Решение № 121 от 22.05.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Севлиево, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100222 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Т. Н. Т., искова молба срещу Община Севлиево, с която, на основание чл. 439 ГПК, оспорва вземането на ответника, като прави искане да се признае за установено, че ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнително дело , не дължи на ответника, сумата от 3001 лева, представляваща вземането предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1687/2024 г. по описа на ЧСИ С.К., peг. № 809 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, образувано въз основа на актове за установяване на задължения № 1354/26.02.2013 г. и № 1357/26.02.2013 г. на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при община Севлиево.

Ищецът твърди, че бил уведомен по телефон от кантората на съдебния изпълнител, че дължи по изп. дело № 1687/2024 г. по описа на ЧСИ С.К., peг.

№ 809 на КЧСИ, образувано въз основа на актове за установяване на задължения № 1354/26.02.2013 г. и № 1357/26.02.2013 г. на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при Община Севлиево да заплати на ответника общо 3001 лева, вкл. главница, лихви и разноски, дължими към 11.02.2025 г.

Ищецът твърди, че не дължи сумата, тъй като вземането било погасено 1 по давност. По издадените посочени по-горе актове за установяване на задължения от 26.02.2013 г. било образувано от взискателя в гр. Габрово при ЧСИ И.И., peг. № 735 на КЧСИ изпълнително дело № 940/2013 г, по което последното изпълнително действие, което да води до прекъсване на давността, било предприето през 2013 г.

В исковата молба се твърди още, че впоследствие, поради изгубване правоспособността на ЧСИ И.И., през 2024 г. било образувано ново изпълнително дело № 1687/2024 г. по описа на ЧСИ С.К., peг. № 809 на КЧСИ.

За периода от 2013 г. досега реално не били извършвани други изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което процесното вземане било погасено по давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – чрез неговия представител – кмета на общината, признава така предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнително дело , не дължи на ответника, сумата от 3001 лева, представляваща вземането предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1687/2024 г. по описа на ЧСИ С.К., peг. № 809 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, образувано въз основа на актове за установяване на задължения № 1354/26.02.2013 г. и № 1357/26.02.2013 г. на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при община Севлиево, ответникът следва да не успее да установи съществуването на правото на принудително изпълнение за процесното вземане, въз основа на издадения изпълнителен лист.

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, че ищецът не дължи процесната сума, както и заявеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното 2 признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото с отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че признава предявения иск, а процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 30.04.2025 г., заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

Спорен е въпросът как следва да се разпредели отговорността за разноските по делото, като ищецът претендира те да бъдат присъдени в негова полза, а ответникът счита, че не е дало повод за завеждане на делото .

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай съдът намира, че предпоставките, посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице - ответникът е станал причина да се предяви исковата претенция – срещу ищеца има образувано изпълнително дело и следователно разпоредбата е неприложима в настоящия случай и разноски следва да се присъдят в полза на ищеца.

На ищцовата страна следва да се присъдят разноски, в общ размер на 720 лева, от които – държавна такса, в размер на 120 лева и 600 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439, ал. 1 във вр . с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Т. Н. Т., с ЕГН ********** и с адрес:

************************, НЕ ДЪЛЖИ на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с код 3 по БУЛСТАТ 000215889, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, пл. „Свобода” № 1, сумата от 3001 лева, представляваща вземането предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1687/2024 г. по описа на ЧСИ С.К., peг. № 809 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, образувано въз основа на актове за установяване на задължения № 1354/26.02.2013 г. и № 1357/26.02.2013 г. на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при община Севлиево, поради погасяването по давност на правото за принудителното събиране на сумата.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с код по БУЛСТАТ 000215889, да заплатят на Т. Н. Т., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 720 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4