- 02.06.2018
- Състав
- КРАСИМИРА ИВАНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 193 03.05.2018 г. гр.
Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На единадесети април 2018 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 2087 по описа за 2017 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора – „Профи Кредит България“ ЕООД – София, по Ч.гр.д. №
1798/2017 г. по описа на РСТ е издадена заповед № 982/16.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника : К.Д.Р. ***, да заплати сумата от общо 560.48 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 12.08.2015 год., от която главница в размер на 420.48 лв. и неустойка в размер на 140 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски в размер на 75 лв. - държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. След това е постъпило възражение от длъжника в срока и по реда на чл.414 ал.2 ГПК против заповедта за незабавно изпълнение.
Ищецът е подал на 05.12.2017 г. искова молба за установяване на вземането към момента на издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК. Ответникът основава вземането си на сключен между страните договор за потребителски кредит № ********** на дата 12.08.2015г. , при следните параметри: сума на кредита 400 лв.; срок за погасяване на кредита: 6 месеца; размер на погасителна вноска по кредита : 74.90 лв.; падеж на погасителната вноска: 10-о число от месеца; ГПР 49.92 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 449.40 лв. Към договора има избран и закупен пакет от допълнителни услуги, с конкретни параметри. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 705.90 лв.; общ размер на погасителната вноска : 117.65 лв. и дата на погасяване 10 ден от месеца. Ищецът изпълнил задължението си и на 12.08.2015г. превел на ответника сумата от 400 лв. по кредита. Длъжникът не направил нито една погасителна вноска и след изпадането му в забава , съгласно чл.12.3. от ОУ договорът е прекратен автоматично на 17.11.2015г. и е обявена предсрочна изискуемост. Длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с писмено уведомление от 19.11.2015г. съгласно т.12.4. от ОУ при прекратяване на договора се дължи неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителния план. Целият срок на договора е изтекъл.
След прекратяване на договора длъжникът направил доброволно 2 пълни и една непълна погасителни вноски, от които са платени част от непогасената главница и лихвите. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да се установи съществуване на вземането му към ответника , произтичащо от неизпълнение на посочения договор за потребителски кредит, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1798/2017г. по описа на РСТ, както и да осъди ответника да заплати направените в исковото и в заповедното производство разноски. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който той няма възражения по съществото на спора. Ответникът не отрича, че има сключен договор за потребителски кредит за 400 лв. Поради неблагоприятно стечение на обстоятелства от личен и семеен характер т.е. по причини от субективен характер не е успял да погаси своевременно задълженията си. Редовно призован ответникът се яви лично в открито заседание и оплакванията му са за некоректно отношение от страна на ищеца като кредитор, който чрез други фирми за събиране на просрочени вземания – кол финанси го е изнудвал, а той-ответникът е бил негов клиент, получил е все пак някакво доверие и не е бил недобросъвестен. Ответникът заяви, че не е отрекъл, че има задължения, бил е принуден от обстоятелствата и по необходимост не е могъл да се изплати своевременно. Същият е готов за съдебна спогодба, но не се яви представител на ищеца. Ответникът направи в открито заседание възражение за прекомерност на разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. в исковото производство. Представи писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 982/16.10.2017г. по Ч.гр.д. № 1798/2017 г. по описа на Районен съд – Търговище за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено на длъжника:
К.Д.Р. ***, да заплати на кредитора - „Профи Кредит България“ ЕООД
– София, сумата от общо 560.48 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 12.08.2015 год., от която главница в размер на 420.48 лв. и неустойка в размер на 140 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски в размер на 75 лв. - държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Ответникът като длъжник по заповедта е подал на 30.10.2017г. в двуседмичния срок , считано от 17.10.2017г. бланкетно възражение, че не дължи изпълнение на вземането. Видно от представения по настоящото дело писмен договор, ищецът - „Профи Кредит България“ЕООД -
София, наричан кредитор, от една страна и ответникът – К.Д.Р., наричан за краткост клиент, от друга страна , са сключили в офис на кредитора в гр.
Търговище, ул. „Христо Ботев“ № 31, Договор за потребителски кредит – Профи Кредит Стандарт № **********, на дата 12.08.2015г. , ведно с избран пакет от допълнителни услуги – Бонус. Съгласно договора, раздел VІ. „Параметри“ по кредита : сумата на кредита е 400 лв., срок за погасяване на кредита е 6 месеца, размер на вноската по кредита е 74.90 лв., ГПР 49.92 %, годишен лихвен процент
41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11 или общо дължима сума по кредита 449.40 лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
„Бонус“ параметрите са следните: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 256.50 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 42.75 лв. Вписаното в договора общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 705.90 лв.; общ размер на вноската е 117.65 лв. и уговорена дата на погасяване: 10 ден от месеца. Няма спор, че договорът е действителен, подписан лично от ответника, както и приложенията към договора в т.ч. и Общите условия към договор за потребителски кредит и погасителния план. Видно от преводно нареждане за кредитен превод, статус дата 12.08.2015г. кредиторът е превел сумата по кредита в размер на 400 лв. на клиента. Съгласно погасителния план 6 бр. месечни вноски са в периода от 10.10.2015г. – първата до 10.03.2016г.- последната. От представеното от ищеца по делото извлечение по сметка- ДЗ **********
/лист 42/ , ответникът е направил първото плащане на 13.05.2016г. с 216 дни в забава на погасителна вноска в пълен размер 117.65 лв.; второто плащане е на дата 03.01.2017г. с 420 дни забава на погасителна вноска в пълен размер 117.65 лв. и третото и последно плащане е в размер на 50.12 лв., като изобщо не е отбелязана дата на плащане. Общата сума на получените плащания по договора за кредит № ********** към 05.12.2017г. е в размер на 290 лв., а остатъкът от неизплатено задължение по същия договор към 05.12.2017г. е в размер на 420.48 лв. С уведомително писмо от 19.11.2015г. /лист 43/ ищецът уведомил ответника, че поради нарушение на задължението му по ОУ, задължението му съгласно договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо и е начислена неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителния план и че съгласно Общите условия договора за кредит № **********, считано от 17.11.2015г. е едностранно прекратен, като общата дължима сума възлиза на 850.48 лв., което включва непогасена част от задължението съгласно договора : 705.90 лв.; лихви за забава : 4.58 лв. и неустойка поради прекратяване: 140 лв.
Ищецът не представи писмени доказателства, за получаване от ответника на цитираното уведомително писмо.
Ответникът е получил и представи по делото уведомително писмо от 03.11.2015г. /лист
61/, в което е посочено, че по договора за кредит № ********** към дата 03.11.2015г. няма нито едно плащане и че общата стойност на просроченото задължение е в размер на 120.09 лв., което включва просрочена вноска в размер на 117.65 лв. и лихва за забава в размер на 2.44 лв. Това кореспондира с данните по визираните по-горе извлечение по сметка /лист 42/ и погасителния план. В това уведомително писмо е указано на длъжника, че ако не постъпи незабавно плащане на дължимите суми, договорът за кредит ще бъде прекратен и ще бъде начислена неустойка за неизпълнение на договорни задължения. След това на 29.01.2016г. ответникът е заплатил 50 лв. – за вноска, по сметка на ищеца /л.66/; на 16.03.2016г. е заплатил 40 лв. /л.68/; на 13.05.2016г. е заплатил 40 лв. /л.69/ ; на 31.05.2016 г. е заплатил 40 лв. /л.70/ или общо 170 лв. Независимо от уведомителното писмо и предупреждаване, че ако не постъпи незабавно плащане на дължимите суми, договорът за кредит ще бъде прекратен, страните по договора за кредит – „Профи Кредит България“ ЕООД, представлявано от пълномощника Л.С.Х., като кредитор, и К.Д.Р., от друга страна , като клиент са сключили на 31.05.2016г. писмено извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга 100 % № ********** /същия договор за кредит/. Съгласно чл.1 от споразумението, страните по същото са сключили договор за кредит /ДК/ № **********. Поради това, че клиентът не е изпълнил задълженията си в срокове по договора за кредит и погасителния план към него, кредиторът е пристъпил към принудително събиране на вземането си по този ДК. В чл.2 от споразумението е уговорено изрично, че към датата на подписване на споразумението , дължимата сума по ДК № ********** е в размер на 680.48 лв., включваща неизплатена част от кредита, лихва за забава и неустойка по договора, съдебни разноски и законната лихва , дължима от датата на постановяване на арбитражно решение, в случай че има постановено такова, административна и инкасо такса, в случай, че такава е/са начислена/и. Никъде в споразумението не са посочени поотделно като размер и съответно период за който са начислени задълженията на клиента за неизплатена част от кредита т.е. главницата, за лихва за забава, за неустойка, съдебни разноски и пр. Съгласно чл.3 от споразумението, клиентът се задължава в срок от 7 месеца, считано от датата на подписване на същото споразумение /т.е. от 31.05.2016г. до 31.12.2016г./ да заплати на кредитора сумата от 680.48 лв. на 7 равни месечни вноски в размер на 97.21 лв., платими на 26-о число от месеца съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от това споразумение. Страните изрично са уговорили в чл.7 от споразумението, че при неизпълнение на договорните условия в чл.3 от същото споразумение и просрочие, на която и да е от вноските с повече от 60 дни, споразумението се прекратява едностранно от страна на кредитора и общият размер на сумата, посочена в чл.5 няма да бъде опростена /няма договорена такава сума т.е. 0.00/, а всички неизплатени задължения по този ДК стават отново дължими, в това число неизплатената част от кредита, лихви за забава и неустойки по договора, съдебни разноски и законна лихва, дължима от датата на постановяване на арбитражно решение, в случай че има постановено такова, административна и инкасо такса, в случай, че такава е/са начислена/и. В погасителния план, който е неразделна част от извънсъдебното споразумение /лист 71/ по № на договор за кредит /ДК №/ ********** са посочени 7 бр. вноски с падежни дати от 26.06.2016г. до 26.12.2016г., като размера на всяка погасителна вноска е 97.21 лв. Ищецът, подписвайки на 31.05.2016г. извънсъдебно споразумение с нов погасителен план за преструктуриране на дълга по ДК