Решение № 6757 от 07.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11484/2024
- Вид
- Решение № 6757
- Подписан
- 07.11.2025
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за наследството
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 28 · Закон за наследството
- чл. 29 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл.30, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл.19,ал.1 · Семеен кодекс
- чл.27,ал.1 · Семеен кодекс
- чл.28 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6757 гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заС.ние на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
ПредС.тел:
Членове:
Силвана Гълъбова
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100511484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6169/05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 12745/2022 г. на СРС, ГО, 119 състав, е отхвърлен иска на Е. С. Н., ЕГН **********, срещу С.
Н. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарение, извършено от наследодателя С. С. Н., починал на 21.05.2021 година, с договор за дарение от 21.02.2020 година, в полза на С. Н. М. с ЕГН**********.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Е. С. Н., в която се поддържа, че решението е неправилно. Въззивникът сочи, че е единствен наследник на С.
Н. и е с право на запазена част от 1/2 ид.части от наследственото имущество, като е приел наследството по опис. Поддържа се, че с договор за дарение от 21.02.2020 г. С. С. Н. прехвърлил на ответника С. Н. М. поземлен имот с планоснимачен №823 в парцел XII с площ по документи 1177 м 2 в местността Локвата със стара имотна партида 81593 в Софийска столична област в Столична община в с. **** с административен адрес на ул. **** с идентификатор ***, като това било единственото имущество на наследодателя. По отношение претенцията на ответника по чл.12 ЗН за извършени подобрения се твърди, че ответникът няма активна легитимация да заяви такава претенция. Въззивникът сочи, че след остойностяване на всички парични активи на наследодателя към момента на откриване на наследството 1 и се добави стойността на дарението, като се извадят пасивите е очевидно, че размерът на разполагаемата част и запазената част е с отрицателен знак, което налага отмяна на дарственото разпореждане. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Въззиваемият С. Н. М. не е депозирал отговор на въззивната жалба. В о.с.з. не се явява и не изпраща представител.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството.
С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят предвижда възможността наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част. Когато наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е да е приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от СО, район Оборище на 24.07.2013 г. се установява, че наследодателят на ищеца С. С. Н. и С.Я.Я. са сключили граждански брак на 16.12.2000 г. От представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №31/11.03.2004 г. , т. I, по н.д. № 28/2004 г. на нотариус Д.Т. се установява, че С. С. Н. е закупил процесния недвижим имот. Доколкото имотът е придобит от С. С. Н. по време на брака му със С.Я.Я., то същият е станал съпружеска имуществена общност /съгласно презумцията на чл.19,ал.1 СК (отм. с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на СК - обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г .).
Бракът е прекратен съгласно утвърдено споразумение с Решение от 28.02.2014 г. по гр.д. № 12958/2013 г. на СРС, с което е прекратена и съпружеската имуществената общност и имотът е станал собственост при равни квоти на бившите съпрузи – по ½ ид.ч. / чл.27,ал.1 вр. чл.28 СК – действащ/.
От представения пред въззивната инстанция нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, т. I, рег. № 2366, дело №89/2020 г. на нотариус Ц.С. се установява, че С. С. Н. е дарил на ответника и свой баща С. Н. М. ½ 2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-1840/20.07.2021 г. на изпълнителя директор на АГКК, с адрес на имота с. ****, обл. София (столица), СО, район „****“, ул. ****, с площ от 1177 кв.м., който имот по документ за собственост представлява поземлен имот с площ от 1300 кв.м., находящ се в гр. София – ****м местността „Локвата“.
От представеното по делото извлечение от акт за смърт, издадено от СО, район „Красно село, се установява, че С. С. Н. е починал на 21.05.2021 г. От удостоверение за наследници, издадено на 17.06.2021 г. от СО, район Банкя е видно, че С. С. Н. е оставил единствен свой наследник сина си Е. С. Н. /ищец по делото/.
По делото е представено решение № 20008871/08.02.2022 г. по гр.д.
№46511/2021 г. на СРС, ГО, 37 състав, по силата на което Е. С. Н. е приел по опис оставеното наследство на баща си С. С. Н., което включва освен ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, също така и двадесет броя движими вещи, вземания на стойност 0,27 лв., както и множество задължения. Ответникът не е наследник по закон, като с приемането на наследството по опис от ищеца е изпълнена предпоставката на чл. 30,ал.2 ЗН.
Изготвената пред първоинстанционния съд СТЕ установява, че към датата на откриване на следството /21.05.2021 г./ средната пазарна цена на движимите вещи, оставени от наследодателя, е в размер на 4950 лв.
Установено е, че стойността на ½ ид.ч. от имота, дарен на ответника, е в размер на 139 050 лв. Съобразно заключението на вещото лице, пасивите са 585 805,2 лв., който се формира както следва: по решение № 20008871 от 08.02.2022г., 37-ми състав, СРС - 2 288,44 лв. по прекратен договор №603816711 от 09.07.2021г. сключен с „А1 България” ЕАД – 176,48 лв. по изпълнително дело № 20218630401223 на ЧСИ С.Х. – 2333,15 лв. по изпълнително дело № 20198510401044 на ЧСИ М.П. – 1389,26 лв. по изпълнително дело №20218510400695 по описа на ЧСИ М.П. - 577 290.68 лв. по изпълнително дело № 20228600401832 на ЧСИ В.М. – 2327,19 лв.
Пред въззивната инстанция е изискана информация за размера на дълга по изпълнителните дела към датата на откриване на наследството /21.05.2021 г./, съгласно което към посочената дата размерът на дълга е както следва: по изпълнително дело № 20198510401044 на ЧСИ М.П. – 1300,08 лв. по изпълнително дело №20218510400695 по описа на ЧСИ М.П. – 509180,88 лв. по изпълнително дело № 20218630401223 на ЧСИ С.Х. – 2235,69 лв. към 25.05.2021 г. /4 дни след като длъжникът е починал/. по изпълнително дело № 20228600401832 на ЧСИ В.М. –същото е образувано след смъртта на наследодателя, поради което и следва да се отчете като дълг само присъдените суми по заповед за изпълнение от 3
11.05.2021 г. ,а СРС, ГО, 168 състав в размер от 1041,91 лв. главница, ведно със законната лихва /която до 21.05.2021 г. се равнява на 8,98 лв./ и разноски от 206,76 лв., т.е. общ размер на дълга е 2542,93 лв., като разноските по изпълнителното дело не следва да се включват в дълга.
При отчитане на тези данни се налага корекция на заключението по отношение на общия размер на дълга на наследодателя, който се равнява на 515259,58 лв. към датата на откриване наследството, т.е. 21.05.2021 г. и активи в размер от 4950,27 лв. /стойността на оставените движими вещи, заедно с вземане на стойност 0,27 лв. по банков влог/.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право призната от закона възможност на наследника с право на запазена част (чл. 30 във вр. с чл. 28 ЗН) да поиска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който се удовлетворява неговата запазена част от наследството. За да се установи размера на запазената част на наследника със запазена част, при заявено искане за възстановяване чрез намаляване на дарствени разпореждания или завет, съдът образува наследствена маса съгласно изискванията на чл. 31 ЗН, като в нея включва всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, изважда задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и прибавя даренията без обичайните такива. Остойностяването на имуществената маса се извършва според стойността на недвижимите имоти по време на откриване на наследството и според стойността на движимите вещи по време на подаряването им.
Предвид нормата на чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Ответникът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН има интерес да установява, че размерът на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойностното изражение на разполагаемата част. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. застъпена в решение № 1144/26.11.2008г. по гр.д. № 4899/2007г., V г.о., решение № 261/09.07.2012г. по гр.д. № 46/2012г., І г.о., решение № 50/16.05.2014г. по гр.д. № 3614/2013г., І г.о. на ВКС, в тежест на ответника по иска по чл. 30 ЗН е да докаже какво друго имущество включва наследствената маса, като в противен случай съдът следва да приеме, че тя се изчерпва с имуществото, предмет на безвъзмездната сделка и да го намали съответно на запазената част. В случая 4 не са събрани доказателства наследодателят да е притежавал имущество, извън това, описано в решение № 20008871/08.02.2022 г. по гр.д. №46511/2021 г. на СРС, ГО, 37 състав.
По отношение възражението на ответника по чл.12,ал.2 ЗН – че е допринесъл за увеличаването на имуществото на наследодателя, въззивният съд намира следното: искът по чл.12 ал.2 ЗН е иск по сметки, който съделителите заявяват във втората фаза на делбата, по реда на чл.346 ГПК.
Правната норма визира установената от закона възможност за сънаследник, спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да поиска в делбата увеличението да му се пресметне в имот или пари. Претенцията е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване т.е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на неоснователното /некаузално/ разместване на имуществени блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имущество му като наследствена маса, по отношение на която наследствена маса имат права всички наследници. Или искът по чл. 12 ал.2 ЗН за имущественото съдействие на наследника приживе на наследодателя да касае именно имотите, предмет на делбата, като част от наследството на общия наследодател. Същевременно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН предоставя средство за правна защита само в полза на призовани и приели наследството наследници. Ответникът С. Н. М. не е призован към наследяване наследник /такъв е само ищецът Е. С. Н./, поради което и същият не е материално-правно легитимиран да предяви претенция по чл.12,ал.2 ЗН вр. чл.31 ЗН, респ. възражението на ответника по чл.12,ал.2 ЗН се явява неоснователно. Още повече, ответникът ням и никакъв правен интерес да релевира подобно възражение, доколкото същото се отчита като пасив при зичисляване на наследствената маса, респ. би било основание за намаляване на разполагаемата част на наследодателя.
Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76d7f133-d478-42cf-8459-b39a7018436b