Решение № 556 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил В. при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000636 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260022/05.05.2022год., постановено по т.д.№ 7/2022год. на ОС-София е постановено както следва :

ОСЪЖДА на осн. чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД Г. К. К. да заплати на „Интерстелар“ ЕООД сумата от 101 193.16 лева /сто и една хиляди сто деветдесет и три лв. и шестнадесет ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща сбор от следните суми, получени от ответника без основание :

- получено в периода м.12.2015 год. – м.08.2018 год. недължимо мениджърско възнаграждение в общ размер на 55 637.33 лева,

- получени в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 12 835.83 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца и

- получени в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 32 720 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца, като

ОТХВЪРЛЯ предявения първи главен иск В ЧАСТТА МУ за разликата от 32 289.97 лева /тридесет и две хиляди двеста осемдесет и девет лв. и деветдесет и седем ст./ до пълния му предявен размер от 133 483.13 лева, съставляваща сбор от следните суми, получени от ответника без основание:

- получени в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 439.97 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца,

- получени в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 8 250 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца и

1

- получени в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Интерстелар“ ЕООД срещу Г. К. първи евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД в частта му за заплащане на сумата от 32 289.97 лева /тридесет и две хиляди двеста осемдесет и девет лв. и деветдесет и седем ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща получени от ответника с оглед на неосъществено основание :

- получени в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 439.97 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца, - получени в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 8 250 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца и

- получени в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Интерстелар „ ЕООД срещу Г. К. втори евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ в частта му за заплащане на сумата от 32 289.97 лева /тридесет и две хиляди двеста осемдесет и девет лв. и деветдесет и седем ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща претърпяна от „И.“ ЕООД имуществена вреда от неизпълнението на сключен между страните договор № 003/25.08.2015 год., изразила се в намаляване на актива на „И.“ ЕООД чрез :

- получени от ответника в качеството му на картодържател в периода 17.12.2015 год. – 28.05.2018 год. суми в брой в общ размер на 439.97 лева чрез тегления от АТМ с банкови карти, собственост на ищеца,

- получени от ответника в периода 11.11.2015 год. – 07.10.2016 год. суми в брой в общ размер на 8 250 лева чрез директни тегления от банкови сметки на ищеца и

- получени от ответника в периода 04.01.2017 год. – 01.12.2017 год. суми в общ размер на 23 600 лева чрез банкови преводи от сметки на ищеца по лични сметки на ответника.

ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ Г. К. да заплати на „Интерстелар ЕООД сумата от 679.03 лева /шестстотин седемдесет и девет лв. и три ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, съставляваща претърпяна от „Интерстелар “ ЕООД имуществена вреда от неизпълнението на сключен между страните договор № 003/25.08.2015 год., причинена чрез извършване на картови разплащания от ответника в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. за погасяване на лични негови задължения със средства на ищеца, като

ОТХВЪРЛЯ предявения втори главен иск В ЧАСТТА МУ за разликата от 814.90 лева /осемстотин и четиринадесет лв. и деветдесет ст./ до пълния му предявен размер от 1 493.93 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Интерстелар“ ЕООД срещу Г. К. трети евентуален иск с правно основание чл.59 от ЗЗД в частта му за заплащане на сумата от 814.90 лева /осемстотин и четиринадесет лв. и деветдесет ст./, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца чрез извършване на картови разплащания в периода 24.11.2015 год. – 29.12.2017 год. за погасяване на лични негови задължения със средства на „Интерстелар .“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. срещу „ Интерстелар “ ЕООД първи главен насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 69 957.49 лева /шестдесет и девет хиляди деветстотин петдесет и седем лв. и четиридесет и девет ст./, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021 год., до окончателното й изплащане, съставляваща неизплатени по сключен между страните договор за управление № 003/25.08.2015 год. :

- възнаграждение за м.10.2016 год. в размер на 17 999.42 лева,

- възнаграждение за м.12.2016 год. в размер на 31 971.92 лева,

- възнаграждение за м.08.2018 год. в размер на 6 036.03 лева,

- възнаграждение за м.09.2018 год. в размер на 6 039.65 лева и

- обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2018 год. в размер на 7 910.47 лева.

2

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. срещу „ Интерстелар“ ЕООД втори главен насрещен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 9 800 лева /девет хиляди и осемстотин лв./, съставляваща невъзстановена част от паричен заем, предоставен на 01.11.2017 год. от Г. К. на „Интерстелар “ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. срещу „Интерстелар“ ЕООД първи евентуален насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД – за осъждане на „Интерстелар“ ЕООД да заплати на Г. К. сумата от 9 800 лева /девет хиляди и осемстотин лв./, платена на 01.11.2017 год. с оглед неосъществено основание – невзето решение за допълнителни парични вноски от съдружниците на „Интерстелар “ ООД, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. срещу „Интерстелар “ ЕООД втори евентуален насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД – за осъждане на „Интерстелар “ ЕООД да заплати на Г. К. сумата от 9 800 лева /девет хиляди и осемстотин лв./, получена на 01.11.2017 год. от дружеството без основание, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Г. К. да заплати на „ Интерстелар “ ЕООД, ЕИК сумата от 8 520.31 лева /осем хиляди петстотин и двадесет лв. и тридесет и една ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „ Интерстелар “ ЕООД да заплати на Г. К. сумата от 1 161.13 лева /хиляда сто шестдесет и един лв. и тринадесет ст./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявените искове.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Г. К. да заплати на „Интерстелар“ ЕООД сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лв./, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от насрещните искове.

С въззивна жалба вх.№ 261493/27.05.2022год . , подадена от Г. К. се обжалва така постановеното решение, в частта му,с която Г. К. е осъден на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да заплати на „ Интерстелар“ ЕООД сумата от 101 193.16 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021год. до окончателното изплащане , в частта му, с която Г. К. е съден да заплати на „ Интерстелар“ ЕООД на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.145 от ТЗ сумата от 679.03лева,ведно със законната лихва , считано от 12.01.2021год. ,както и частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. К. против „ Интерстелар „ ЕООД насрещни искове.

Във въззивната жалба се поддържа ,че в обжалваните му части решението е неправилно ,необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се като неправилен изводът на първоинстанционния съд по отношение предявения от „ Интерстелар“ ЕООД иск по чл.55, ал.1 ,предл.1 от ЗЗД относно получените от Г. К. възнаграждения в периода от м.12.2015год. до м.08.2018год., обоснован с липсата на решения по смисъла на чл.137, ал.1 , т.5 от ТЗ. Поддържа се наличието на такива решения, намиращи се в ищцовото дружество , които не са представени по делото поради отказа на първоинстанционния съд да уважи направено искане по чл.190 от ГПК за тяхното представяне. Цитира се и се твърди като налично Решение от Общо събрание на съдружниците на „ Интерестелар“ ООД от 15.12.2017 год за изплащане на допълнителни суми на Г. К. под формата на бонус, както и се твърди наличието на други доказателства, необсъдени от първоинстанционния съд , индикиращи наличието на решения на съдружниците за дължими към Г. К. мениджърски възнаграждения, поради което възприетата липса на основание за получаване на възнаграждение в размер на 55 637.33лева не се подкрепяла от събраните доказателства ,респ. направения в този смисъл извод бил неправилен и необоснован.

Като неправилен се сочи извода на съда и относно претенцията на „ Интерстелар“ ООД за сумата от 12 835.83 лева. Този извод бил и немотивиран, а събраните по делото доказателства сочели на неоснователност на исковата претенция за сумата от 12 835.83 лева като изтеглени чрез банкови карти от Г. К. и получени от него без основание. Немотивиран бил и извода на първоинстанционния съд относно претенцията на „ Интерестелар“ ООД за сумата от 40 970 лева, представляваща директни тегления от банковите сметки на дружеството. Данните по делото сочели, че по счетоводната партида на Г. К. нямало заведени вземания в претендирания размер.

Наличието на подобно задължение към дружеството би следвало да е намерило отражение в счетоводните записвания в счетоводството на дружеството, а в случая такива не били 3 констатирани в изготвената съдебно-икономическа експертиза. С оглед на това се поддържа, че Г.

К. не дължи възстановяване на претендираните от ищеца суми като се твърди , че последният се основана на манипулирани от него и непълни документи, тъй като последният единствено държи и разполага със счетоводната документация на дружеството. Счита се , че уважените от първоинстанционния съд искове претенции по чл.55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД на „ Интерстелар“ ЕООД са изцяло неоснователни и извод за това се следвал от обобщителната констатация на съдебно икономическата експертиза по делото-дадени по задача № 9 в писмения отговор на ответника , което било пренебрегнато от първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. К. срещу „ Интерстелар“ ЕООД насрещни искове. Твърденията за дължимост на претендираното заплащане на възнаграждение за м.10.2016год., м.12.2016год., м.08.2018год. и м.09.2018год., както и за претендираното обезщетение за неизползван отпуск за 2018год. в размер на 69 957.49 лева се основават на наличие на взети решения от ОС на съдружниците на „ Интерстелар „ ООД за извършване на такива плащания към Г. К. , тяхното осчетоводяване и деклариране пред НАП. Ищцовото дружество дължало и възстановяване на предоставените му от Г. К. заемни суми . За предоставянето им и получаването им от „ Интестелар“ ООД били налични банкови документи , въпреки което претенцията за тяхното възстановяване била необосновано отхвърлена от първоинстанционния съд.