Решение № 139 от 05.06.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Б., 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810100260 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът- “*” ЕАД, гр. С. твърди, че с Приложение 1 от 25.03.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г. “*” ООД му е прехвърлило вземанията си срещу ответника Н. С. Т. , произтичащи от Договор за паричен заем No * от 13.02.2017 г., като длъжникът е уведомен за цесията. Ищецът е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията.

Уведомлението за извършената цесия е приложено с исковата молба за връчване на ответника.

Твърди, че на 13.02.2017 г. между “*” ООД, като заемодател, и ответника Н. С.

Т., като заемател, е сключен договор за паричен заем No *, по който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 312.10 лв., а заемателят се е задължил да я върне на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 55.56 лв., или общ размер на плащанията по договора в размер на 555.56 лв., платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 20.58 лв., при първа погасителна вноска 20.02.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане на 21.08.2017 г. Излага, че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка, отпускане и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Сочи, че с подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума в брой.

Излага, че поради забавено плащане на дължими погасителни вноски на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 110.07 лв. за периода от 09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като същото е в размер на 1 законната лихва върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата.

Твърди, че ответникът не е заплатил дължимия паричен заем, като по подадено заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията му е образувано ч. гр. д. No 2110/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми:

312.10 лв., представляваща главница по договора, 110.07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът- Н. С. Т. от гр. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор. В депозирано възражение в заповедното производство същата е оспорил дължимостта на вземанията като погасени по давност. В съдебно заседание ответникът поддържа възражението си за погасяване на вземането по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 2110/2021 г. по описа на РС- Б., по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 28.11.2021 г., подадено по куриер на 26.11.2021 г., съдът е издал заповед No 950/30.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Н. С. Т.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 312.10 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем No * от 13.02.2017 г., и сумата от 110.07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2017 г. до 26.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 26.11.2021 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Видно от представените заверени копия на Договор за паричен заем No * от 13.02.2017 г. и погасителен план към него, на посочената дата по искане на ответника Н. С. Т. между него и “*” ООД е сключен договор, по силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е предоставило на ответника, в качеството му на заемател, паричен заем в размер на 500.00 лв., която сума заемателят получава в брой и се задължава да я заплати на заемателя на 27 броя седмични погасителни вноски, от които 26 бр. от по 20.58 лв. и 1 бр. от 20.48 лв. лв., в срок до 21.08.2017 г.

/дата на последно плащане/, с дата на първо плащане 20.02.2017 г. В договора е предвидено дължимост на годишен процент на разходите в размер на 49.27% и 2 фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.08%, като е уговорена обща стойност на плащанията в размер на 555.56 лв. Съгласно чл. 4 от договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума. В чл. 6 от договора е предвидено задължение на заемателя да обезпечи договора за заем с поне едно от следния обезпечения – запис на заповед, или банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора. Съгласно чл. 8 от договора, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от сключване на договора така предвиденото обезпечение или същото не отговаря на някое от изискуемите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 319.14 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора.

В чл. 7.(1) от договора страните са предвидили, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото погасяване. По силата на сключения договор, страните са се съгласили за изпълнението му да се прилагат Общите условия към договор за заем, с които заемателят подробно се е запознал и екземпляр от които получава при сключването на договора. Към договора са приложени Общи условия по договор за заем, както и погасителен план – Приложение 1 към договора, съдържащ всички падежни дати, размер на вноските, размер на включените във вноските суми – главници и лихви, размер на вноските за неустойка и размер на вноските с включена неустойка, като същите са подписани и от двете страни по договора.

Видно от заверено копие на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., между “*” ООД и “*” ЕАД е сключен договор, по силата на който страните са се съгласили “*” ООД , в качеството му на продавач, да прехвърли възмездно на ищеца, в качеството му на купувач, вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, които са подробно изброени и индивидуализирани в списък, представляващ Приложение No 1, което е неразделна част от договора. Съгласно § 4, чл. 4.1 от договора, моментът на подписване на договора се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. В § 4, чл. 4.4 страните са предвидили, че в срок от три работни дни от подписване на договора продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а по силата на чл. 4.5. купувачът се е задължил от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжника са определени в Приложение No 4.

Към договора е представено Потвърждение за сключена цесия, с което “*” ООД на основание чл. 4.4. от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сключен с “*” ЕАД, е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от “*” ООД на “*” ЕАД съгласно този договор, и индивидуализирани в Приложение No 1/25.03.2019 г., представляващо неразделна част от договора.

Видно от заверено копие на извлечение от Приложение No 1 от 25.03.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 25.03.2019 г., сред прехвърлените вземания от “*” ООД на “*” ЕАД е и процесният паричен заем от 13.02.2017 г. с длъжник Н. С. Т.. Посочено е, че отпусната главница по кредита е 500.00 лв., остатъкът главница към датата на цесията е 312.10 лв., остатък договорна лихва е 0.00 лв., остатък неустойка – 0.00 лв., остатък лихва за просрочие – 39.44 лв.

3

Представено е заверено копие на Пълномощно от “*” ООД, с което последното е упълномощило ищеца да уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели и др.) по всички вземания на “*” ООД, които дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 25.03.2019 г.

С исковата молба е приложено и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от “*” ООД чрез “*” ЕАД до ответника, като уведомлението е връчено на последния с получаване на исковата молба на 12.03.2022 г. Така изпратените уведомление, съдържащи и покани за доброволно изпълнение до ответника не е получено от него преди подаване на исковата молба, видно от представените заверено копие на обратна разписка, съгласно която адресатът не е намерен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 950/30.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2110/2021 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично основателни.

От събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установяват обстоятелства, че между “*” ООД и ответника Н. С. Т. е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор за паричен заем No * от 13.02.2017 г., по силата на който дружеството кредитор е предоставило на ответника кредитни парични средства в размер на 500.00 лв., а ответникът се е задължил да върне предоставените му средства, заедно с договорна лихва, при което общият размер на задължението му към кредитора е бил 555.56 лв. Съгласно така сключения между страните договор ответникът се е задължил да погаси това си задължение на 27 седмични вноски, 26 бр. от които от по 20.58 лв. и 1 бр. от 20.48 лв. лв., в срок до 21.08.2017 г. г., съобразно погасителен план, Приложение 1 към договора.

Категорично се установява и обстоятелството, че на 25.03.2019 г. между “*” ООД и ищцовото дружество е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача, и които вземания са посочени и определени от цедента “*” ООД в списъци Приложение No 1 към този договор, като в представено по делото извлечение от Приложение No 1 от 25.03.2019 г. фигурира вземането по процесния договор за кредит.

По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с 4 погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.