Решение № 2904 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2904 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100512360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 5328/04.04.2023 г. по гр.д. № 56269/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 168 с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 13340/31.07.2023 г., е: 1/ уважен предявеният от ЗЕАД „Б.В. И. Г.“ срещу Столична община главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД сумата 2007,30 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по щета №470421222223979 за настъпило на 09.05.2022 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на неравност на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 43,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2022 г. до 16.10.2022 г., като за разликата над 2007,30 лева до пълния предявен размер 2431,26 лева искът е отхвърлен като неоснователен; 2/ уважен предявеният от Столична община срещу „Т.Г.Х.“ АД обратен иск ЕИК ******* за сумата 2007,30 лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което Столична община е осъдена да заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и сумата 43,26 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 28.07.2022 г. до 16.10.2022 г., при условия, че тези суми бъдат заплатени от Столична община, ЕИК ******* на застрахователя.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от 1 ищеца ЗЕАД „Б.В. И. Г.” и от ответника по обратния иск „Т.Г.Х.“ АД, както следва:

1/ Въззивна жалба от ЗЕАД „Б.В. И. Г.” срещу постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2007,30 лева до пълния предявен размер 2431,26 лева. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че от посочената в експертизата стойност на щетите следва да се извади стойността на увредените автомобилни гуми. Намира, че нормата на чл. 380 КЗ, на която се е позовал първоинстанционния съд е неприложима в процесния случай, доколкото касае предявяване на претенция от застраховано лице към неговия застраховател по имуществена застраховка, а не настоящата хипотеза на предявена регресна претенция срещу причинителя на вредата. Моли за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен за пълно заявения му /след допуснатото увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК/ размер от 2431.26 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата /ответник и в производството/ Столична община подава отговор с доводи за неоснователност на жалбата и искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно в тази му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице - помагач “ „Т.Г.Х.“ АД е взело становище по подадената жалба.

2/ Въззивна жалба от „Т.Г.Х.“ АД срещу постановеното първоинстанционно решение в частта, с която предявеният от Столична община обратен иск е уважен за сумата от 2007.30 лева /до която е приет за основателен и предявеният главен иск/.

Въззивникът сочи, че съдът неправилно е тълкувал събрания по делото доказателствен материал, като е достигнал до погрешен извод за основателност на предявената регресна претенция. Сочи, че от представените документи в първоинстанционното производство е видно, че „Т.Г.Х.“ АД не е извършвало ремонтни дейности в процесния участък. В допълнение сочи, че дори съдът да приеме, че Столична община е възложила ремонтни дейности именно в процесния пътен участък, то работата е извършена точно и е надлежно приета от възложителя - ищец. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения обратен иск. Отправя искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата /ищец по предявения обратен иск/ Столична община подава отговор със становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният главен иск от застрахователя срещу Столична община е уважен до размера на 2 сумата от 2007.30 лева не е обжалвано от заинтересованата страна, поради което е влязло в сила.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установена следната, релевантна за спора пред въззивния съд, фактическа обстановка:

Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗЕАД „Б.В. И. Г.“ срещу Столична община, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Искът е първоначално заявен за сумата от 1922.51 лева - регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по щета №470421222223979 за настъпило ПТП на 09.05.2022 г. гр. София, на бул. “******* /в посока от Центъра към бул. “Н.Вапцаров”/ от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Посочено е в исковата молба, че претенцията от 1922.51 лева е сформирана от заплатените от застрахователя по сметка на два автосервиза суми /396 лева и 1526.51 лева/ за отстраняване на щетите по увредения автомобил “БМВ М440I” с рег. № ******* /застрахован по имуществена застраховка при ищеца/, получени вследствие на пропадането му в дупка на пътното платно.

Горните щети, видно от описанието в исковата молба и от събраните по делото писмени доказателства /в това число издадените фактури от автосервизите с описание на извършените дейности/ касаят извършения след ПТП ремонт на джантите на автомобила и включват: труд и подмяна на предна лява джанта /по първата фактура за 1526.51 лева/ и “diamond cut на 19цолова джанта, боядисване на лицева част, лакиране на diamond cut и изправяне на джанти /по втората фактура за 396 лева/.

С молба от 13.12.2022 г. /подадена след връчване на препис от първоначалната искова молба на ответника/ ищецът е отправил искане към съда, което е квалифицирал като такова по чл. 214 ГПК, с което е посочил, че след датата на предявяването на иска застрахователят е изплатил още суми в полза на увреденото лице за други щети, а именно увредените автомобилни гуми, чиято стойност възлиза на сумата от 508.74 лева.

Така заявеното изменение не е допуснато от първоинстанционния съд.

В последното по делото съдебно заседание, след приемане на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза, в която вещото лице е оценило всички увредени автомобилни детайли /автомобилни гуми, джанти, материали и труд/ на стойност 2431.26 лева, ищецът е заявил изменение в размера на главницата по предявения иск, което е допуснато на 3 основание чл. 214 ГПК с протоколно определение на съда от 10.03.2023 г.

Така предявеният иск се счита предявен за сумата от 2431.26 лева.

Във връзка с предявения и приет за разглеждане в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД от Столична община против привлеченото в производството трето лице помагач “Т.Г.Х.” АД, пред СРС са ангажирани следните писмени доказателства:

Договор от 24.06.2019 между Столична община /възложител/ и “Т.Г.Х.” АД /изпълнител/, с който общината възлага поддържането, текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на изпълненителя в райони “Витоша”, “Лозенец” и “Триадица”; Възлагателно писмо от 24.03.2022 г., съгласно което на “Т.Г.Х.” се възлага извършването на ремонтни работи на пътни участъци, в това число на бул. “Черни връх” - от бул. “Евлоги и Христо Георгиева” до бул. “******* Вапцаров”; Акт от 14.04.2022 г., подписан от изпълнителя, предствител на СО, р-н “Лозенец” и инвеститорски контрол, съгласно който възложеният СМР в процесния участък са извършени съгласно договора от 2019 и възлагателното писмо от март 2022 г.;

Количествена сметка, Схема на ремонтните дейности, съгласно която асфалтовите кръпки са положени на бул. “Черни връх”, в близост до кръстовището с бул. “Арсеналски” и бул. “Свети Наум”; разпечатка от картата на гр. София, с отбелязване на мястото на ПТП на бул. *******.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с предявения обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД, съдът намира, че дадената от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация по чл. 54 ЗЗД, не се е отразила на допустимостта му, доколкото, макар и неправилно цифрово квалифициран, съдът е разгледал предявения иск на заявеното договорно основание и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

По въззивната жалба на ищеца:

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в 4 отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата н а чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Възникването на предявеното от застрахователя регресно право се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка; 2) наличие на настъпило събитие - пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което застрахователят носи риска; 3) ПТП да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение (действие или бездействие) на лица, за които ответникът отговаря, изразяващо в конкретния случай се в необезопасяване и несигнализиране на неравност на пътното платно; 4) в причинно-следствена връзка с поведението на деликвента да са настъпили вреди; 5) заплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер, съответстващ на размера на вредите.

В конкретния случай, всички елементи от горния фактическа състав с а безспорни между страните, като не следва да бъдат преразглеждани отново от въззивния съд, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта му, с която главният иск е уважен и е влязло в сила.

Разпечатката съдържа 40 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76d269f8-5b99-4af9-a759-93ba0cd350b0