Решение № 1221 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110201537 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от * гр. Девня, ЕИК *, против Електронен фиш №8506858688, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ София, с който за нарушение по чл.102, ал.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2500.00 лв.

Въззивникът счита оспорения ЕФ за незаконосъобразен, неправилен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същият да бъде отменен.

Твърди, че за вмененото му нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, а следва да се прилага общата процедура на ЗАНН и да се издаде АУАН.

Твърди също, че не е спазен срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е нарушена процедурата по установяване на нарушението и налагане на административно наказание, както и че случаят е маловажен поради наличен технически проблем в системата, който не е настъпил по вина на въззивника. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна моли оспорения ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.12.2023 г. в 12:19 ч. с устройство №10082 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, намиращо се в Община Аксаково на път А-2, км.418+126, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач *, рег.№*, с технически допустима максимална маса 18000 кг, 2 бр. оси, в състав с ремарке с общо 5 оси, обща технически допустима максимална маса на състава 44000 кг, за което изцяло не била платена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП според категорията на ППС, тъй като за същото ППС има ТОЛ декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

За констатираното нарушение спрямо въззивника бил издаден процесния ЕФ №8506858688, който бил връчен на въззивника на 02.02.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените документи, приложени към АНП и приобщени по реда на чл.283 НПК: ЕФ №8506858688, ведно с известие за доставяне, Доклад от Електронна система за събиране на 1 пътни такси по чл.167, ал.3 ЗДвП, Справка за собственост на МПС рег.№*, Снимков материал от 13.12.2023 г., Протокол №28765/21, Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021 г.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав споделя твърдението на въззивника, че за вмененото нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП към датата на твърдяното нарушение - 13.12.2023 г., законодателят не е предвидил възможност за издаване на ЕФ .

В разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП в действащата редакция към 13.12.2023 г. е предвидено, че ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение може да се издава само при нарушение по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП. Следователно, за нарушения извън това по чл.179, ал.3 ЗДвП не може да се издава ЕФ, защото законодателят действително е предвидил възможност да се издава ЕФ само и единствено за нарушения по чл.179, ал.3 ЗДвП.

Действително, има разпоредби на същия закон, в които се съдържа противоречие на това правило (т. напр. в чл.167а, ал.4 ЗДвП или чл.189ж, ал.7 ЗДвП), но в конкретния случай нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е достатъчно ясна, същата е санкционна и не може да се тълкува разширително. При буквално тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП в действащата редакция към 29.11.2022 г. следва, че не може да бъде издаван ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП.

Санкционните норми на чл.179, ал.3 ЗДвП и на чл.179, ал.3б ЗДвП са различни – те са с различен субект и с различно съдържание. Нормата на чл.179, ал.3 ЗДвП е със субект водач на ППС, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.1 ЗДвП, а санкционната норма на чл.179, ал.3б ЗДвП е със субект собственик на ППС от категорията по чл.10б ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. В нормата на чл.167а, ал.2, т.2 ЗДвП е предвидена възможност за установяване на нарушенията по чл.179, ал.3 – ал.3в да използват технически средства или системи. В т.8 на същата разпоредба е предвидено правомощие на определени от Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица да връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3 3ДвП.

Законодателят не е предвидил възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, каквото е процесното към датата 13.12.2023 г. Процедурата, уредена в чл.189е ЗДвП в действащата към същия период редакция обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл.179, ал.3б ЗДвП, но само когато за нарушението е съставен АУАН, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл са постановени и решения на Административен съд – Варна и Административен съд – София, съгласно които, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение на изискването по чл.179, ал.3б ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон, а към съответния момент това не е било сторено.

Доколкото нормата на чл.189ж, ал.1, изр.1 ЗДвП към 13.12.2023 г. не е предвиждала възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение и е липсвала друга разпоредба, която изрично да регламентира тази възможност, то е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, не и да се издава ЕФ.

Напротив, за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл.189ж, ал.7 ЗДвП към него момент следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на ЕФ в съответната хипотеза. Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл.167а, ал.4 ЗДвП, чл.187а, ал.4 ЗДвП, чл.167а, ал.2, т.8 ЗДвП и чл.167а, ал.4 ЗДвП, тъй като с тези норми изрично не е било предвидено издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП и не се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Следователно, след като цели административно-наказателна репресия, законодателят е следвало да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми. Изложеното до тук сочи, че в случая е липсвала изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП. Това е изключвало възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно2 наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

В горния смисъл е и практиката на Административен съд София-град, обективирана в Решение №6782 от 30.05.2024 г. по КАНД №1427/2024 г., Решение №5561 от 17.05.2024 г. по КНАХД №2845/2024 г.; Решение №5147 от 15.05.2024 г. по КНАХД №2789/2024 г.; Решение №3055 от 09.05.2024 г. по КНАХД №1763/2024 г. и др.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното Решение по дело №С~61/2023г., както и на решението по обединени дела *, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер 2500 лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП - да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 ЗП.

Според легалната дефиниция на чл.6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Поради изложените съображения обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш №8506858688, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ – София, с който за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, на * гр.

Девня, ЕИК *, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 2500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3