Определение № 1134 от 23.06.2017, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1134

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Михов

Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов гражданско дело № 649 по описа за

2016 година.

Производството отново е висящо пред ОС-Бургас, след като с определение № 206/ 14.06.2017г. постановено по ч.гр.д.№ 186/ 2017г., състав на Апелативен съд – Бургас отмени определение № 649/ 13.04.2017г. с указания, за произнасяне по молбата на В.С. за изменение на постановеното по делото решение чрез намаляване на присъдените разноски.

Делото приключи с решение № 366/

10.08.2016г., като на основание чл.135 от ЗЗД съдът обяви за относително недействителен спрямо Д.И.С.с ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.М.Т. и адв.Костан Тончев от АК-Бургас, издадения от В.Б.С.с ЕГН **********, с адрес: *** в полза на И.А.С.с ЕГН **********, с адрес: *** и посочен съдебен адрес:***, адв.С.Ц. *** запис на заповед от 30.07.2012г. за сумата от 100 000 лв., с падеж на 30.07.2013г., въз основа на който са били издадени заповед за незабавно изпълнение № 2102/ 05.06.2015г. и изпълнителен лист № 3005/

05.06.2015г. по ч.гр.д.№ 3673/2015г. по описа на РС-Бургас. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, В.С. и И.С. бяха осъдени да заплатят в полза на Д.С. сумата от 10 900 лв. направени разноски в настоящото дело, включваща внесена държавна такса и 6900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция следва да се произнесе по постъпилата в срока да обжалване молба с правно основание чл.248 от ГПК от В.С., да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение до предвидения в наредбата минимум, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

В предоставения на ищеца срок, постъпи писмено становище от неговия пълномощник съдържащо твърдения, че заплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение от 6900 лв. не надвишава минималното такова по Наредба № 1 два пъти, а е по-ниско. Ответниците също са претендирали възнаграждение, надвишаващо минималния размер.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства и дадените от въззивната инстанция указания, приема за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване и от лице, което взе участие в производството по делото, макар да не се яви в съдебно заседание и да не изпрати представител. Адв.А.Д. *** беше назначена за служебен защитник на ответника, след предоставена правна помощ. Съобразно цит.в акта на Апелативен съд – Бургас съдебна практика /определение № 260/ 01.06.2015г. по ч.гр.д.№ 1771/2015г. по описа на І г.о., ВКС/, молбата на В.С. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Според мотивите на съда в решението в частта за разноските, присъденото в полза на Д.С. адвокатско възнаграждение не е прекомерно. В допълнение към тях, производството по чл.135 от ЗЗД поради самия си характер, представлява такова с фактическа и правна сложност. Атакуването на сделка, напълно редовна от външна страна, поради специфични само за страните обстоятелства, изисква съобразяване на множество фактори. Всички твърдения в исковата молба, с изключение качеството „кредитор“ на ищеца, бяха оспорени от ответниците в нарочни писмени становища в срока по чл.131 от ГПК. Това принуди ищеца да търси и представя още доказателства. От друга страна, В.С. и И.С. положиха значителни усилия да оборят съществуващата според чл.135 ал.2 от ЗЗД и приложена по делото презумпция за знание у двамата ответници, което също не улесни Д.С..

Застъпваното от В.С. разбиране, че „частта над минимално определения по Наредба № 1 и над подлежащия на възстановяване размер трябва да си остане за сметка на страната направила този разход“, е в противоречие с основни принципи в правото. Първо, именно поведението на ответниците е причината, ищецът да търси правата си по съдебен ред, предвид приетото в самото решение. Второ, адвокатските възнаграждение се договарят свободно и установените минимални размери целят съсловна защита на отделните адвокати с оглед получаване на достойно заплащане за положен квалифициран труд.

Трето, застъпените в цит. ТД № 6/2012г. на ВКС становища по отделните въпроси указват, че до намаляване на направени разходи за изплатено адвокатско възнаграждение следва да се пристъпва при наличие на определени предпоставки, нито една от които не е налице в настоящия спор. Четвърто, както е отбелязано в отговора на пълномощника на Д.С., претендираното адвокатско възнаграждение от страна на И.С. от 4200 лв. /л.31 по делото/, също е над определения в Наредба № 1 минимален размер /3530 лв. според мотивите на съда – л.70/.

Предвид изложеното, молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на адв.А.Д. *** като процесуален представител на В.Б.С.с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде изменено решение №

366/ 10.08.2016г. в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Д.И.С.с ЕГН **********, с адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.М.Т. и адв.Костан Тончев от АК-Бургас от 6900 лв. на 3530 лв., като неоснователна.

Определението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: