Решение № 37 от 10.02.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Оряхово, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100652 по описа за 2024 година

От П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 чрез адв. Л. И. А.-САК против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов-управител, са предявени обективно съединени искове,а именно: иск с пр. осн.чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4547288/26.07.2022г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца, поради противоречието му с разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, иск с пр. основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника„Изи Асет Мениджмънт“ АД,да заплати на ищеца сумата в размер на 404.88 лв., представляваща недължимо платена лихва по нищожен Договор за паричен заем № 4547288/26.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4547288/26.07.2022г., сключен между Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, противоречащ на императивните изисквания на закона, лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна сделка и иск за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД, на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1043.12 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство № 4547288/26.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че в процесния договор за потребителски кредит не са спазени и императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.11 ЗПК. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49.02% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката 1 за ГПР, поради което счита че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Сочи се също, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, като в нарушение на императивните изисквания, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 49.02% разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение на фирмата -гарант.

Ищецът сочи, че с невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, ищецът счита че представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 49.02% съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора.

Твърди се че, кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Сочи се, че с договор за предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява договора за заем. Твърди се, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и задължения по договор за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.

В исковата молба се твърди че сключеният Договор за паричен заем № 4547288/26.07.2022г. от ищеца с втория ответник също е нищожен, тъй като поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е постъпил писмен такъв, с който оспорва твърденията в исковата молба и изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се сочи,че процесният договор за паричен заем е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.Сочи се, че лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора. Оспорват се твърденията на ищеца, че уговореното възнаграждение за фирмата гарант, е с цел осигуряване на лично обезпечение.Сочи, че ищецът е бил уведомен предварително, както за изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него обезпечение найкъсно в тридневен срок след подписване на договора. Сочи се че ищецът е имал достатъчно време още със сключването на договора да предостави обезпечение, а ако прецени, че не може да осигури такова, изобщо да не пристъпва към подписване на договора или да се откаже от него в законоустановения 14-дневен срок, като сключването на договора за паричен заем при посочените условия, така и избора на обезпечение са зависели изцяло от волята на ищеца.В отговора е посочено че възнаграждението по договора за поръчителство 2 не е включено при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът сочи, че в договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, като неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че в годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.

Сочи се че ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е вписан като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) — обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.Сочи се, че разпоредбите на закона за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, урежда техните отношения по повод задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. По силата на договора за поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит не противоречи на нито една императивна разпоредба. Сочи се, че ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество-гарант, като е избрал да обезпечи кредита чрез дружество-гарант и да сключи договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.

Ответникът счита, че претенцията на ищеца, че договорът за поръчителство не е породил правни последици на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка е несъстоятелна. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен.На последно място се сочи, че „Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ. То е с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дейността на дружеството и договорите, които сключва се регламентират от Търговския закон, а не от Закона за потребителския кредит. Твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на поръчителство не е породил правни последици 3 на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка е несъстоятелно.

Дори Съдът да приеме, че съответния договор за заем е нищожен, то на „Файненшъл България" ЕООД, изпълнявайки задължението си по договор за предоставяне на поръчителство се дължи възнаграждение в пълен размер.Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита.

Ето защо, доколкото има реален дълг, то договорът за предоставяне на поръчителство не е нищожен.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. С молба пълномощникът на ищеца – адв. Л. И. А.-САК, поддържа предявените искове. Направено е искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие За ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не се явява представител.С писмено становище оспорва предявените искове,като неоснователни и поддържа отговора си на исковата молба.