Решение № 230 от 20.12.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Сандански, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Кр. Бузова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно наказателно дело № 20221250200509 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Сандански, улица „Г. С. Р....“ №... срещу Наказателно постановление /НП/ № ..../... от ............г. на Началник РУ Сандански, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на ........../...............лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и липсата на преценка от административно наказващия орган относно приложението на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява, представлява се и от упълномощен представител. Същите поддържат жалбата и искат отмяна на НП. В с.з. претендират незаконосъобразност на НП и предвид неправилно определяне на отговорното лице, предвид налагането на физическо лице на санкция в размер, предвиден за юридическо лице.

1

Пледират за отмяна на НП и на основание, че вмененото на жалбоподателката административно нарушение не е доказано да е извършено по един безспорен и категоричен начин по предвидения в закона ред. Претендират се направените за адвокат разноски по делото в размер на 600 лева.

Началникът на РУ Сандански, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на предвидения в ЗАНН 14 дневен срок за обжалване от лице, което е и адресат на обжалвания акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На ........... г. около ......... часа бил получен сигнал в РУ Сандански за силна музика и шум от заведение, разположено в град Сандански. На място бил изпратен екип от служители на РУ Сандански – свидетелите В. С. и Д. М..

Установили силна музика от ресторант „.........“, разположен в град С.........., на улица „В........“ №.... Провели разговор с управителката - жалбоподателката И.

К. И.. Предвид установеното нарушаване на тишината свидетелят С., в присъствието на свидетеля М. съставил същия ден АУАН № ........./......... г., бл. № 070401. АУАН бил съставен срещу И. К. И., в качеството й на собственик и управител на ресторант „............“, затова че на ....... г. около .......... часа в гр. С............, на улица „В........“ №.. като собственик и управител на Ресторант „М.......“ допуска силна музика от озвучителната уредба след .......... часа и квалифицирал нарушението като такова по ЗЗШОС. АУАН бил съставен в присъствието на И., която го подписала, като в графата възражения записала, че няма такива. Такива не били депозирани в предвидения срок и на основания АУАН Началника на РУ Сандански издал обжалваното НП на ..........г. В същото посочил, че И., в качеството на собственик на ресторант „М....“ в град Сандански, на улица „В...“ № .. допуска вдигането на шум, в резултат на работата на озвучителна уредба, с което нарушава спокойствието на гражданите. Посочил същата като в АУАН нарушена разпоредба на закона – чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС и на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС наложил на И. глоба в размер на .......... лева. НП било връчено на И. на ......... г., а жалбата е срещу НП е депозирана в РС-Сандански на ............ г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 2 на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:

Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Съгласно на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОЗ забранява се озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя да узнае какво нарушение му се вменява, за да организира защитата си, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Съдът намира, че описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП не е прецизно и не съдържат признаците от обективна и субективна страна от състава на нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Не става ясно озвучаването от физическо лице ли е извършено или от обект по ал.1, кои са откритите площи и в какви зони са те.

На следващо място не се установява безспорно и авторството на деянието. Липсват доказателства, че именно лицето И. е отговорна за озвучаването. В АУАН и НП липсва изрично посочване кое е лицето стопанисващо проверения обект – ресторант – физическо или юридическо 3 лице, кой е отговорен за дейността на този обект, въз основа на какви доказателства. Налице е просто твърдение, че И. е собственик и управител на заведението, без да е установено на какво основание – собственик на същото като физическо лице, като управител и собственик на юридическо лице, което го стопанисва, като лице по трудов договор с физическо лице, което стопанисва заведението. На се изяснени задълженията и правата на И. като управител на заведението.

Съгласно чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС, за нарушение по чл. 16а, ал. 1 - 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. От проведеното производство не става ясно кого всъщност АНО е имал предвид като лице, отговорно за извършеното нарушение – лично И. или юридическото лице, което стопанисва обекта и на когото И. е може би управител. Изцяло неясно остава за съда на кое основание АНО е приел, че именно И. е отговорното за нарушението лице и следва да бъде санкционирана. Липсата на яснота в това обстоятелство изключва възможността съдът да преквалифицира нарушението и да приложи относимия материален закон – каквито правомощия има след измененията в ЗАНН от 2021г., доколкото е налице неяснота относно имащите отношение към констатираното нарушение физически и юридически лица. Именно тази неяснота според съда е довела и до това, на физическо лице да се налага предвиденото за физическо лице наказание – глоба – но в размер приложим по отношение на наказанието имуществена санкция на юридически лица.

Същевременно липсата на ясно установена фактическа обстановка не позволява на съда да прецени компетентността на лицата съставили АУАН и издали НП. В чл.36 от ЗЗШОС се предвижда, че актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 - 22, а съгласно чл.37 от ЗЗШОС, наказателните постановления по този закон се съставят по реда на ЗАНН и се издават от компетентните органи по чл. 17 22. Разпоредбата на чл. 17-22 определя компетентните органи, които следят за шума. Съгласно чл.17 от ЗЗШОС Министърът на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със ЗЗ, осъществяват контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, по ред, определен със ЗЗ.

4

Правомощията на Министъра на вътрешните работи са предвидени в чл.19 от ЗЗШОС, който предвижда, че Министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица осъществяват контрол: 1. върху пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване, по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда в съответствие със ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му; 2. За спазване изискванията на чл. 16а, ал. 2 и 3. В случая АУАН е съставен от младши инспектор в РУ Сандански, а НП е издадено от Началник РУ Сандански, като по делото липсва заповед или оправомощаване от Министъра на вътрешните работи да осъществяват контрол за спазване на изискванията на чл.16, ал.2 и ал.3 от ЗЗШОС. Предвид посоченото този състав намира, че АУАН и НП са съставени и от орган без компетентност.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че не се установи по безспорен начин на ........... г. около ................. часа озвучаване на открита площ в зона, предназначена за жилищно строителство. От показанията на единственият свидетел разпитан по делото, живеещ в жилищна кооперация наблизо – свидетелят Атанас костадинов не се установи да е имало такъв шум, а от разпита на полицейските служители се установява, че се е чувала музика на улицата при отваряне на вратата на заведението, но не могат да кажат колко силна е била.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени ..........лв. за възнаграждение на адв. Р. Н.. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева. В случая не е направено възражение за прекомерност на разноските. Искането за заплащане на разноски в този размер съдът намира за основателно, тъй като правният интерес е висок – в размер на ..........лева. Съгласно чл.18, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите по ал. 2 5 възнаграждението е 500 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. и макар делото да не се отличава с фактическа или правна сложност, то е приключило в две съдебни заседания, като в едното от тях не е бил даден ход, а на второто с.з. са разпитани трима свидетели, с процесуално представителство в съдебната зала от адвокат, поради това ОД на МВР-Благоевград, в която организационна структура е РУСандански следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител в размер на .............лева.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 339а-14/22 от 04.03.2022г. на Началник РУ Сандански, с което на И. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С.........., улица „Г. С. Р...........“ №.. за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на ........../........./ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Сандански, улица „Г. С. Р..........“ №2 сумата от .... /...../ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.