Решение № 92 от 29.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600142 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба и протест срещу справедливостта на присъда рег. № 4/17.04.2026 година, постановена от състав на Окръжен съд – Търговище по НОХД № 46/2026 година. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимият С. В. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1 от НК, осъден е на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 15000 евро, определен е първоначален строг режим, приложени са чл. 59 и чл. 354а, ал. 6 от НК, разрешени са въпроси относно веществени доказателства и разноски.

С протест и въззивна жалба, държавното обвинение и защитникът се оплакват от явна несправедливост на наложеното наказание. Страните излагат диаметрално противоположни аргументи в подкрепа на заявеното въззивно основание за неправилност на присъдата

– становището на първоинстанционен прокурор е, че наказанието на подсъдимия е занижено вследствие на непълна оценка от страна на окръжния съд на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, с искане за намеса на апелативния съд по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, докато упълномощеният адвокат, в качеството си и на въззивен жалбоподател, поддържа теза за подценяване на редица смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства, за допуснато нарушение на чл.56 от НК, отправяйки апел за изменение на присъдата в условието на чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК - намаляване на наказанието лишаване от свобода към минималния размер по чл. 354а, ал. 2 от НК, с последващо 1 приложение на законовата редукция по чл. 58а от НК.

По съществото на делото в настоящия съдебен стадий протестът и жалбата се поддържат. Прокурорът пледира в съгласие с мотивите на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон, по отношение на справедливостта на присъдата се солидаризира с протеста, припомняйки наличието на множество предходни осъждания на дееца, пренебрегнати от окръжния съд, конспиративността в поведението му, установена през ползването на предплатено приложение за непроследимост на разговорите, високият риск от разпространение на фентанил, както и количеството на инкриминираното наркотично вещество – все доводи в подкрепа на искането на прокуратурата наказанието на подс. В. да се увеличи на десет години лишаване от свобода и после да се проведе редукция по чл.

58а от НК. От своя страна адв. В. пледира за изменение на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, позовавайки се на количеството държан от дееца фентанил – около 14 грама, което говори за предназначението на наркотика за лична употреба. Друг защитен довод, пак по материалната законосъобразност на контролираната присъда, е свързан с оценката на инкриминираното количество фентанил, която по мнение на упълномощения адвокат, следва да се проведе само на наркотичното вещество, а не на цялата му смес с други макроелементи. В условията на кумулативност, защитната функция обхваща и позоваване на явна несправедливост на наказанието, което е наложено при неправилна оценка на обществената опасност на деянието – към тази оценка не се отнася забраната по чл. 30 от ЗКНВП, подценено е малкото количество фентанил в инкриминираната смес, а то пък занижава обществената опасност на деянието, предвид нереалистичността да се достигне до застрашаване живота на употребяващите я наркозависими лица, неправилно е оценена стойността на инкриминирания наркотик, т.к. тя има отношение към обективната съставомерност на престъплението. Мотивира се и неправилна оценка на обществената опасност на личността на дееца, в която защитата настоява да се внесе инстанционна корекция, като се отчетат в реално значима степен данните за влошеното състояние на детето и майката на подсъдимия, да не се надценява предходната съдимост, както и точно да се обмисли фактът на ползване от страна на подс. В. на мобилни приложения, предвид общодостъпността на тези канали за комуникация.

В правото си на лична защита подсъдимият се съгласява с речта на своя адвокат, в последната дума изразява съжаление и желае намаляване на наказанието, за да може да се грижи за дъщеря си.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като провери атакувания съдебен акт по заявеното с протеста и жалбата основание за неправилност, както и при изпълнение на изискването по чл. 314, ал. 1 от НПК, приема следното:

Протестът и въззивната жалба са допустими, преценени по същество те се считат за неоснователни.

В производството пред Окръжен съд – Търговище е проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. До този процесуален ред се достига след самопризнание на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което самопризнание, при 2 данните за изпълнени задължения по чл. 247в, ал. 1 и по чл. 372, ал. 1 от НПК, не оставя съмнение в доброволния му характер и при пълна информираност на С. В. за последицата - лишаването му от възможността да се позовава на обстоятелства, с които да оспорва фактическото обвинение срещу него и да прави доказателствени искания в тази насока. Настоящият съдебен състав счита за законосъобразна оценката на първата инстанция за обоснованост на самопризнанието на подсъдимия от събраните в досъдебното производство доказателства, и по-конкретно от фактическите данни, установени при проведеното претърсване и изземване от л.а. “Пежо 3008“ с рег. №********, данни в показанията на свидетелите С., И., М., Д., М., А., заключения на съдебни експертизи – физико-химическа, оценителна, химическа, техническа, в областта на съдебната психиатрия и психология. Доколкото в настоящата част на решението се засяга законосъобразността на дадената оценка от страна на контролираната инстанция по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, тук е мястото въззивният състав да мотивира извода си на основание собствена дейност по чл. 107, ал. 5 от НПК на надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателства по делото. Показанията на свидетелите И., М. и Д. (ДПр, т. 1, л. 79, 122, 123), както и данните от протокол за претърсване и изземване (ДПр, т. 1, л. 5), пряко свързват подсъдимото лице с укритото в двигателния отсек на управлявания от него л. а. „Пежо 3008“ наркотично вещество, пакетирано в два отделни обекта, и с общо тегло от 792.15 грама (по протокол за претегляне - ДПр, т. 1, л. 17). Както при еднопосочните данни в показанията на посочените трима свидетели, така и при кореспондиращите с тях данни в показанията на св. С. (ДПр, т.1, л.78), в предмета на доказване не се поражда спор и по фактическото положение, че на инкриминираната дата единствено подсъдимият е бил водач на л.а. „Пежо 3008“ с рег. №********, с който пътувал по маршрут Варна-София-Варна. С оглед заключенията на ФХЕ и СХЕ е несъмнено, че намерените в автомобила два отделни пакета съставляват смес от фентанил и макроелементите парацетамол и кофеин. От гледна точка на оценката по чл.152, ал.1 от НПК и въззивният състав се доверява на двете съдебни експертизи, които подробно са верифицирали ползваните научни методи за решаване на въпросите от предмета на възложеното им от органа на досъдебното производство изследване на веществени доказателства, обосновавайки подробно и по логически проследим начин своите заключения. С извод за обоснованост и правилност се ползват и заключенията на останалите съдебни експертизи – оценителна, техническа и в областта на съдебната психиатрия и психология.

Съображенията на защитата по отношение на стойността на инкриминираното наркотично вещество не съставляват доводи от кръга не относимите към чл.153 от НПК, поради което и настоящият състав не е ангажиран с необходимостта от по-подробна оценка на обосноваността и правилността на оценителната експертиза.

Законосъобразно към доказателствената съвкупност са били приобщени два мобилни телефона, иззети при претърсването на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Тяхното съдържание е изследвано чрез СТЕ, като е извлечена информация за контактите на дееца, за негови снимки и видеа, приложени към заключението във вид на електронни данни. Сред тях (сред електронните данни) се съдържа и видеофайл, на който подсъдимият е заснет да нагрява върху фолио твърдо светлокафяво вещество, което при термичната 3 реакция променя цвета и консистенцията си. Изводът за идентичността на дееца и лицето във файла се основава на специфичните татуировки по ръцете на В., във връзка с чиято идентификация органите на досъдебното производство са извършили законосъобразно освидетелстване на подсъдимото лице в условията на чл.158, ал.3 от НПК.

Предвид изложеното, въззивният състав се съгласява с извода на окръжния съд за наличие на изискуемата от чл. 372, ал. 4 от НПК подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия, т.к. приобщените и проверени доказателства по делото убедително потвърждават признатите от факти от обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед горните съображения и в съответствие с чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите на контролираната присъда законосъобразно са приети за установени следните обстоятелства:

Подсъдимият С. В. е осъждан. Той живеел на семейни начала със св. М.

С., от което съжителство на 19.11.2021 година била родена дъщеря им М. В.а.

В края на месец юни 2025 година подсъдимият и семейството му били на почивка в гр. Варна. На 24.06.2025 година В. отпътувал от това населено място към гр. София с л.а. “Пежо 3008“ с рег.№********, закупен при условията на лизинг от св. С.. Около 19.00 часа на посочената дата деецът, като водач на посоченото МПС, бил спрян за проверка от екип на ППД към РУ-Търговище на път І-4, км223+769 в посока София-Варна. При проверката на автомобила - над акумулатора, била установена черна полиетиленова торба, в която имало друга полиетиленова торба и вътре в нея – два пресовани пакета, увити в найлон и с тиксо, съдържащи кафяво вещество. При тези констатации и в условията на неотложност, на автомобила било проведено претърсване, при което били иззети: 1)два пресовани прозрачни найлонови пакета, обвити с прозрачно тиксо, съдържащи кафяво вещество, 2)две найлонови торбички – едната черна, другата зелена, в които били намерени двата пакета с кафяво вещество, 3)мобилен телефон „Самсунг“ с IMEI 355928/81/112932/2 със СИМ карта на „Виваком“ с №893590323000173386525 и 4)мобилен телефон „Хуауей“ със СИМ карта на „Виваком“ с №893590323000176323509.

Според заключението на физико-химическа експертиза, в кафявото прахообразно вещество, с общо нетно тегло 792.15 грама, имало наличие на фентанил, парацетамол и кофеин. Количественият анализ на веществата бил проведен чрез съдебно- химическа експертиза, достигнала до заключение, че в сместа в двата изследвани обекта процентното съдържание на фентанил е съответно 1.86% и 1.80%, на кофеин – 15.95% и 16.75%, и на парацетамол – 41.45% и 42.78%. 41.45%. Стойността на наркотичното вещество е оценена общо на сумата от 54596.68 евро (1067812.72 лева).

Иззетите два мобилни телефона били подложени на техническа експертиза, установила в тях наличието на множество снимки на обекти, наподобяващи наркотични вещества в различни разфасовки с лого и с поставен до тях лист с изписани данни. В апарат „Хуауей“ бил открит видеофайл с кадри на мъж, нагряващ върху фолио твърдо светлокафяво вещество, преминаващо след термичния процес в течно състояние с промяна на цвета, и поставен лист с изписан текст „Marco Tropea 20.V.2025г. 18:23 hrs“.

4

Заснетият мъж имал татуировка на лявата ръка – в областта на китката, представляваща образ на баща и дете, с надпис под нея „Matea“. От външната страна на лявата предмишница била фиксирана друга татуировка във вид на две молещи се ръце и над тях ликът на Исус Христос с трънен венец на главата, от външната страна на дясната ръка също имало татуировка.