Решение № 261135 от 09.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 261135 Година 2021 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд

VІІІ граждански състав

На 09.04

Година 2021

В публично заседание на 09.03.2021 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар:

ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 14659 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.181, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от Наредба № 81213-1175/29.09.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, чл.234, ал.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ, и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И.Б.Е. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 400 лева, представляваща левовата равностойност на полагащото му се за 2019 г. униформено облекло, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 05.06.2020 г. до 05.11.2020 г. в размер на 17, 11 лева; сумата 600 лева, представляваща левовата равностойност на полагащото му се при прекратяване на служебното му правоотношение допълнително вещево имущество, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 05.09.2020 г. до 05.11.2020 г. в размер на 10, 33 лева, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието – гр. София, оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил като ***, последно на длъжност *** в Регионална дирекция „Охрана - Пловдив“ при ответната Дирекция, от 12.03.2003 г. до 05.06.2020 г., считано от която дата служебното му правоотношение е било прекратено със Заповед № *** на Министъра на правосъдието, на основание чл.393, ал.2 от ЗСВ във връзка с чл.226, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.8, ал.2, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“ – при навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години, считано от 05.06.2020 г. – като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплатят полагащите се обезщетения по чл.234 от ЗМВР.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 03.02.2021 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително към момента на прекратяване на служебното му правоотношение ищецът не е получил нито полагащото му се униформено облекло за 2019 г., нито неговата парична равностойност (400 лева), а мораторната лихва върху тази главница за периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца (05.06.2020 г.) до датата на подаване на исковата молба (05.11.2020 г.) е в размер на 17, 11 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че тези искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

Както се установява от писмените доказателства, събрани по делото (включително и самата Заповед за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца) и посоченото заключение на ССЕ, действително на ищеца се полага обезщетение по чл.234, ал.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ, тъй като той не е получил нито допълнително вещево имущество, нито неговата парична равностойност (600 лева) след прекратяване на служебното му правоотношение, а мораторната лихва върху тази главница за периода от 05.09.2020 г., когато същата е станала изискуема, до датата на подаване на исковата молба, е в размер на 10, 33 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че тези искове също се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 05.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 200 лева ДТ за четирите уважени иска и 120 лева депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца – *** Т.П., в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция “Охрана” към Министерство на правосъдието, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Майор Георги Векилски” № 2, представлявана от *** Г.Х.Ж., ДА ЗАПЛАТИ НА И.Б.Е., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, *** Т.П., СУМАТА 400 лева, представляваща левовата равностойност на полагащото се на ищеца за 2019 г. униформено облекло, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 05.06.2020 г. до 05.11.2020 г. В РАЗМЕР НА 17, 11 лева; СУМАТА 600 лева, представляваща левовата равностойност на полагащото се на ищеца при прекратяване на служебното му правоотношение допълнително вещево имущество, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 05.09.2020 г. до 05.11.2020 г. В РАЗМЕР НА 10, 33 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 200 лева ДТ и 120 лева депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Охрана” към Министерство на правосъдието, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА *** Т.П.П.,***, офис № 304, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред

Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/п/

Вярно с оригинала.

ПМ