Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1454 от 12.04.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 708/2022
Вид
Определение № 1454
Подписан
12.04.2022
В сила
12.04.2022
Състав
Диана Димитрова Митева, Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 12.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100500708 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2916/2021 год., ВРС – 17ти състав осъдил ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище: гр.

София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 , ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „********, парично застрахователно обезщетение в размер н а 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София пътно – транспортно произшествие между водача на лек автомобил „********** и водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *******, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над 4 000 лв. до предявения размер от 12 000 лв. и е разпределил отговорността за разноски, съобразно изхода от спора.

Недоволен от горното е останал ответника по делото, който обжалва постановеното решение в осъдителната му част доводите за неговата неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му в разрез със събрания по делото доказателствен материал. Излага, че изводите на съда относно доказаност на механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените от ищеца травми са немотивирани, които своевременно са оспорени от ответника. Неправилно в тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което не е направило собствен анализ, а се е позовал на представените от ищеца и оспорени от ответника писмени доказателства.

Позовава се на обясненията на вещото лице за липса на обективни данни за установяване скоростта на движение на двата автомобила преди произшествието, както и на обстоятелството дали ищецът е бил с предпазен колан. Твърди и че липсват ангажирани други годни доказателства за установяване на механизма на ПТП, въпреки указаната на ищеца от съда доказателствена тежест за този факт. С оглед горното и обстоятелството, че съставеният 7 месеца по-късно констативен протокол няма обвързваща съда доказателствена 1 тежест счита извода на съда за необоснован. В условие на евентуалност, счита, че изводите на съда относно характера, интензитета и времетраенето на понесените от ищеца щети също са необосновани. Позовава се на приетото заключение по назначената СМЕ, според която обичайният период на възстановяване при подобни травми е 1 месец и липсата на категорични медицински данни, потвърждаващи използването на предпазен колан като събраните гласни доказателства счита в противоречие с неоспореното заключение на експерта. Излага също така, че макар че е приел, че ищецът не е претърпял значителна психологична травма, съдът не е съобразил горното обстоятелство при определяне размера на обезщетението, което не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Инвокират се оплаквания и за непроизнасяне от страна на съда относно релевираното възражение за съпричиняване поради неползване на обезопасителен колан, както и за несъобразяване на разпоредбата на чл.497, ал.1 т.2 КЗ относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част и постановяване на друго такова, с което се отхвърли предявения иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано. Сочи, че по делото освен представения КП са събрани и други доказателства – експертно заключение, допълнителни писмени доказателства, включително АУАН и гласни такива, с които се установява механизма на ПТП и претърпените от него неимуществени вреди от ищеца. Недоказано е останало и възражението за съпричиняване поради неползване на предпазен колан, поради което се настоява за потвърждаване на решението в осъдителната му част, ведно с присъждане на разноски.

Недоволен от горното е останал и ищеца по делото, който обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част с доводите за неговата неправилност, необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че при правилно установена и възприета от съда фактическа обстановка съдът е присъдил неотговарящ на критериите за справедливост размер на обезщетение. Съдът не е отчел реално понесените от ищеца болки и страдания, като за определяне на присъдения размер от 4000 лева не е формирал каквито и да е конкретни мотиви. Като анализира събраните по делото СМЕ и гласни доказателства, счита присъденият размер за необосновано занижен и несъответен както на действително претърпените вреди, икономическата конюктура в страната и лимитите на застрахователните суми. Настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на претендираното обезщетение в пълен размер, ведно с разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в отхъврлителната си част, като оспорва твърденията на ищеца относно доказаност на значителна психологична травма.

Настоява за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част, ведно с присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните 2 предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2916/2021 год., ВРС – 17-ти състав, В ЧАСТТА, с която ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „******** , парично застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София пътно – транспортно произшествие между водача на лек автомобил „********** и водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *******, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Н. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „******** срещу решение № 260054/20.01.2022 год., постановено по гр.д.

№ 2916/2021 год., ВРС – 17-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Н. В. ИВ. срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, за разликата над присъдените 4 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на реализирано на 28.03.2018 г. на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София пътно – транспортно произшествие между водача на лек автомобил „********** и водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *******, на основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 708/2022 год. на ВОС за 04.05.2022 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните ЧРЕЗ ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ИМ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – адв.Т.С. и адв. Н.И., ведно с препис от настоящото определение, като на страните се врачи препис и от депозираните писмени отговори.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4